Крали Марко - Част 1

Крали Марко
Крали Марко

Художник: Асен Попов

КРАЛИ МАРКО е толкова свързан с народните песни и предания, че битността му на реална историческа фигура изглежда малко или много парадоксална. И все пак той действително е такъв – реален владетел от последната четвърт на XIV в., за когото историческите извори са съхранили малобройни, но достатъчно ясни и красноречиви свидетелства. Във всеки случай митичният герой от фолклора на българи и сърби е поне толкова известен на историците, колкото редица други исторически личности от тази бурна и драматична епоха: цар Иван Шишман, цар Иван Срацимир, деспот Добротица и други. Да не говорим за това, че Крали Марко е далеч по-добре познат от десетки други локални балкански владетели от времето на османското нашествие, чиите имена са споменати мимоходом в надписи, приписки в исторически съчинения. Да, епохата е такава: централизираният суверенитет от времето на класическото византийско-балканско средновековие се е разсеял в десетки териториални княжества, а иняма историци от калибъра на Прокопий Кесарийски, който да отрази с перото си новите тендеции в развитието на региона от средата на XIV в. насетне.

Кой обаче е Крали Марко? Той е син на крал Вълкашин – един от онези сръбски властели, които във времето на сръбската експанзия в през втората четвърт на XIV в. в Македония намира там втората си родина. Изглежда някъде в полосата между Призрен, Скопие и Костур се ражда и самият крали Марко. Рождената му година е неизвестна, но едва ли ще сгрешим много, ако я поставим в началото или средата на 50-те години на XIV в. Във всеки случай към края на 60-те години на века той е бил пълнолетен според средновековнитеразбирания: бил е на около 16 години. Като такъв е можел да изпълнява важни поръчения на баща си и дори да бъде издигнат за негов съвладетел с титлата „млад крал”. Като такъв е споменат той в надписа от църквата “Св. Неделя” в Призрен.

Впрочем защо „млад крал”? За да обясним това е необходимо да припомним, че в процеса на разпадането на сръбското царство бащата на крал Марко – Вълкашин – не само получава кралска титла от последния сръбски цар Урош V, но заедно с брат си – деспот Йоан Углеша – откъсват от сръбската държава обширни земи в Македония. Там във втората половина на 60-те години на XIV в. те основават своя „фамилна държава”, простираща се на север до Призрен, на югоизток до долното течение на р. Места и на юг до Костур и течението на р. Черна. Деспот Углеша управлявал в Сярската област, а крал Вълкашин – по поречието на река Вардар, като между владенията на двамата нямо строго очертана граница Двамата братя очевидно са имали намерение на основат собствена династия и в изпълнение на тази задача вземат мерки за уреждане на въпроса за престолонаследието. Това ставало най-лесно, според практиката на тази епоха, чрез посочване на съвладетел. Следвайки сръбската държавна традиция, с чиито идеи бил израстнал, крал Вълкашин посочва за свой съвладетел най-големия си син Марко и го удостоява с титлата „млад крал”. Така са постъпвали мнозина владетели в сръбската държава на Неманичи през XIII и първата половина на XIV в. Персоналната тежест на младия крал Марко обаче се увеличава от обстоятелството, че неговият чичо деспот Углеша не е имал мъжки наследници. През лятото на 1371 г., в серия свои грамоти, издадени в полза на някои светогорски манастири, той допуща възможността да бъде наследен от своя племенник. За да може бъдещият наследник да има достатъчно висок международен престиж, практиката на епохата изисквала той да се свърже родствено с известна православна династия. А какво по-желано за всеки балкански владетел без традиции от родствена връзка с византийската династия на Палеолозите? През лятото на 1371 г. деспот Углеша води преговори с Константинопол по серия от проблеми, между които и евентуален брак на младия крал Марко с някоя Палеологина. Впрочем ромеите все още живеели със самочувствието на наследници на една велика империя и с лека ръка отхвърлили предложенията на „недостойния”, според тях, владетел на Югоизточна Македония.

Като оставим настрана подробностите, можем спокойно да кажем, че в края на 60-те и в началото на 70-те години на XIV в., пред вълкашиновия син Марко се откриват не лоши възможности. Той се очертава като законен наследник на властта в обширни територии от Южна Сърбия до Южна Македония. Бъдещият владетел на тези земи наследявал и политическото влияние на своите баща и чичо в Черна гора, Охридско и други земи, чиито владетели вече били обвързани с родствени връзки с тях. Измъчените от чуми, османски набези и политически междуособици хора от тези краища с надежда очаквали появата на новия владетел, който щял да управлява територия, по-голяма от тази на Византия и от всяко „средностатистическо” балканско териториялно княжество от последната четвърт на XIV в.

Това действително става след трагичната гибел на крал Вълкашин и деспот Углеша, сразени от османските нашественици край крепостта Черномен на 26 септември 1371 г. Крали Марко не е бил край Черномен на тази фатална дата и нито един сюжет в преданията за него не го свързва с християнската погибел край тази крепост. По време на похода на своите баща и чичо, той, като техен законен наследник, е бил оставен на управлява обширните им владения. След 26 септември 1371 г. той вече е легитимен крал, владетел на бащиното и чичовото си наследство. В годините след Черноменската битка крал Марко показва изключително владетелско самочувствие. В рисуваните в тези години негови портрети той е изобразен с инсигниите на пълноправен владетел и дори нещо повече: на един от тях той е показан като старозаветен цар с рога на изобилието в дясната си ръка. Повечето от локалните владетели в Македония, Албания и Сърбия дори са признавали неговото владетелско достойнство и са емитирали своите монети в Охридската монетарница, намираща се се все още под негова власт. Самият крал Марко също сече собствени монети. Поствизантийски и западни извори споменават, че той участва в голямата политика заедно с българския цар Иван Шишман: двамата се опитват да закрепят на ромейския престол византийския претендент Андроник IV. Този благополучен период в биографията на крал Марко завършва бързо, още до средата на 70-те годни на XIV в. Усетили, че владетелските претенции на крали Марко са само теоретични, останалите локални владетели откъсват части от Вълкашиновото наследство. В края на краищата синът на Вълкашин се оказва владетел на малко териториално княжество с център в Прилеп. Той несъмнено е станал и османски васал, макар че никой все още не може да каже кога и при какви обстоятелство. Преданията го сочат като участник в прочутата Косовска битка от лятото на 1389 г. на страната на османския си сюзерен, но за такова твърдение няма исторически извори. Крал Марко загива през май 1395 г. като османски васал в поход срещу влашкия воевода Мирчо Стари някъде по поречието на река Арджеш.