Кириакодромион

 

Кириакодромион, сиреч Неделник



Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека /World Digital Library/ -  http://www.wdl.org/en/item/273/

"Кириакодромион, сиреч Неделник (Римник, 1806) е печатна книга, която съдържа 265 номерирани листове. В началото има шест, а в края ­ един неномериран лист. На гърба на заглавната страница е поместено изображение на св. евангелист Йоан Богослов в цял ръст. Следват оглавленията, предисловието и изображение на Исус Христос, обиколен от св. апостоли и слушатели от народа. В празните места след края на някои слова са поместени орнаменти, в които е вмъкнат инициала или цялото име на Софроний, кръстове и други графични елементи. На последния лист е послеслова на  Софроний и печатарите.

В оглавленията (т. е. съдържанието) присъствуват и десетината слова, които са извадени от общата номерация на произведенията в текста, вероятно защото са от друг източник; не са включени добавените в края, вероятно за да се запълни мястото, две "наставления" - при кръщение и към новобрачни.

Софроний изминава дълъг път до окончателния текст. Няколко негови трудове отвеждат към печатната книга. Опирайки се на спомени от по-ново време (Гено Киров. Материал за историята на Котленското училище. - СБНУ, 1906-1907, М 12-13), в който се говори за "Кириакодромион с илюстрации, писани от ръка с перо и мастило" и пазен в котленската църква "Св. Св. Петър и Павел", както и на косвено потвърждение от Г. Раковски, В. Ст. Ангепов допуска, че е възможно да е съществувал подобен ранен Софрониев ръкопис, унищожен при пожар. Печатното издание има известна близост и с т. нар. Котленски дамаскин на СоФроний от 1765 (публикуван фототипно в Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. С., 1989).

Както показва и заглавието на втората част на Неделника, тя е близка с Първи видински сборник "Поучения и словосказания на празников господних и иа богоугодних светих" - несъмнени са сходствата при редица слова. Като първа редакция на печатания текст се приема ръкописният сборник "Неделное поучение и катехизис на православната вяра" от 1806 г., съхраняван в Шумен.

Съпоставките между различните редакции на едни и същи творби в Неделника и други Софрониеви трудове показват езикови различия, за които са изказвани разнообразни предположения. Ал. Теодоров-Балан допуска, че печатарите са архаизирапи езика на Неделника. Боян Пенев предполага, че според Софроний печатният текст изисква по-строго придържане към старата нормативност. Първоначално Д. Петканова предполага, че когато е готвил Неделника, Софроний се е върнал към източника, тъй като не е разполагал с предишните си преписи и се е придържал по-плътно до него. Тази хипотеза е оспорена от П. Атанасов.

Софроний подготвя ръкописа през зимата на 1805-1806 г. Заглавната страница на Неделника съобщава: "напечата ся и право описа ся от Димитриа Михайло Попович и от Георгия, син его". Това са членове на старата печатарска фамилия на Поповичите, които от десетилетия държат печатница в Римник. Както предполага Б. Пенев, от същия род е и Димитьр Попски, авторът на известната ода за Софроний. Печатарите от Римник на няколко пъти са издавали Учителни евангелия на румънски с кирилски букви и предположеннето, че са редактирали текста, има своите основания. Допуска се, че митрополит Доситей и епископите Константин и Йосиф, които са сред спомоществователите, са направили някои препоръки и по съставителството. Ил. Конев посочва близост в типографското оформление на Неделника и румънски "Кириакодромион" от 1801 г.

В. Киселков предполага, че освен от печатарите, Софроний е бил подпомогнат и от други лица, които са преписвали текста на отделни листове. Възможно е сред тях да са били внукът му Атанас Богориди, който по това време учи и учителствува в Букурещката бейска академия "Св. Сава", Димитър Попски, Георги Пешаков и др. Наблюдения върху езиковите различия между Неделника и по-ранните Софрониеви творби вж. у К. Ничева. "Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския език". (С., 1965).

Отпечатването на книгата в 1000 екземпляра траяло от 24 април до 25 ноември 1806 г. По това време започва руско-турската война от 1806-1812 г., в която Молдова и част от Влахия биват окупирани от руската армия. Както е известно Софроний активно съдействува на руското командване.
След отпечатването на първите листове Софроний се обръща с писмо към по-заможните българи във Влашко и ги моли да подкрепят материално изданието.

Вероятно в резултат на писмото и на други усилия на издателя се явяват спомоществователи - българи и румънци. Имената им са отпечатани в списък, който в книгата следва оглавленията, но не присъствува във всички екземпляри.

Неделникът на Софроний е богослужебна книга, която обаче може да служи и като домашно четиво, както и става. Когато излиза на бял свят, книгата е посрещната с ентусиазъм от просветените българи. Отношението към нея личи от cтарателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различнн места. Показателно е и това, че сред народа трудът започва да се нарича Софронието по името на Врачанския епископ. От книгата са оцелели няколко ръкописни преписа и множество издания, появили се след смъртта на автора.

