Кой иска жените да са общи

 Валери Найденов, в-к “24 часа”

ДНЕШНИТЕ протести са диаметрално противоположни на протестите през зимата на 1997 година. Първо, онези бяха организирани и контролирани от “Подкрепа”, от СДС и от някои олигарси, които после незабавно приватизираха някои апетитни хапки. Те бяха насочени така, че да блокират възловите кръстовища и работата на парламента, тоест те целево атакуваха държавата.

Днешните са много по-спонтанни, очевидно нямат за цел да парализират страната, нито пък да превземат Народното събрание. Хората сами се уговарят по интернет и олигархията не ги подкрепя, а гледа мрачно иззад щорите. При онези протести полицията само наблюдаваше мъдро и отстъпваше. Днес тя използва палките много по-енергично. Тогава начело бяха футболни агитки и чисти хулигани, които хвърляха павета, чупеха глави и обръщаха коли. Днешните демонстранти избягват насилието. Онези протести имаха за цел незабавно да свалят БСП от власт, това бе преврат с помощта на улицата, докато днешните имат безпартиен характер. Те не искат нито преврат, нито служебно правителство, нито БСП. Те са насочени срещу целокупния партиен елит и олигархията като цяло.

Онези искаха чужди инвестиции, днешните искат да прогонят чуждите монополи. Онези протести искаха валутен борд и бърза приватизация. Тези искат точно обратното – раздържавяване на прясно приватизираните естествени монополи и блокиране на текущи приватизации.

Изводът е прост – онези протести бяха десни и организирани отгоре, днешните са леви и самоорганизирани отдолу. Друг е въпросът защо БСП изобщо не се вписва и продължава да твори пълни глупости. Медийният секретар Кутев например онзи ден поиска цензура и държавен контрол над интернет. Сега ли намери? Спрете му тревата, другари!

Много пъти съм писал, че БСП отдавна не е лява партия. Но левият характер на днешните протести според мен е безспорен за всеки човек, който разбира поне малко от политика.

Уви, дискусията във в. “24 часа” между един антрополог, един социолог и един журналист показва, че тъкмо хората, които би трябвало да разбират от политика, май нямат и хал хабер от Хабермас. За мен само журналистът Иво Христов се докосва до същността на днешните събития (Не се борят срещу богатите, а срещу злоупотребите им) и ги коментира компетентно и честно. Препоръчвам отново да прочетете неговите отговори. Но какво да кажем за политолога Димитър Аврамов, според когото протестите са десни? Хело-ооу? Наистина трябва да си паднал от синята луна, за да смяташ, че когато народът иска ренационализация на тока и водата, то това е дясно искане!

Културологът Ивайло Дичев извежда темата на есхатологични висоти – това е “краят на един свят”, “обществата не могат да продължават по същия начин” и така нататък. Кой свят? И кои общества? Очевидно не знае, че по света не е така, както е в България. Обществата във Франция, Германия, Скандинавия, Холандия, Белгия изобщо не живеят в българския лабораторен експеримент. Дори в САЩ, Меката на капитализма, данъчната система е диаметрално противоположна на българската, а във водния сектор и електроразпределението преобладава обществената собственост. Да не говорим за социалните помощи.

Но най-много шокира със своя нелогизъм следното определение на професор Дичев: “Обикновено ляво-дясното деление се основава върху това, че едните повече ценят равенството, другите – свободата.”  Излиза, че левите предпочитат робството!  Тази абсурдна схоластика може да се прочете в детинското книжле на Фридрих Хайек, който ту е “фон”, ту не е “фон”, в зависимост от това в коя държава се заселва. Става дума за “Пътят към крепостничеството”, което у нас бе преведено като “Пътят към робството”. Дори тази грешка в превода сама по себе си показва, че българските десни са най-десните десни на планетата, те са опрели задниците си в десния хоризонт и сега го бутат още по вдясно.

