Лилов: Абсурд е сега да се оспорва лидерството на Сергей

 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1375443

Александър Лилов: Абсурд е сега да се оспорва лидерството на Сергей

Публикувана: вторник, 15-ти май 2012, автор: Елица Гилтяй

 

Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Видинско.

Завършил е българска филология в СУ и "Естетика и теория на изкуството" в АОН в Москва. Защитава кандидатска дисертация в Москва, специализирал е в Лондон. Професор, член-кореспондент на БАН.

Член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, бе близък с Людмила Живкова. В немилост след смъртта, завръща се непосредствено преди Десети ноември.

Начело на БСП от януари 1990 до края на 1991 г.

Основател и ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Популярен в партията и с прозвището Стратега.

 

- Г-н Лилов, сравняват лидерската война в БСП днес с битката между вас и Андрей Луканов в началото на 90-те. Вие правите ли паралел?

- 1990 година беше изключително тежка за БСП. Ставаше въпрос за оцеляването след краха на социализма, затова тя не можеше да бъде битка за постове. А и тогава не беше много приятно да си начело на тази партия заради атаките към нея - трябваше доста интелектуална и политическа смелост да се изправиш срещу агресията. В парламента дори беше депозиран закон за нейната забрана.

Тогава битките наистина бяха идейни, основният въпрос беше за пътя. В древната китайска философия терминът за пътя е Тао, или Дао, както някои го наричат. Та главният дискусионен въпрос тогава беше по кой път да тръгнем в новите условия.

Оформиха се отчетливо две основни концепции, едната - отстоявана от моя милост и голямата част от ръководството. Тя се състоеше в това, че крахът на социализма поставя въпроса за преоценка на болшевишкия тип партия и следователно трябва да се разграничим от него, тъй като не отговаря на националната традиция и на времето, в което се води тази битка за оцеляване на БСП. Заедно с това трябваше да бъде преоценен съветският модел на социализма и да се открият други перспективи. Партията ни възниква като социалдемократическа и е такава до 1919 г. Дискутираше се и този модел и негов най-голям защитник беше Андрей Луканов заедно с Обединението за социална демокрация (ОСД). Още при първо приближение обаче беше ясно, че не може с модели от XIX век да решаваме проблемите на XXI в. А и въпреки че краят на нашия модел социализъм беше катастрофичен, кризата засягаше и социалдемокрацията - затова 10-ина години по-късно възникна не по-малко бурна дискусия за реформирането , появиха се статиите и книгите на Гидънс, Шрьодер и Блеър, оповестиха нова версия на "третия път" - социаллиберализма.

През 1990 г. се разгоря страхотна дискусия не само между мен и Андрей - каквато е митологията по въпроса, а и в цялата партия. Ние не бяхме против дискусията в БСП, затова и разрешихме съществуването на различни идейни движения - "Път към Европа", "Демос", "Марксистка платформа", АСО и др. Единственият начин за реформиране на партията бе внасянето на демократизъм в нея.

- И сега се създава митология около сблъсъка между Станишев и Първанов.

- Външно има доста сериозни прилики. Нещо повече, като погледна лицата, виждам, че много от тях симпатизират на едно или друго течение от онези идейни битки.

- Кой кой е днес, ако можем да ги оприличим с героите от 1990 г.?

- На този въпрос може да отговори само историята, но тя ще има доста работа - толкова фалш се е натрупал, толкова неверни, пренаписани биографии, изкривени представи...
Естествено, че освен по идеите се спореше и по това кой може да ги проведе, да оглави радикалните промени. И там имаше доста екзотика. Но главното, което различава сегашната дискусия от тогавашната, е характерът . Тогава се спореше за ПЪТЯ, сега се спори за ПОСТА.

- Вие наистина ли сте притеснен и огорчен до степен да кажете "Баста!"? Разбрах, че такова писмо сте адресирали до една от столичните партийни организации.

- Отнасям се категорично отрицателно към този дебат. Изумен съм от започването му. Той отклонява вниманието на партията от призванието да бъде алтернатива на управляващите, да предложи политика, която ще роди надежда и перспектива България да излезе от статуса на най-беден и последен по развитие член на ЕС. Това дори е по-лошото от скандала в този дебат. Нарушава се авторитетът на партията, отиде
се много далече, казаха думи, които трудно ще бъдат забравени, създаде се огнище на напрежение, коeто трудно ще бъде угасено.

Наистина написах до конференцията на моята организация в "Надежда", че трябва да се каже "Баста!" - не за да се връщаме към забрана на дискусиите в партията, а защото БСП трябва да държи на своя авторитет в обществото, на способността да прави политика, да излъчва силни ръководства, които да я реализират. Защото виждате какви са нивото и капацитетът на целия ни политически елит. Преходният елит на България е дискредитиран. Със слабите резултати през тези 22 г., особено в икономическата област, с участие в корупцията и с безпомощност да се справи с това ужасно явление. Така че сега е много важно не да се демонстрира фалшива демократичност, а партията да се концентрира върху избора на политика, не на председател. Върху убеждаването на обществото, че тази политика е по-добра от политиката на ГЕРБ, и раждането на надежда у хората, че БСП е в състояние да предложи път за излизане от кризата.

- Как да предложи надежда за промяна, след като и БСП не отгледа свой недискредитиран елит?

