Път: : Кой кой е : М

Кирил Маричков

Композитор, аранжор, автор на текстове, бас китарист, певец. Роден на 30 октомври 1944 г. в София. Основател на групите "Бъндараците" /1962/ и "Щурците" /1966/. Успоредно с ангажиментите си със "Щурците", се изявява като филмов композитор - филмите "Вчера" (от него е хитът "Клетва"), "Адио, Рио", "Индиански игри", "Вампири-таласъми", "Дунав мост" (от него е песента "Моят свят",1999). В началото на 90-те Кирил Маричков се включва в политическия живот, тогава написва и изпява песента "Аз съм просто човек".

1990 - Избран е за депутат във Великото народно събрание с листата на СДС. Като депутат Кирил Маричков беше от най-активните в идейните търсения на СДС. През 1992 година основава заедно с Константин Марков (басист на "Тангра") рок радио "Тангра".

Успоредно с юбилейните изяви на "Щурците" издава през 1997 г. първия си солов албум "Зодия Щурец". От там е хитът "Вярвам в теб".

 

 

Кирил Маричков разказва за себе си: "Дядо ми Борис Левиев продавал вестници, за да си купи цигулка";  Баща му – също Кирил Маричков, е първият български посланик във Ватикана *

Кирил Маричков може да се похвали, че е потомък на двама прочути българи, получили солидно образование в Европа. Основателят на група „Щурците” е внук на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев.

Архитектура, право, дипломация и музика – това са областите, в които представители на четири поколения от рода Маричкови се изявяват. Четирима мъже с името Кирил Маричков в известен български род. Архитект Киро Маричков е от Калофер. Проектира прекрасна сграда на ул. “Оборище”, в която сега се помещава френското посолство, сградата на гръцкото посолство на улица “Сан Стефано”, великолепната сграда с ажурна фасада на ъгъла на улиците “Съборна” и “Леге” – бившия хотел “Империал”, клиниката на д-р Борис Тричков на ъгъла на бул. “Дондуков” и “Васил Левски”, сега застрахователно дружество “Алианц”. 

От другия си дядо – Борис Левиев – съм наследил музикалната жилка  

Музиката бе в кръвта му – продължава “щурецът” Кирил Маричков. Дядо му от малък искал да свири и продавал вестници, за да си купи цигулка. Но според традицията в еврейските семейства той трябвало да наследи фамилния бизнес – търговията. Младият Борис намира разбиране единствено у майстора на цигулки Коста, който му изработва цигулка и му подава ръка в трудни моменти. И както в приказките, Борис се влюбва в дъщеря му Теопи. Той свири в Музикалния театър, а тя е хористка. Постепенно Борис се привързва към семейството на съпругата си, което приема като свое. Завършва консерваторията в Берлин, става главен диригент на Музикалния театър у нас.  

Под влияние на дядо си рок музикантът получава като малък солидно класическо образование. Но в ерата на „бийтълсманията” сменя цигулката с китарата. Веднъж дядо му Борис поканил приятелски семейства да посрещнат Нова година, в апартамента над тях се веселели „децата” – тийнейджърът Маричков с голяма компания. “Купонът беше в разгара си, когато чухме невероятен трясък – след малко на вратата се появи побеснелият ми дядо Борис. Той беше много толерантен, но този път бе излязъл от кожата си. Оказа се, че долу полилеят е паднал с цялата мазилка върху новогодишната торта. Всичко разбирам, ама полилей в тортата, това не! - ядосано повтарял той.

Неговият баща – също Кирил Маричков, е първият български посланик във Ватикана (от 1993 до 1997 г.) след демократичните промени в страната. “Той беше много изтънчен човек. С невероятно чувство за хумор. От една порода, която вече е на изчезване”, с тъга казва синът. Кирил Маричков-старши учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана.

Среща бъдещата си съпруга Ирина Левиева на една софийска улица по време на Втората световна война. Според военновременните закони тя носи еврейска звезда на палтото си. Във фамилия Маричкови името Кирил се предава вече четири поколения. Синът на музиканта, също се казва Кирил Маричков, завършва право и работи като юрист в Италия. По ирония на съдбата  изпълнителят на песента “Аз не съм комунист и никога няма да бъда” прие заедно с колегите си от “Щурците” от президента Георги Първанов орден “Св. св. Кирил и Методий”.

Тогава Първанов не пропусна да го избъзика с думите “Не мога да не отбележа, че господин Маричков беше и в политиката, където също остави своята ярка диря”. (През 1990 г. фронтменът на “Щурците” е избран за народен представител от листата на СДС в седмото Велико народно събрание, но по-късно го напуска.)

Днес някога непримиримият “щурец” заключава: “Абе, на хората им дай да кажат, че нещо е станало не както те са го искали, че да почнат да плюят и да псуват. Българинът просто много обича някой друг да му е виновен за всичко и адски мрази да има собствена отговорност и право на избор. Предпочитаме някой друг да избира вместо нас и се чувстваме много неуютно и некомфортно, когато сами трябва да взимаме решенията. Защото тогава няма кого да плюем.

Десният проект може да се е загубил в някой объркан мозък

Някои хора се явяват на избори по поръчка. Национализмът, стигащ до ксенофобия, винаги е бил плод на комплекси за малоценност. Тези хора не обичат родината си, те мразят останалите”.  

Иначе Кирил признава, че е занемарил плуването и пояснява - “Станал съм много нередовен. Едно време бях по-спортен тип. Сега нещо съм се отпуснал. Карам велосипед в градинките и това е. Иначе с жена ми ходим по планините. Покорил съм всички високи върхове в България. Любимата ми планина е Пирин. Ужасен съм от начина, по който се изсече гората под връх Тодорка от бяла мура - много рядко и прекрасно дърво. Направиха сума ти хотели в Банско, в стил мутробарок, по едни тесни улички, в кал и мръсотия. И какво мислят, че това е курорт ли? То и по морето стана същото. Ужас - като жилищни комплекси”.

----------------------------------------

* Паулина Попова, в.Блиц,4 ноември 2011