21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Комунистическият календар

 

Публичният разговор в обществото е подчинен на комунистическия календар.

По подобие на Църковния календар е създаден идейно издържан календар, в който всеки ден отбелязва някаква дата на важните според БКП събития – от историята на БКП, от историята на Световното комунистическо и работническо движение, от историята на България, от историята на Съветския съюз, рождени и смъртни дни на важни личности, празниците.

На основа на създадения календар са изготвени план-календари за медиите (кои събития, къде и как ще се отразяват) и за обществените организации (каква годишнина как ще бъде отбелязана).

Календарът е нормативен документ, който има побличност. Той е издаван в различни книжни формати, както за служебно ползване, така и за широко потребление.

Стенните и настолни календари добиват голяма популярност. Те са едно от средствата за утвърждаване на комунистическо-партийната гледна точка върху миналато.

Така днешният ден се насища с чествания и помени. Историята е превърната в настояще.

Еди-колко си години от раждането или смъртта на Ленин, Маркс, Енгелс, Димитров, Благоев, Коларов... И то не еднократно споменавано. Повече от две седмици например са помените (статии, предавания по радиото, събрания, откриване на изложби) в памет на първата година от смъртта на Георги Димитров (1950 година).

Към класиците и вождовете се прибавят кръглите годишнини от раждането или смъртта на по-второстепенните комунистически функционери. И не само кръгли годишнини - "Генерал-полковник Енвер Ходжа[1] на 41 години" (статия в «Работническо дело» от 16 октомври 1949), Георге Георгиу-Деж[2] станал на 48 години - ето повод за ново честване.

Особено място заема Денят на пропагандиста, който се провежда преди началото на политическата учебна година. На тържествени събрания и сборове се честват ръководителите на пропагандните звена.

Събират се стотици чествания и помени в годината. Умират важни хора в България и чужбина, което намира място в медиите. При смъртта на маршал Толбухин в страната е обявен тридневен национален траур (19-21 октомври 1949)...

Кой е ТОЛБУХИН? Фьодор Иванович (1894-1949). Съветски пълководец, маршал. През Втората световна война началник-щаб на редица фронтове, командир на армия в Сталинградската епопея. Главнокомандващ Трети украински фронт, който в началото на септември 1944 окупира България. Под негово разпореждане са и българските армии, които участват в освобождението на Югославия, Унгария и Австрия през Отечествената война (септември 1944 - май 1945). В чест на маршала през периода 1949-1990 българският град Добрич носи името Толбухин.

Към тази особеност на комунистическия календар се прибавят задължително отбелязваните годишнини от различни значими, според партията, събития – революции, въстания, бунтове, пленуми, конгреси, събрания и пр. За илюстрация ще посоча случайно избрани дати. Всеки от пропуснатите от мен дни е наситен с подобни годишнини.

6 май 1950

- 24 години от началото на излизането на «Работническо дело».

7 май

- Ден на радиото, което е открито от руския физик Александър Попов.

На 8 май 1950

- 26 години от смъртта на Димитър Благоев (която е на 7 май, но е отбелязана тържествено на 8 май, когато Благоевград получава новото си име)

- 110 години от рождението на Чайковски

- 100 години от рождението на Вазов (Годишнината се отбелязва почти цяла година. Създаден е Общонароден комитет за честването начело с Вълко Червенков.)

15 май 1950

- 30 години от публикуването на брошурата на Ленин "Левичарството - детска болест на комунизма."

На 6 юни 1950

- Цяла страница в “Работническо дело” е на темата "Гениалният труд на Маркс" (по случай новото руско издание на Капитала на Маркс).

Отбелязват се:

- 4 години от смъртта на Калинин (На 22 ноември се отбелязва 75-годишнината от рождението му. Така Калинин е честван два пъти през 1950 година. Отделно е споменаването му по повод на други дати. По този начин се гради комунистическият иконостас.)