Въпросът за авторството на словата и за конкретните източници, използувани от Софроний, е твърде сложен. Мненията на изследвачите не са единни, изказвани са различни предположения, които открито полемизират помежду си. Причината е и в това, че подобни слова са писани от мнозина, като практиката да се заимствуват части или цели текстове е била широко разпространена. Тя е и естествена, тъй като поне в най-общи линии поученията, които се свързват с един християнски празник, трябва да са сходни, ако не и да съвпадат. От своя страна някои днешни изследвачи са склонни да абсолютизират сходствата, които сами са открили и да омаловажават посочените от други, които разкриват близостта с източници, обикновено трудно достъпни.

Съдържанието на Софрониевия Неделник е разделено на две части. Първата е озаглавена "Поучения избраная от святаго Евангелие и от других многих божествених писания" и съдържа предимно неделни поучения, написани в тълковна форма. Втората част - "Поучения на празником господним. . ." - съдържа предимно слова за християнските празници, както и някои неделни поучения. Изказвани са различни твърдения за използуваните източници. А. Теодоров-Балан смята, че повечето текстове са преведени свободно от "Кириакодромион" (1 изд. Москва 1796, 2 изд. Букурещ, 1803) на гръцкия автор Никифор Теотокис. Така мисли и Ив. Шишманов. С това мнение е склонен да се съгласи и Б. Пенев, който обаче настоява да се съпоставят текстовете на двете книги. По косвени даннн може да се достигне и до предположения, че авторството на словата принадлежи на цариградските патриарси Калист (възкачил се на патриаршеския престол през 1350 и по-късно през 1364) и Филотей, който го измества през 1354.

Мария Ръдулеску обосновава мнението, че източникът е сборник с поучения от Йоан Калека - цариградски патриарх от 1333 до 1347, когато е свален от власт и умира. Към сборника на Йоан Калека възхождат петдесет и шест слова от Неделника.

Първият славянски превод на сборника на Йоан Калека е от 1343 г., направен вероятно от руски монах в Атон. Този превод попада в Русия и се преписва многократно. Най-ранният запазен препис, вероятно нито единствен, нито първи, е направен от монах Даниил в Търново през 1626.

Още през XVI в. поученията на Калека преминават от Българско във Влашко, където се разпространяват широко. Вероятно това става чрез по-късната им редакция, дело на Агапий Критски. Първи я превежда Йосиф Брадати в средата на XVIII в. и неговият труд е преписван многократно. Д. Петканова изрежда седем преписа, дело на анонимни книжовници и на Никифор Рилски, поп Тодор Врачански, Теофан Рилски, Янкул и др. Вероятно свой превод на едно от словата прави пак поп Тодор Врачански.

Първоначално Д. Петканова допуска, че Софроний, както и неизвестният съставител на сборник на български език с гръцки букви, за който съобщава Л. Милетич и други книжовници, преписва от неустановен по-ранен превод. Еднаква със Софрониевия вариант е първата част на "Толкование изрядное" на даскал Тодор Пирдопски от 1840 и Пирдопски дамаскин от 1852.

По-късно Д. Петканова уточнява своята версия въз основа на нови наблюдения. Според нея Софроний направо превежда от гръцки труда на Агапий Критски "Кириакодромион", издаден от Акакий Диакрусиус във Венеция през 1675 (следващи издания - от 1681, 1684, 1720. 1748, 1766, 1778, 1782, 1790 и др.) Тази книга е съставена от словата на "стари учители", главно Йоан Калека. Софроний превежда свободно, не включва две слова, размества някои уводи на слова и т. н. Същевременно някои от добавките на Агапий към текста на Калека, отнасящи се до турското владичество в Гърция, са актуални и за българите от началото на XIХ в. и някои изследвачи са сконни да ги приемат за Софрониеви. Според уточнената версия на Д. Петканова собрникът с гръцки букви е по-късен и е препис от Софроний.

Повечето от поученията във втората част на Неделника не са свързани с труда на Йоан Калека и Агапий Критски. Някои от тях са почерпени от така наречените пролози.

П. Атанасов ревизира предишните идеи за източниците на Неделника и твърди, че петдесет и три слова съвпадат по съдържание и текст с руско печатно "Учителско евангелие" (1569) на Иван Фьодоров. Съпоставките обаче с посочените произведения на Агапий Критски и Йоан Калека подсказва, че е възможно Софроний и Иван Фьодоров да са ползвали едни и същи източници. Този въпрос не е разглеждан в литературата.

Без да привежда допълнителни аргументи, с тезата на П. Атанасов за руските печатни източници на Неделника се солидаризира игумен Инокентий (Павлов), който прибавя и още един подобен източник - "Собрания разних поучительных слов" (Москва, 1760) от Гедеон Криновский. Според игумен Инокентий десет-единадесет слова от Неделника възхождат към Гедеон Криновский.

