Кой се нуждае от признат геноцид над арменците?

Posted by admin

АНАЛИЗИ

сряда, октомври 31st, 2012

София /КРОСС/ Очевидно историческата истина не се нуждае от такова нещо, след като може да се врътка. Иначе как общинският съвет на Ямбол преди две години приема декларация, с която признава въпросния геноцид, а сега с друго решение я отменя.

Но може за тези две години историческата наука да е разкрила, че не е имало геноцид? Може би се е оказало, че тези милион и нещо арменци сами са се изклали с цел да навредят на репутацията на Османската империя? Може Яворов да се е заблудил, когато е писал „Арменци“, и това да не са били арменци, а правоверни пазарджишки цигани, дегизирани като арменци със саудитски пари, за да изиграят поета и да се избъзикат с човеколюбието му?

Да оставим иронията и признаем – истината по този въпрос днес е трудно доказуема. Затова тя има предимно политически, а не научни измерения, пише Бойко Ламбовски за „Сега“.

Геноцидът над арменците е трагедия, почти неподдаваща се на потвърждение с пронумерована документация. Турция не е поддържала такава документация. Има среди и общности, които днес отричат и геноцида над евреите, осъществен от Третия райх, макар че за него има хиляди снимки, регистри, златни коронки и пещи… За избиването на хора в дивата и разпадаща се малоазийска империя ли да има документи? Знаем за това от разкази – примерно на починалия вече Крикор Азарян.

Аз съм го питал – разказвал е за дядовците си – единият едва се спасил с тълпа бежанци, гонени чак до Марица. Другият, по майчина линия, с цялото си семейство се крил в град Коня, дълбоко в Анадола, цяла година. В зимника на един турчин – очевидно добър човек, макар не безвъзмездно. Дядото на Крикор имал злато и добре му платил. Цяла година семейството не си показало носа навън, турчинът им носел храна вътре. Защо не са излизали навън, ако не е имало кланета? От любов към тишината и спокойствието? От неприязън към чистия въздух?

Привържениците на осъществен от Турция геноцид твърдят: това е направлявано от държавата унищожение на цял народ. Противниците на тезата за геноцид – главно самата Турция, твърдят: Не е така. Турция е воювала. Имало е някои „превишения“ на пълномощията, но ако е ставал някъде сакатлък, то е инцидентно, без връзка с държавата…

Че е ставал грандиозен сакатлък, съм сигурен. Ще кажа защо. От стотици наши собствени съхранени свидетелства за реакцията на чалмалиите в период на размирици и война.

Примерно от спомените на баба Съба Вазова, майка на Иван Вазов.

Тя разказва така за бягството си от Сопот: „…И тъй тръгнахме. Но пътят беше много мъчен, като се вървеше все из реката. Мъжът ми беше болен и не можеше да върви. Свекърва ми беше стара, 80 години, и тя едвам пъплеше. Имах дете 4-годишно, което го водехме за ръка по фустанче, и аз бях трудна, кой час да добивам… Кога погледнахме насреща към юг, отгдето иде гърмежът, турци по ръкави бели припкат като вихър по зъберите и гърмят срещу нази… Ази тогава изплаках, като извиках името на мъжа си, и му казах: „Прощавай навеки!“ …Децата запищяха. Какво сега? Насядахме всички на пясъка, наведохме глави до колене и чакаме да ни колят… Там ни срещнаха трима турци караачовци. Един хвана мама, търти я на брега, тури й ножа на шията и дума: „Нерде Айвас, мари? Дай пари, че ще те заколя.“ Децата запищяха: „Олеле, заклаха баба.“ Борис вади жълтиците от джоба си и вика: „Мамо, ази ще дам парите, но агата да не коли баба.“ А другият държи мене за косата и вика: „Хъ, пара, комит дженабет! Дай пари, че ще те заколя.“

Да ви кажа ли кое от гореописаните неща ми прави интересно впечатление? Не са кланетата, за тях знам. Златото ми прави впечатление. Пустата пара.

Тя е все така актуална – и в днешните перипетии около ямболските събития. Председателят на групата съветници на ГЕРБ в Общинския съвет на Ямбол така обясни странното решение на съветниците: „Ще се възстанови нормалният ритъм на живот, ще спадне изкуствено създаденото етническо напрежение…“ Ставало дума за проекти, за бизнес – за пара…

Парата е важна работа. Турция, макар извън ЕС, сега е в подем. България, макар отличник на ЕС, както ни казват ката ден управляващите, не свързва добре двата края
За Ямбол да не говорим. Тогава може би наистина е време да не мислим за миналото, да не ровим кокалите на умрелите, да си гледаме парата и бизнеса?

Защо да се кахърим заради отменената декларация на Ямбол, пък и заради неприемането на такава от Народното ни събрание? Арменският геноцид официално е признат от едни, от други не… Нас какво ни засяга?

Ще кажа какво – дребни неща. Едно радио наскоро попита генералния консул на Турция в Пловдив Шенер Джебеджи за редовни авиолинии „Бурса-Пловдив“ и „Истанбул-Пловдив“. Той отвърна: „Не сме доволни, че през октомври 2007 г. Общинският съвет на Пловдив е приел декларация, с която признава геноцид над арменците от страна на Турция през 1915 г.“ Тоест политиката се качва на главата на бизнеса, независимо дали ни харесва, или не. Кипър, целият, е чудна туристическа дестинация, но там се изсипаха и няколко турски табора аскер още преди десетилетия, и си стоят, не като туристи. Да пазят новата турска държава.

Страните с имперско минало са податливи на настоящи имперски копнежи. Затова стават опасни за съседи, за себе си и света. Трябва да бъдат държани под контрол тъкмо с такива факти от имперското си минало, когато мегаломанският им апетит е творил трагедии… То не е само Турция – и Германия, и Русия, и САЩ имат такива грехове…

Тъкмо затуй жестове като този на ямболските общинари, заради „хъ, пара, комит дженабет“, са лоша тенденция. Срещу мира и дружбата.

http://www.svobodnoslovo.eu/