- 15 години от смъртта на Мичурин

- 68 години от рождението на Георги Димитров

- 10 години от смъртта на Христо Кабакчиев

На 30 юли 1950 година на национално равнище (вестници, радио, събрания по страната) се отбелязва:

- 15 години от речта на И.В.Сталин на приема в Кремъл на работниците от железопътния транспорт

На 2 август 1950:

- 15 години от доклада на другаря Георги Димитров пред VІІ конгрес на Коминтерна

На 20 август 1950:

- 15 години от избирането на Георги Димитров за генерален секретар на Коминтерна;

- 1 година от конституцията на Унгария.

На 24 август 1950:

- 45-годишнината от излизането на книгата на Ленин "Две тактики на социалдемокрацията в демократичната революция".

На 26 август 1950:

- 31 години от смъртта на Георги Кирков;

- 2 години от конгреса за мира във Вроцлав;

- 6 години от смъртта на Станке Димитров-Марек.

На 31 август 1950 година:

- 15 години от смъртта на Анри Барбюс;

- 6 години от Яшко-Кишиневската операция;

- 2 години от смъртта на Андрей Жданов.

Към потока от годишнини се прибавят различни новосъздадени празници: Ден на съветската авиация (16 юли); Ден на съветската военно-морска флота (23 юли); Ден на железничаря (6 август); Ден на съветския физкултурник (7 август)...

Под влияние на Людмила Живкова в края на седемдесетте години Календарът започва да се освобождава от непосредставената му партийно-политическа обвързаност. Той се обвързва с "всенародното естетическо възпитание".

От 1978 година започва да действа "Дългосрочна комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за всестранно и хармонично развитие на личността и обществото". Започват всенародно отбелязване на бележити личности. До 1986 година са чествани - Николай Рьорих, Леонардо да Винчи, Ленин, Константин-Кирлил Философ, Алберт Айнщайн, Карл Маркс, през есента на 1986 започват програмите за честване на Ломоносов и Васил Левски.

В действие е програмната поредица "Бележити българи", в която се отбелязват: 100-годишнина от рождението на Георги Димитров, 100 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора, 700 години на Йоан Кукузел, 150 години от рождението на Любен Каравелов, 100 години от рождението на Асен Златаров, 1100 години от смъртта на Методий.

В партийна информация от пролетта на 1979 година четем:

"Вниманието и усилията на партийните и обществените организации беше насочено към провеждането на богата и разнообразна идейно-възпитателна работа сред всички слоеве на столичното население и особено сред младежта, свързана със 100-годишнината от обявяването на София за столица на България, с подготовката и провеждането на общоградски трудов ден, посветен на 109-та годишнина от рождението на Владимир Илич Ленин, за мобилизация на трудовите колективи за достойно посрещане на международния празник на труда - Първи май."[3]

 

Календарът е един от инструментите за формиране на новия човек - социалистическия труженик.

Колкото  очевидно, толкова  и важно е да се отбележи, че в честваните годишнини се отбелязват миналите събития, случилите се неща. Миналото разрушава рационалността на днешния ден.

По този начин "идейно правилно" осветените и оценени събития от миналото постоянно присъстват в настоящето. Настоящият момент се натоварва със задачата да ги актуализира.  Той губи от своята новост. Проблемът е, че това е една псевдо традиция. Осветените от вековете традиции са отхвърлени, поставено е началото на нови. Началото е лишено от спонтанност. То е резултат от решение на политическото ръководство.

Всичко важно, спонтанно и свободно, което е могло да се направи е вече сторено, изборът е свършил. Онова, което предстои, се планира от БКП. Днешният ден (настоящето) се превръща в псевдорационална конструкция, в която всичко е включено в изчерпателно предписание. Така се унищожава  диференция специфика на самия живот - реактивността.

Календарът и планът са колективистични по природа. Те съдържат важното за общността. В тях няма място за  аза, а в тоталитарното общество няма място за друго освен за календар и план. Обществото валидира нещата чрез споделяната рефлексия, придобила конвенционалност в официалното.

А календарът и планът са плод на рефлексия и изчерпват официалното. По този начин тоталитарното общество не валидира индивидуалното и то остава неглижирано и като че ли произволно.

Социалното губи реактивност, индивидуалното - валидност.

 

[1] Албанският комунистически вожд

[2] Румънският комунистически вожд.

[3] СДА, Фонд 1В, опис 55, а.е. 11, л. 1