Да противопоставяш лявото на свободата, е като да кажеш, че крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен. Най-малкото човек трябва да знае, че повечето борци за национална свобода са по-скоро леви. Например Ботев и Левски. Стамболов също е ляв, докато помирисва властта. Това важи и за Гарибалди, и за Панчо Вила, и за Вилхелм Тел. Това важи и за днешните протестиращи по улиците. Мартин Лутър Кинг да не би да е десен? Това впрочем важи и за “Чаеното парти” през 1773 г. в Бостън, то е протест срещу монопола на Източноиндийската компания, на която американците са гледали точно така, както днес българите гледат на ЧЕЗ. С това започва Американската революция. А какво да кажем за Спасителя человечески? Той също е ляв, защото храни гладните и проповядва равенство и братство.

Айн Ранд е против Христос, защото тя е либертарианската Мадона. Самата мисъл, че лявото може да е противник на свободата, може да се пръкне само от лукавого, от антихриста. Ако бях поп, вече щях да съм готов с проповед срещу тази дяволска ерес. Зловредния оксиморон, че лявото е обратното на свободата, може да прочетем и в сайта на американския институт “Кейто”, който е патрон на българския Институт по пазарна и икономика, “Индъстри уоч” и други подобни мозъчни перални (да не ги бъркаме с фондациите на Сорос). Собственици и основатели на “Кейто” са братята Коук (Koch), които продължават делото на баща си. А баща им е основател на обществото “Джон Бърч”, една знаменита расистка организация, която бе доста близка по своите идеи до ку-клукс- клан. Като чуе за “Джон Бърч”, един културолог трябва веднага да си запуши носа. Защото тогава от устата му излизат лафовете на бърчистите.

Повтарям специално за професорите – лявото е по-егалитарно, а дясното е по-индивидуалистично*. Това е “бинарната опозиция”, както се казва на професорски език. Оставете свободата на мира, огледайте се наоколо. Очевидно е, че най-поробените общества са най-неравни. А в заможните и модерни общества лявото и дясното не са смъртни врагове, а само опоненти, те са двете страни на един и същ медал. Либерализмът също е доста ляв, ако го сравним с днешната българска действителност. Адам Смит също би излязъл да протестира в България. Той е категорично против монополите, които кралете предоставят на своите любимци.

Той никога не би одобрил българската приватизация, която ампутира невидимата ръка на пазара. Кейнс, когото у нас изкарват комунист, е главен идеолог на Либералната партия (вигите) в Англия. Той е спасител на капитализма. Либерал е бил и Франклин Рузвелт, бащата на “Новия курс” – егалитарната реформа в САЩ. Тъй също е спасил капитализма. Обама също е либерал.

Либерал е точно обратното на неолиберал.

Запишете си го и го запомнете.

Сартър казва, че лявото и дясното са две кошници, в които всеки може да сложи каквото си иска. И наистина е така – в наше село истинските консерватори са в БСП, а реформаторите бяха в СДС. Но кой знае защо СДС се обяви за консервативна партия. Всъщност знае се защо – излъгаха я политолозите, фондацията “Аденауер” и уютът на присламчването към ЕНП. Това са анамнезата и диагнозата на синята смърт. Син консерватор е като котарак леководолаз. А сините политолози са като космонавти, изгубени във Вселената.

Хората, които протестират, не искат крайности, те не искат нито “експроприация на експроприаторите”, нито връщане на комунизма. Те искат друг, по-егалитарен капитализъм. Такъв, какъвто се наблюдава в САЩ, Франция, Германия и в другите държави, където те се канят да емигрират. Те не искат жените да са общи, а човешки шанс да създадат семейство и да отгледат деца. Те не са против чуждите инвеститори, те са против чуждите грабители. В нормалния свят това не е нито ляво, нито дясно. Но не и в България – политическата лаборатория на сатаната.

* За запознаване с темата предлагам книгата “Дясно и ляво” на италианския философ Норберто Боббио. Преведена е на български.