Път: : Моят човек : Л

Лиляна Георгиева

Лиляна

Моята баба се казва Лиляна Тодорова Георгиева, както всеки би видял, аз съм кръстена на нея и то без капка изключение от името. Тя е един изключително интересен човек и затова реших да посветя на нея моето кратко животоописание на някой човек.


Баба ми Лиляна, или както всички я наричат, баба Лили, е родена на 8  май 1942 г. в село Баня, майка ѝ се е казвала Мария, а баща ѝ Тодор. Още  на двегодишна възраст, тя е останала полусираче, тъй като майка ѝ е  починала от туберколоза. При което за нея, започва да се грижи баба ѝ  Пенка и баща ѝ Тодор. Да, но след около две години от смъртта на майка  ѝ, баща ѝ се оженва повторно за друга жена. „Тя беше моного лоша и  изобщо не се грижеше за мен, караше баща ми да ме бие, защото не съм  слушала”, споделя баба ми. При което тя не иска да живее повече при тях  и отива в къщата на баба Пенка, която преди да се ожени баща ѝ  повторно, му е помагала и се е грижела за нея. Баба Пенка е била майка на майката на баба ми. Майката на баба ми е била от богато семейство и са имали хотел в Баня, освен това и къща, в която са живеели отделно от  родителите ѝ, след като се е омъжила за дядо Тодор, бащата на баба ми.  Баща ѝ, Тодор е бил от съседно до Баня село и е бил учител, но не е бил  от богато семейство, след женитбата му с Мария, майката на баба ми, той е  живял с нея, в нейния дом. Да, но както споменах, след като починала  Мария, майката на баба ми, той се оженил повторно и продължил да живее в  дома ѝ, освен това започнал да се грижи за хотела. Баба ми ми е  споделяла, че той се е и пропил след време и е взел да играе комар, при  което задлъжнял и му взели хотела. Така моята баба Лили, освен че  останала без майка, баща ѝ също не се грижел за нея, единственият ѝ  близък човек, останала нейната баба Пенка, която я е отгледала. Баба ми  ми е казвала, че им е било много трудно, тъй като са били само двете и не са имали пари. Баба ми е ходила на училище само до 8 клас, защото е  трябвало да работи, за да се издържат. Не е имала никак леко детство,  много пъти ми е споделяла, че понякога дори когато са имали  празник в  училище, е взимала от съседката си рокля назаем, защото не е имала  достатъчно хубава. Първоначално, след като свършва училище, помага на  баба си Пенка в селскостопанската работа, след това започва да работи  като сервитьорка в един ресторант, така на 18 години се  запознава с дядо ми, който се казва Георги, и се омъжва за него. Той е от село  Градина, Първомайско, при което, след като се омъжва за него, отива да  живее там. Да, но и там не случва на добри хора, защото майката и  бащата на дядо ми били много лоши хора и постоянно я тормозели. Нищо, че  цял живот се е оправяла сама, без родители. Това, което винаги ме е  карало да се възхищавам от баба ми, е била нейната борбеност и силен дух,  и до ден днешен тя е все така силна и непримирима жена. Така че след като не се е разбирала с родителите на дядо ми, тя си тръгнала и му е  казала, че ако иска да са заедно, да тръгне с нея и да се върнат в Баня. Така двамата заедно отишли да живеят в Баня, при бабата на баба ми,  Пенка. При което дядо ми започнал да работи като шофьор на камион в  ДАП, а баба ми пак като сервитьорка. Така двамата започват да строят  къща, при което през 1962 г. се ражда баща ми Тодор, три години по- късно и леля ми Мариана. При което, след като къщата бива построена, те се преместват да живеят там. Баба ми започва да работи като продавачка в  хранителен магазин и така, докато се пенсионира. Сега вече е пенсионер и  изживява спокойно старините си, тъй като сама с дядо ми е  успяла да  осигури на децата и на внуците си това, което самата тя не е имала  щастието да има, а именно хубав и уютен дом, добро образование, любов и  хубаво семейство, в което всички да живеят добре.

Моята баба Лили е  изключителен човек и до ден днешен и двете не можем една без друга,  винаги, когато се прибера в къщи, първата ми работа е да отида да я видя,  защото тя винаги ме зарежда със своята позитивност и жизненост, която  въпреки трудностите и годините, все още не са изчезнали. Тя всеки ден  излиза с приятелки и заедно в пенсионерския клуб организират различни  изложби на плетива на една кука, имат и хор, в който пеят, също така  ходят и на екскурзии, аз съм много щастлива, че въпреки годините, тя все  още има желание да бъде активна и жизнерадостна, което я прави и много младолика. Аз реших да опиша живота на моята баба Лили, защото тя е един  от тези хора, които те карат да се чувстваш добре, когато си с тях, и  които ти показват, че няма трудности, които да не могат да бъдат  преодолени, с вяра, борбеност и сила.огат да бъдат  преодоляни, с вяра, борбеност и сила.