Лично мнение за положението в БСП (юни 2014)

Делян Маджаров

Кризата в БСП започна още през 2005 година когато преди изборите Станишев направи сметка без кръчмар договаряйки коалиция с ДПС за съвместно управление преди да са минали изборите и да се види коя партия колко мандата ще получи.Това беше направено само и единствено въз основа на резултатите от социологическите проучвания, които всички знаем още от 2001 година, че нито са точни, нито безпристрастни. Тогава Ахмед Доган подхлъзна БСП за първи път, като отиде в ,,Шоуто на Слави’’ след Станишев и каза, че той ги залъгва, а партиите се финансират от ,,обръчи от фирми’’,което беше станало нарицателно за задколисие и изпрати много леви гласове към АТАКА, която тогава проби и влезе в парламента за първи път.

Последвалите резултати наложиха включването и на НДСВ в управлението в следствие на което се създаде тройната коалиция. Коалиция, която лиши БСП от едно от важните предизборни обещания, а именно преразглеждането и ревизирането на т.н царски имоти и гори, а това от своя страна разочарова много наши членове и симпатизанти. След това обещанието за 20% увеличение на пенсиите веднага след изборите не се случи и въпреки, че те бяха увеличавани многократно, но с по малко и не доведоха до реално усещане за увеличение и по-висока покупателна способност сред хората от третата възраст.

През 2007 година, когато влязохме в ЕС Станишев направи стратегическа грешка, че не направи предсрочни избори още докато ГЕРБ не бяха изградили структурите си за да бъдат изолирани от властта за четири години напред. Това позволи на Борисов свободно и спокойно да действа стабилизирайки и изграждайки новосъздадената си партия.

Основната причина за тежката загуба през 2009 година е коалицията с ДПС и то още веднъж казвам предварително сключена от Станишев още преди изборите само въз основа на социологическите данни. Такава коалиция никога не се е приемала с добро око от нашите редови членове и симпатизанти.

Социологическите проучвания за евроизборите през 2009 година показваха малка разлика с ГЕРБ и даже възможност да бъдем първа политическа сила.

Разликата след изборите за европейски парламент беше 6% в тяхна полза, но тази разлика стана над 20% само месец по-късно основно заради второто подхлъзване от Доган две седмици преди изборите с изказването му ,,аз разпределям порциите на финансиране в държавата’’

След тази толкова сериозна загуба беше повече от наложително председателя на партията Станишев да подаде оставка заедно с цялото ИБ на НС на БСП, след което да се върви към извънреден конгрес и дебати в цялата партия на всяко едно ниво. Това е европейската практика. Загубилия лидер подава оставка за да не тежи на партията.

Оставка не само,че нямаше, но в парламента Коалиция за България и ДПС и в опозиция действаха така, че все едно са едно цяло и това въпреки двете подхлъзвания от Доган.

През 2011 година грешката на централното ръководство беше, че вместо Калфин кандидата ни за президент трябваше да бъде Стефан Данаилов. Тогава последва третото подхлъзване от ДПС с ,,целувката на Доган’’ седмица преди балотажа.

През 2013 година въпреки, че правителството на Борисов беше свалено с протести и имаше скандал с костинбродските бюлетини те пак бяха първа политическа сила, а БСП отново загуби за пореден път.

Създаденото през миналата година правителство се крепи от много крехко мнозинство, а липсата на коалиционно споразумение между БСП и ДПС позволява на по-малката партия да преяжда с власт.

След скандала с Пеевски, които беше защитаван от националния ефир само и единствено от Станишев, а след това нескопосано се направи опит това да се изкара, като политическа грешка, въпреки, че това назначение се обсъждаше още в хода на самата кампания за парламентарните избори.

Стратегически правилния ход на Станишев тук беше да излезе от трибуната на народното събрание да каже ,,от ДПС ни извиват ръцете на назначаваме Делян Пеевски за шеф на ДАНС, няма да бъдем марионетки на Доган и вървим към предсрочни избори.’’ Това ако беше направил в онази ситуация в която хората бяха настръхнали срещу ГЕРБ заради костинбродските бюлетини, съвесем сериозно можеше да се говори за трицифрено число депутатски мандати за Коалиция за България.

Златния шанс обаче бе проигран с общи приказки и жалки опити за замазване на положението.

След този пореден провал ИБ и ОС на БСП в Стара Загора взехме решение да поискаме оставката на Сергей Станишев и ИБ на НС на БСП. След това започна вътрешно партийна война с нас. Бяхме обявени едва ли не за по-черни и от дявола.

Ставаха показни назначения само и единствено на хора противници на тогавашното ръководство на БСП в Стара Загора, а ОС на партията стана едва ли не излишен орган въпреки, че имаше взето решение от НС на БСП от 20 юни, всички назначения да стават след обсъждане в колективните органи, но това решение беше абсолютно заобиколено и не се спази нито веднъж.

Няма как да твърдим, че сме модерна европейска лява партия, а в същото време да не спазваме собствените си решения.

Свалянето на Трифон Митев като областен председател и то само месец след като БСП беше станала първа политическа сила в област Стара Загора се прие много отрицателно от организацията още повече, че новия председател Самарски буквално се кри в продължение на 4 месеца и не идваше на заседанията на ОС на БСП в града въпреки, че беше канен многократно. Дойде няколко месеца по-късно, но след дъжд качулка. Криха се и други хора и това са народните ни представители с изключение на Гьоков, които идваше на заседанията. Само, че със свойте идвания той каза нещо много важно и това е факта, че причината която официално беше изтъкната за свалянето на Трифон Митев, а именно ,,нарушена комуникация с народните представители’’ не е основателна и той самия няма нарушена комуникация с него и говорят всяка седмица.

