21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Комунистически интернационал

КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (Коминтерн)Прието е да се смята, че Първият интернационал е Международната асоциация на работниците (1864-1876), в чието основаване взема активно участие Карл Маркс. Вторият интеранационал е Работническият интернационал, който е създаден през 1889 година и след множество трансформации продължава да съществува под името Социалистически интернационал.

Ленин създава Третия интернационал през март 1919 година. Това е Коминтернът. Той “отразява вярата на болшевиките в световната революция и готовността им да я осъществят. Според болшевишката теория Русия е само първата страна, в която комунистите идват на власт – другите страни и по-специално развитите държаваи на Запад е трябвало да я последват. Коминтернът има за задача да координира, ръководи и подпомага действията на комунистите от цял свят. В своя устав от 1920 година той се самоопределя като Световна комунистическа партия. Затова Коминтернът третира националните компартии като свои подразделения, местни структури, които са задължени да следват директивите и да се подчиняват на дисциплината, наложена от щаба в Москва. Националните комунистически партии в различна степен се съобразяват с това, водени от силното си желание да подкрепят единствената страна, в която комунистическата революция се е увенчала с успех. Заредено с голяма доза себеотрицание и наивност, това усилие скоро става основен двигател за помощта и инструкциите, давани на комунстическите партии в чужбина” (Димитров и Сталин (1934-1943), Писма от съветските архиви, съставителство и коментар А.Далин и Ф.И. Фирсов, стр. 14)

Контролът на Москва над националните партии се запазва, независимо от различни заявления и документи на Коминтерна. Те са негови “секции”. Контролът е идеен, политически, кадрови, административен, психологически. Финансирането на Коминтерна (апарата в Москва) и националните комунистически партии е ставало с решение на ЦК на КПСС (виж пак там, стр. 269). Показателен за тази зависимост е случаят с разформироването на Полската комунистическа партия (1937). Това става с решение на ИККИ (Изпълнителен комитет на комунистическия интернационал), който пък стриктно изпълнява нарежданията на Сталин и политбюро на ВКП(б).

През 1943 година Коминтернът се саморазпуска с аргументите на Сталин, че компартиите не могат да се развиват пълноценно в качеството си на секции на Коминтерна. Те трябва да “пуснат корени в собствения си народ” (пак там, стр. 306). На заседанието на Политбюро на КПСС, където се приема резолюцията за разпускането на Коминтерна, Сталин казва: “Има още един момент за разпускането на КИ, който не е отбелязан в резолюцията. Това е фактът, че комунситическите партии, принадлежащи към КИ, са фалшиво обвинявани като агенти на чужда държава, а това спъва работата им сред масите.” (пак там, стр. 320)

 

(Хроника на конгресите на Коминтерна (1919-1943):  Първи (учредителен) — март 1919; Втори — юли — август 1920; Трети — юни — юли 1921; Четвърти — ноември — декември 1922; Пети — юни-юли 1924; Шести — юли-септември 1928; Седми — юли-август 1935.)