21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Кулак

Кулак, кулаци - така са наричани заможните руски селяни. В края на 20-те и началото на 30-те години, във връзка с колективизацията на селското стопанство в Съветска Русия, Сталин издига лозунга: “Да ликвидираме кулачеството като класа”.

При т. нар. разкулачване милиони руски селяни биват лишени от своите домове, имущество, стопански животни и инвентар и депортирани насилствено заедно със семействата си в Сибир, Казахстан и други райони със суров климат и тежки условия на живот. При изселването стотици хиляди мъже, жени и деца измират от глад, студ и болести. Кулачеството, тоест най-предприемчивата част от руските селяни, действително е ликвидирано като класа.

В селата остават само средни и дребни собственици, които са вкарани принудително в де факто държавните колхози (колективни стопанства). Там властват комбедите - комитети на бедните. Обикновено съставени от най-мързеливите и впиянчени мужици. Сталин с един замах премахва вековни традиции в руското земеделие.

 

 Заседание на комбед

Неговата цел е  двояка. От една страна, колективизацията превръща самостоятелния дотогава руски селянин в безправен държавен ратай. С кулаците той ликвидира „селската буржоазия”. В неговото мислене доктрината е по-важна от рационалното действие.

От друга страна, това дава възможност на властите да отнемат колкото искат от реколтите на селяните. Никакво съобразяване с мотивацията на човека за труд. Вземат каквото има, а утрешният ден не ги вълнува. Решили са лесно нещо: изнасят зърнените храни на Запад, за да финансират с постъпленията от тях усилената индустриализация на страната. Кампанията по колективизацията довежда до масов глад, като в най-засегнатите райони, например в Украйна, неговите жертви са милиони.


конфискация

 При съветизацията на България терминът "кулак" беше широко използван. Кои бяха кулаците според запазени документи и публикации?

Обикновено те притежаваха и обработваха около сто и повече декара земя. Имаха един и повече чифта работен добитък. Отказваха да влизат в ТКЗС. Бяха симпатизанти на разгромените опозиционни политически партии. Говореха против задължителните държавни доставки - не бяха съгласни с количествата, цените, сроковете или самата процедура. Някои не само говореха, но и не издължаваха определените им държавни доставки. Говореха против комунизма, Съветския съюз, Сталин, БКП, Червенков, Димитров и другите вождове. Не криеха симпатиите си към Запада. Хвалеха живота, техниката и армията на Запада. Споделяха, че англичаните и американците ще дойдат... 

Кулаците бяха разобличавани на събрания. За тях се правеха карикатури, които се поставяха на публични места в селото. По местния радиовъзел се излъчваха предавания. Домовете им бяха посещавани от представители на властта. Бяха привиквани на разговори. Някои бяха изтезавани. Бяха задържани, глобявани, съдени, изселвани. Цялото семейство биваше изселвано...

В края на краищата оцелелите от тормоза ставаха членове на ТКЗС. Значителна част от тях мигрираха по градовете.

И ето ни в днешно време, когато сме изправени пред пусти села, запустели земи, обезлюдяващи се райони...