Повече от ясно е, че свалянето му беше направено по заръка на Станишев заради исканата му оставка, въпреки, че Трифон Митев изобщо не беше на заседанието на което това бе обсъждано и прието.

Младежкото обединение от своя страна се превърна в група за натиск срещу инакомислещите в партията и на което, като говорител и организатор се изявяваше Бойчо Биволарски.

Проведената в Стара Загора конференция на 25 януари тази година показа на организаторите си в пълен блясък и тук ще цитирам Иван Хаджйски, какво е т.н. българска работа.,,това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководство, която сякаш по задължение свършва със скандал за да послужи като позорна регистрация на печалните си герой.’’

В отговор на случващото се в БСП се възобнови проекта на президента Първанов АБВ.

Отношението към тази гражданска инициатива беше повече от неадекватно, както на национално, така и на местно равнище. Започна се с едно следене и дори снимане на хората които са влизали в клуба на АБВ. Даже проблемно ставаше да се говори с хора от това движение без значение, че това са били наши другари в продължение на много години.

Особено неадекватно поведение показа един сравнително млад другар и от близо година стопански ръководител, които на откриването на клуба им снимаше кои влиза и излиза от там и когато една от журналистките отразяващи събитието отиде при него и го попита какво снима отговора му беше повече от неадекватен ,,снимам пейзажа’’Това беше излъчено и в медиите и допринесе за допълнително отблъскване на партийни членове и симпатизанти.

С такива неадекватни действия партията се върна 60 години назад в своето развитие.

На евро изборите БСП получи четвърто подхлъзване от ДПС с вкраването на Делян Пеевски в листите на Движението за права и свободи на избираемото второ място, което на фона на скандалите в ляво донесе допълнетелно отвръщение от нас и омаломощаване на изборите. След изборите в изборната нощ инструмента за омаломощаване на БСП Делян Пеевски се отказа да бъде евродепутат със свършена перфектно работа и ако до сега на Позитано слушаха какво им се казва от ДПС, сега вече безропотно ще изпълняват понеже политическата цена е ясно за всички, че ще бъде платена от нас.

Повече от ясно е, че на фона на толкова многобройни подхлъзвания от ДПС още през 2007 година левицата трябваше да е скъсала с ДПС, а не председателя Станишев да казва предизборно ,,властта не ни е самоцел’’, а след изборите от действията му да се вижда ,,властта ни е единствената цел’’.

С такива коалиционни партньори на нас врагове не ни трябват.

За БСП е много по-добре да бъде единна, силна, консолидирана и градивна опозиция, а не да е уж на власт и да плаща вече девет години коалициите в които ни вкарва Станишев.

Резултатът от изминалите вече избори за европейски парламент не ме изненадват с оглед на случилото се не само през последната година, но и през изминалите вече девет години. Изборите не са катастрофа за БСП, както някой се надяват, а е поредната разгърната фаза на стария вътрешно партиен конфликт между членска маса и ръководство. Ясно е, че все повече редови социалисти отказват да крепят това ръководство. В България все повече хора, които по някакъв начин биха приели да имат нещо общо със социализма, отказват да се идентифицират с председателя Станишев и екипа около него. Сериозно основание за това беше подредбата и на евролистата. За да стигнете до относително смислени слоеве, в нея трябваше да правите археологически разкопки – да минете през Пирински, през самолетоносача Илияна Йотова, през странната фигура Курумбашев. Съмнително е и присъствието на Достена Лаверн. Не знам на какво отгоре се нарича българска социалистка. Всичкото и е във Франция, появява се тук само за да издаде някаква книга и да изчезне отново. Връзката и с България е майка и, която е свръх амбициозна и свръх активна. Но да се върнем към нашите реалности.

Българските социалисти на тези избори бяха поставени да избират между Курумбашев и социализма. И те избраха съвсем нормално социализма, отказвайки да гласуват. Нашите, избиратели нанесоха такъв оглушителен шамар на централното ръководството, че от удара на „Позитано” им тече кръв от носа и им се развърза вратовръзката.

Националното ръководство на БСП много добре разбира всичко, какво се случва, какво искат хората, но на тях просто така им е добре. Това е малката партийка в голямата партия. Малката партия е като свинска тения - тя сама никога няма да излезе. За тях тази ситуация е нормална. Става дума за отношение на паразитизъм и този паразитизъм го наблюдавам отдавна. Всъщност Станишев много отдавна реализира идеите на Нора Ананиева за малка, бяла и пухкава, евро, ляво, либерална партийка, която е добре приета в евросъюза.

Председателя на НС на БСП независимо, че е от друго поколение, показа, че остава ретрограден като мислене човек, с реваншистки нагласи, които нямат нищо общо с демократичните норми. Коментирам поведението му, защото проблемите на една значима политическа сила са проблеми на цялото общество. Драмата в БСП ще продължи още дълго време, защото партийните членове и симпатизанти ще остават все повече в малцинство при това в една враждебна към това малцинсто среда. Степента, с която партията ще отслабва, ще я направи до някъде етническа партия.
Етническа, в смисъл, че главното нещо, което я води и очевидно ще я води и за напред е мисълта за „нашите“: Каквото и да прави „нашият“, той си е наш. Подобни разбирания и поведение никога не са довеждали и няма да доведат до нещо добро.