- Никой в България не се е заел с решаването на този проблем. Начело на партиите и на държавата са хора, формирани в прехода. А спасението на страната е в следпреходен елит, трябва да се концентрираме в отглеждането му и определяне на реалните национални приоритети. Вижте какво става в Гърция, когато се прилага стария реквизит от политически виждания и действия. Тогава на сцената излизат крайната десница, екстремистите.

Което не значи, че всички политически дейци от прехода трябва да бъдат отнесени от вихъра. Показалите добри качества трябва да се запазят. Но начело на страната и на партиите да застанат лидери от следпреходен тип.

- В битката Станишев - Първанов кой е по-адекватен в своите тези?

- Аз отклонявам тезата, че битката на титаните ще спаси България. Какви "титани", господи, при един провален икономически преход?! Да не би от небето да е паднал този провал? Ами титаните го допуснаха, тези, които управляваха България 22 г.

Нека погледнем Китай - най-многолюдната и най-бедната страна при Мао, просперираща при Дън Сяопин. Защо, нали и единият, и другият са реални титани, не фиктивни. Ами защото единият предлагаше верен път на развитие, мобилизиране на ресурси, на тези огромни човешки маси за градивна дейност, възприе реалностите и съумя да ги включи в китайската модернизация. А другият не се оказа на равнището на историята. Да вземем и Горбачов - същият случай. Личността има огромна роля противно на това, което нашата идеология смяташе. Но няма ли правилна стратегия и политика, тя придобива негативна роля. Което се и случи в България.

Аз не виждам, а ако вие знаете - светнете ме, както казват младите, за аргументи, които мотивират тезата за титаните.

Кои са доводите, че лидерството  на Георги ще осигури победа на изборите?
Смятам, че БСП може да разчита на успех в изборите само ако успее да предложи една по-добра икономическа, социална, образователна, инфраструктурна политика и способни, некорумпирани нейни изпълнители. Само такава оферта може да бъде чута и подкрепена от избирателя.

Дори смятам, че догодина БСП не трябва да повтаря досегашния тип предизборна платформа, а да поеме ангажименти, както правят силните европейски политици и партии. Франсоа Оланд спечели, защото каза на французите: "Ако получа вашия вот, ще направя това и това."

- Не разбрах дали според вас Станишев може да го предложи?

- Той е представител на новия тип европейски политици със своя облик и стилистика. Автентичен е в европейската си същност. И когато днес левицата е изправена пред това да предложи по-добра от дясната политика, която 10 г. управлява Европа, Сергей като част от нейното ръководство ще участва във формирането . Уникално, абсурдно е когато Европа току-що го избра за председател на ПЕС, определени дейци в нашата партия да поставят въпроса, че той не може да бъде председател на БСП. Такова нещо трудно може да се разбере. Ние хвърляме лява Европа в оркестъра!

Според мен въпросът за председател на БСП ще възникне след есенния конгрес на ПЕС, когато, надявам се, Сергей ще бъде избран за неин постоянен председател. Временното съчетаване на двата поста е възможно за година, но постоянното не е. И със сигурност този въпрос ще стане актуален след нашите парламентарни избори. Не бива да разпрягаме каруцата по средата на реката. Трябва да търсим онова решение, което да съответства на нашата и на европейската ситуация.

- У кого виждате потенциал, а и амбиции да стане новият лидер?

- Преходът беше положителен за кадровото обновление на БСП. През 1990 г. - на изборите за ВНС, в партията влезе голяма фаланга от млади дейци, 30-годишни. За наше щастие не само голяма, но и способна, образована, авторитетна в професиите си. Мога да изброя 50-60 интересни имена. Наричахме ги "черните перчеми". Е, сега и техните коси се посребриха, станаха 50-годишни мъже, но това е златната възраст за политика. Така че ние все още имаме интересни кадри, докато десницата непонятно защо не можа да привлече елитарни в професионално отношение кадри. Има, разбира се, някои, но на първата редица продължават да са същите хора от 1990 г. Така че имена има, но няма да ги споменавам - знаете какви са българските нрави...

- Но как някогашните черни перчеми, а и всички останали фигури в БСП ще продължат да работят заедно, след като стигнаха толкова далече в нещата, които си казаха?

- Да, ще бъде много трудно.

- И пак в контекста на това, че конгресът няма да затвори темата, както сам заявихте - дългосрочен ли е проектът на Първанов, каква е крайната му цел?

- Той засега не обявява проект. Обяви проекта АБВ, който не беше посрещнат позитивно в партията и се провали.

Имам тревогата, че битката за поста няма да бъде финализирана на конгреса. Под други форми тя ще продължи и ще създаде много сериозни трудности на БСП. Толкова далече се отиде, толкова тежки думи се казаха, имаше и директно злепоставяне. Това говори за недостатъчна отговорност на инициаторите на този дебат. В партията трябва да има единство не защото това улеснява председателя, а защото иначе тя не може да има тежест и авторитет в обществото. Как ще сплотява обществото, когато тя самата не е сплотена.

- Ако се върнем към теорията за пътя, днешната ситуация не означава ли, че БСП още търси своя Тао?

- Тя върви във вярна посока - модернизацията. Само така ще се превърне не в партия на миналото, въпреки че корените са там, а в партия, която гледа напред и е фактор за развитието на страната. Това е нашето Тао - да продължим да се модернизираме, да сме адекватни, факторите за това са лява политическа стратегия и единство на БСП.