Комунизмът и Западът

Няма съмнение, че съветският комунизъм провъзгласява "Запада" за идеоло­гически враг.

В същото време той не отрича своите собствени европейски корени и това, че най-съкровеното желание на Ленин е било да свърже революцията в Русия с очакваната революция в Германия. Така че "Западната цивилизация" изобщо не е била лоша.

Разбира се, след като вече са били мъртви, водещите фигури от Запада са зас­лужавали адмирации.

Въпросът е такъв: Западът се е разложил; Изтокът, под ръко­водството на героичния пролетариат, е останал жизнен и здрав. Рано или късно ка­питалистическите режими ще залязат, социалистическата татковина ще им нанесе пос­ледния удар, границите ще паднат и Изтокът ще се присъедини отново към Запада под лидерството на Съветска Русия в едно ново революционно братство.

За това е мечтал Ленин, това е имал на ум Леонид Брежнев, когато е говорил за "общ евро­пейски дом". Тази идея за комунистическата месианска мисия е изнесена с местни вариации във всички страни, контролирани от Съветския съюз.

В своя строго истори­чески аспект тя се опитва да внуши две кардинални догми - върховенството на "социално-икономическите сили" и великодушното естество на руската експанзия. Тя е подсилена много от съветската победа над Германия през 1941-1945 г. и се препода­ва като евангелие на десетки милиони европейски студенти и ученици до края на 80-те години.

Точно в края на комунистическата ера генералният секретар на КПСС Ми­хаил Горбачов съживи отново лозунга за "общ европейски дом". Той бе подхванат от много западни коментатори и приветстван от много хора; но на Горбачов не му остана време да обясни какво има предвид.

Той беше диктатор на една империя от Калининград до Камчатка - един толкова отдалечен полуостров, граничещ с Аляска, който в никакъв случай не може да бъде приет за европейски.

Беше ли възможна меч­тата на Горбачов за една Велика Европа, обхванала цялото земно кълбо?

 

(От "Европа, история" на Норман Дейвис.)