21 юли 2017г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Моят човек : К

Коста Алексиев

Тодор Алексиев

 

 

Коста Тодоров Алексиев е роден на 04.09.1962 година. Коста е по-голямото от двете момчета на семейство Алексиеви. Роден е и е израснал в гр.Бургас.

В ранните си детски години е свито и кротко дете, което се отнася с уважение към роднините си, познати и непознати хора. Героят на този текст има спокойно детствое, но не съвсем безгрижно, поради факта че семейството няма прекалено големи възможности, но достатъчни, за да възпитат стойностен човек, способен да се справи с предизвикателствата на живота.

Както всички деца и той тръгва на училище на 7-годишна възраст. Първокласникът тръгва с голямо желание към първата си среща със школото, но не се откроява с голям успех сред връстниците си, въпреки усърдния труд, който полага, но това е само временно разочарование преди големите успехи в учението си. След слабия успех в първи клас, той се амбицира и с много труд става един от най-добрите в своя клас. Втори клас започва с голямо желание за нови знания и амбиция да е сред най-добрите. Допълнителен стимул за просвета получава на 03.03.1979 г., когато става чавдарче. Преди да стане пионерче (димитровче) той вече е сред първенците в класа си. С много труд и старание продължава и последвалото обучение. Коста е приет в комсомолската организация за успех и добра дисциплина в училище още в седми клас. Като младеж взима множество отличия и награди и така завършва до последния клас.

Вече юноша, Коста има ясна представа за това как иска да се развива за в бъдеще и с какво иска да се занимава. След края на средното си образование е приет в НВУ ”Васил Левски” – гр. Шумен. Началото е трудно за младия курсант, поради факта, че е привързан към дома и семейството, но желанието за благополучие и професионална реализация са водещи и го водят напред по пътя на образованието. Годините, прекарани във военното училище, оставят незабравими спомени за Коста Алексиев. Там той намира всичко, което му е необходимо, за да осъществи мечтите си. Най-добрите и истински приятелства той завързва в гр. Шумен, където завършва вишето си образование. И до днес е доволен от полученото образование и професионална реализация. Ако би имал възможност да избира отново висше учебно заведение, твърдо отново би избрал достойнството да носи офицерски пагон.

След завършването на военното училище, младши лейтенант Коста Тодоров Алексиев е разпределен да служи на България в поделение на БА в с. Черноморец, близо до родния град. Скоро след постъпването в чин, на сватбата на своя братовчедка, среща момиче, за което година по-късно се жени.

През 1987 година вече е факт продължението на фамилията Алексиеви. Година след това Коста Алексиев се сдобива със син. Първоначално младото семейство живее в с. Черноморец, където сменят няколко апаартамента и накрая се установяват трайно в един, но не за дълго, както ще видим по-нататък. Когато синът на семейство Алексиеви навършва три години, се пренасят за известно време в жилището на родителите на бащата. Прекаравайки две години от живота си в Бургас, където семейството живее с родителите на Коста и брат му, решават да се преместят в кв. Лозово, където първоначално живеят с родителите на съпругата, като имат желание за самостоятелно жилище и с помощта на всички след няколко години ремонти на етаж от наследствена къща, през 1994 г. се нанасят в новото си жилище. Междувременно през 1991 година семейство Алексиеви (младши) се сдобиват с второто си дете от женски пол. Следващите две години семейството се е установило относително трайно на едно място, докато вече капитан Алексиев не е приет във военна академия „Г.С.Раковски” – гр.София и през 1996 г. заедно със семейството си заминават за София, където живеят две години в служебно жилище в софийския квартал Полигона. След завършването на военната академия Коста Алексиев вече е произведен в чин майор и се завръща в родния град в семейната къща в кв. Лозово. Завръщайки се от София, майор Алексиев продължава кариерата си в под. 32470 с. Братово, докато през 2005 г. не пристига ново назначение и майор Алексиев е произведен в чин подполковник и изпълняващ длъжноста командир на под. 26720 с. Черноморец.

 

Завръщайки се в първата си служба, подполковник Алексиев служи вярно на БА, въпреки несгодите и трудностите на военната служба, и до ден-днешен.

След своя дългогодишен офицерски стаж подполковник Алексиев е един постигнал себе си и своята мечта за професионална реализация човек, който е отдаден на това, което прави, така както е отдаден на семейството и професията.