Кукерите и техният произход

 
автор: sparotok                

В България човек има какво да види през всяко време на годината. Зимата, която уж сковава всичко при нас не е никак скучна. Коледари, сурвакари, а след тях и кукери сякаш внасят обновление в живота ни. Атмосферата при шествията на кукерите е особена. Посещавал съм много места, но винаги преживяването е било незабравимо, когато облечените с кожи и прикрити от маски мъже се появат. Дори и след като шествието е отминало, всяка фибра на тялото помни необичайната гледка. Звънът на чановете сякаш пробужда някакава първична сила, която помага на тялото да се освободи от негативната енергия, натрупвана дълго време.

 

 

Произходът на кукерските игри се крие далеч в мъглите на времето. Ние българите пазим  не една, а много древни традиции. Едва ли има съмннение, че шествия подобни на днешните са  огласявали улиците на тракийските селища преди няколко хиляди години. Както траколозите, така и други учени не се колебаят да кажат, че кукерските игри са част от нашето тракийско наследство. (А. Фол, К. Порожанов, К. Йорданов, В. Фол, Ancient Thrace, Sofia, 2000, стр. 193-194;   Н. Колев, Българска етнография ,Изд. Наука и Изкуство, София, 1987 стр.58-59, И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, стр.175-177).

 

В отделните области на България има малки различия в изпълнението на кукерските игри. Това е разбираемо, колкото и ревниво да се пази даден ритуал, след време отделни групи хора внасят свои елементи. По този начин, от век на век се стига до отклонения от първичното представяне на игрите. Навсякъде обаче присъстват маскирани мъже, облечени с животински кожи (предимно кози и овчи). Също така навсякъде кукерската дружина си избира цар. Според Венедиков това трябва да е заможен човек, който да е в състояние да поеме разходите от гуляя, следващ тържеството. Царят е возен на колесница (каруца), подобно на Дионис. Всъщност цялото кукерско шествие е едно добро наподобяване на древната тракийска традиция. Венедиков цитира римския автор Улпиан, който е станал свидетел на дионисиевите мистерии: “Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени...”

 

Венедиков отбелязва също, че сатирите и силените – поклонници на Дионис, са предшественици на българските кукери. А може ли да бъде и другояче? Сатирите са изобразявани като рогати мъже, с дълги, животински уши и с кози крака... Рогата и ушите са типичен атрибут за кукерската маска, а козите крака не са нищо друго освен кози кожи, с които участниците в дионисиевата процесия са били облечени. Древното название на тази процесия е тиясос. Белгийският учен А. Ван Виндекенс подчерта, че тиясос е гърцизиран вариант на пеласгийска дума, свързана със санскритската твисатидвижа се. Твисати, от друга страна, отговаря на ст.блг. двисати - движа се. Това е и процесията, тя е движение.

 

Друг елемент от кукерските игри, имащ ясна успоредица в шествието на Дионис, е помита на царя. Това е дълъг дървен прът, който се тръска. Венедиков отбелязва, че този атрибут на кукерския водач е така нареченият дионисов тирс. Ван Виндекенс определя и думата тирс (тюрсос) като пеласгийска, като я свързва със санскритския глагол трасати - треса. Той отговаря на ст.блг. глагол тренсти –треса, трьстъ – тръстика, прът от тръстика. Тирсът(тюрсос) се тръска и размахва, от там е дошло името му.

 

Трябва да се каже нещо и за звънците на кукерите. Авторите на “Ancient Thrace” смятат, че оглушителният звън, възпроизвеждан от чановете, може да се свърже с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са  пазителите на невръстния Зевс (бащата на бог Дионис). С бойните си танци, при които се е вдигал силен шум, куретите са искали да прикрият плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос. Първичният бог е известен с това, че изяждал децата си...

 

Що се касае за странните фигури в кукерското шествие, Венедиков дава добро обяснение. Той смята, че комичното, дори гротескно представяне на култа към Дионис не е възникнало в ново време, а по начало е било такова. Действията на участниците в шествието целят да пресъздадат различни елементи от живота на тракийския бог, съчетавайки ги с хумор и веселие.

 

Веселието е нужно и полезно, ако човек иска да се освободи от грижи и несгоди. Ние днес смятаме, че животът ни е труден, но в древността битието на предците ни е било още по-трудно. Зимата винаги е била време на лишения и притеснения – ще се вдигне ли снегът на време, ще стигне ли храната до пролетта, няма ли да дойдат страшни наводнения, ако затоплянето протече бързо...

 

С дионисовите кукерски игри дедите ни са се освобождавали от натрупания стрес. Смехът, веселието и вилнеенето са строшавали оковите на страха, стегнали душата. Обновени и вдъхновени, хората са придобивали самочувствие и увереност в бъдещето.

 

Нека кажем няколко думи и за значението на името кукери. То, разбира се, е тракийско, неговото значение е ...високи, маскирани хора. Поради това, че участващите в ритуала носят високи шапки (понякога до над два метра), то обяснението високи е логично. Коренът на думата кукер е кук, чиято по-древна форма в древността е била каук и е притежавала значението височина, кривина, високо място.

 

 

 

Този особен корен - каук, се среща в името на древнобалканския народ каукони (кавкони)  – високите. Страбон пояснява, че кауконите били считани както за пелазги, така също за македонци и за скити (География, XII-3-5). На пръв поглед страбоновото изявление е объркващо - как е възможно кауконите да са и пелазги, и македонци, и скити? Всъщност няма нищо странно. Помпей Трог (цитиран от Юстин) обяснява, че най-старото население на Македония е било пелазгийско... това дава право пеласгийските каукони да бъдат наречени и македонци. Подобно на други древни балкански племена част от кауконите мигрира на север в земите, които са познати под името Скития ( а пo-късно и Сарматия). На север от река Дунав, точно до тракийското племе беси, Клавдий Птолемей разполага каукенсите ( География, III-8-3).

 

От каук идва и обяснението на названието на няколко планини Кавказ - Caucasus. Повечето хора знаят само за този Кавказ, който е на изток от Черно Море. В древността обаче планините с подобни названия са били много. Летописецът Флор пише за Кавказ в Тракия, тази планина била достигната от римския пълководец Волсо по време на похода му в нашите земи. Страбон пък разказва, че по време на похода си на изток бойците на Александър Македонски нарекли Кавказ всяка планина, която срещнали по пътя си (География, XI-8-1)... Отново има логика, защото планината си е и височина, името Кавказ (каукас) – височина, е напълно естествено. Сродна дума срещаме в литовския – каукарас означава връх на планина. Връзка показва също и българска дума чукаривърхове. Древната форма на чукари е била кукари, кукери, каукари...

 

 

Започнахме с кукерите и завършихме с Кавказ, чието име се оказа тракийско:)

Виждаме, че сме още в началото на разкриването на истинските си корени. Поне стана ясно, че сме ревностни носители на традиция, чието начало се крие в култа към Дионис. Той не е само бог на виното, но също и на обновлението – телесно и духовно. Различни са способите, с които един човек може да се отърси от натрупаните отрицателни емоции. Дедите ни са избрали добър вариант, изполвайки хумор и веселие. Смехът освобождава от стреса и внася светлина в живота ни. Можем много да научим от нашите предци, те са ценели най-важното – живота, здравето и любовта. Радвайте се на истинските неща и ще бъдете щастливи:)

27.01.2012

http://sparotok.blog.bg/politika/2012/01/27/kukerite-i-tehniia-proizhod.890802