22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Киркегор

Nikolay Slatinski

Някога, когато знаех много по-малко отколкото сега и затова тогава смятах, че знам много повече, отколкото смятам, че знам сега, бях започнал да работя върху текст от следния тип: вземам дадено ключово събитие от по-близката като векове човешка (най-вече европейска) история и заедно с него описвам какво се случва по същото време в България.

Значи, например, в Европа имаме това и това, а в България Паисий пише своята История.

Или в Европа става това и това, а по нашите земи е Кърджалийското време.

Идеята ми бе да покажа колко трудно ни е било и как наистина със стратегии за догонващо развитие сме наваксали част от историческото изоставане, а част така и не сме могли и това не-можене в голяма степен се е просмукало в гените ни, в нашето ДНК като разни чувства за вини и като различни комплекси.

Ръкописът бе започнал да набъбва, но се отказах. Не ми достигаха знания по История, но по История като познаване на процеси, на дълбоко съдържание, на причини и последици, а не като дати и не на принципа на ширпотребата на наши пишман-патрЕоти-пишман-историци, когато от историята се взема само това, което ни кефи, а другите факти, като не ни устройват, толкова по-зле за тях.

Защо споменавам това ли?

Защото и до ден днешен се улавям как като прочета за нещо значимо в Европа преди век-два или три-четири, неволно си припомням какво е било по същото време тук.

Ето и днес - прочетох у Исак Паси следното изречение:

"Георг Брандес открива през 1877 г. Киркегор за Европа."

1877 г. - културна и философски мислеща Европа открива Киркегор! 

А през това време знаем какво е било у нас и какъв е бил животът тогава по нашите земи, какво е вълнувало българите. Определено не е бил Киркегор това.

Малък детайл, но също показва колко далеч сме били от европейските вълнения и колко бързо после сме се доближили до тях. И ми се струва дори, че е доста нелепо днес пак да обират гласовете народни хора, които с политики, думи и дела, дела и пак дела, се опитват да ни отделят вторично от Европа, защото са убедени, че "Европейци сме ний,ама все не дотам...".