Установени са и някои от авторите на отделните слова. Повечето изследвачи смятат, че "Слово в суботу мясопустную и за усопших, и да не плачем много над умерших человеков" е от Йоан Златоуст. Според Д. Петканова "Слово в святую великую суботу" е преработка на творба от Йоан Дамаскин, а "Сказание о житие Препадобния Параскеви" (житие на Света Петка Българска) е писано от автор славянин, живял в средата или втората половина на ХVІІ в.

В. Киселков уточнява, че сказанието за Параскева Епивадска е поместено поради култа към нея във Влашко, а по това време мощите й се съхраняват в молдовския град Яш, където се намират и до днес. Киселков открива и редица неточности в творбата, което го кара да я нарече "нескопосано написано руско анонимно сказание за живота и мощите на гръцката светица".

Много по-рано П. Сирку свързва същото произведение с "Житие на св. Петка Търновска" от патриарх Евтимий преминало през произведение на Димитрий Ростовски.

Въпреки привидната противоречивост споменатите мнения не се изключват, тъй като става дума за различни преработки на една творба.

Пак според Д. Петканова словата, които не влизат в общата номерация на произведенията в Неделника, но присъствуват в оглавленията, са Софрониев превод от гръцки на произведения на Василий Велики, правени вероятно по друг източник.

П. Атанасов твърди, че две слова на Климент Охридски достигат до Първи видински сборник и Неделника на Софроний през московските пролози - "Поучение на предпразненство Рождество Христово" и "Поучение пред кръщение Господне".

Според М. Ръдулеску на някои места в Неделника са вмъкнати идеи, мисли и цели пасажи, заимствувани от "Кириакодромион" на Никифор Теотокис и други гръцки източници.

"Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин - чрез преписи. На науката са известни: Чипровския препис от 30-те години на ХIХ в.; частичния препис от 1850; частичния препис в дамаскин от 1853, правен в Пазарджик; "Евангелие поучително на Софроний написа Митю Маринкув в Кюлехчанското училище. 1866" (ОИМ Шумен) и др.

Неделникът претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний:

- Евангелие поучително. За сичките недели през годината, за Господските и Богородични празници и за по-големите светии. Собрал от славянски и от гречески Софрониа епископ Врачански, родом котленец, и сочинил на българский язик в 1806. Обаче много неразумително. А сега преписано и поправено от чисто българский язик от Свищовскаго учителя Теодора Теодорова Хрулюва. И прегледано добре от най-известни учители, а напечатано от Йоанна Стоянова Свищовченина, който е родом от ceло Мердана в Търновско, за душевна и телесна полза на православните християни. В киигопечатията Др. Дан. Медакова в Нови Сад, 1856. (Това издание има 1021 предварителио записани абонати.)

Следващите издания се водят по това преработено и изменено издание.

- Евангелне поучително за сичките недели през годината, за Господските и Богоридични празници и за по-големите светии. Събрал от славянски и от гръчески Софроний, Епископ Врачанский, родом котленец и съчинил на българский язик в 1806, а сега прегледано и поправено от А. Гранитскаго, а печатано от Петра Стоянова Търновчянина. В Букурешт, в книгопечатнята Стефан Расидескува. 1865.

- Поучително евангелие за сичките недели през годината, за Господските и Богородични празници и за по-големите святии. Събрал от славянски и гръчески Софроний, епископ Врачански, родом котленец, и съчинил на български язик в 1806. В Белград, в книгопечатнята на Никола Стефановича, 1868. (Както личи от списъка на абонатите, които са от Куманово, Прилеп, Битоля, Скопие и др., изданието е било предназначено преди всичко за българите в Македония.)

- Поучително евангелие. .. Издава домашната книжарница на х. Ннкола Вардев, 1881, Книгопечатница на Янко С. Ковачев.

- Поучително евангелие. .. Издание Ангела Ц. Крастюф. Одеса, 1844.

- Поучително евангелие... Издание Атонскаго Свято-Андреевскаго Скита. Одеса. Типография и Литография. А. Ф. Соколовскаго, 1899 (2 изд. 1905).

- Евангелие поучително. . . Свищов, печ. А. Н. Данков и С-ие 1901 (2 изд. "Софроние" - 1912; 3 изд. "Софроиие - 1919; 4 изд. "Софроние" - 1923).

- Поучително евангелие. .. Издава схимонах Паисий Бъпгарин. Хиледандарска Келия "Успение Пресв. Богородица". Света Гора, Карея, 1905. Печатница на Д. Тодоров и С-ие, Варна.

- Поучително еваигелие. . . Стара Загора, Антон Димитров. Печатница Начо Т. Брашнаров, 1914.

- Кириакодромион, сиреч Неделник, Стъкмил А. Д. Пиронков. Пловдив, Отец Паисий. Печ. Радикал 1937.

- Поучително евангелие. . . Издава книжарницата на хаджи Михаила Г. Костенцев. Книгопечатница на Янко С. Ковачев (София).

Тази справка за Неделника е подготвена въз основа на Бележката в "Софроний Врачански", съчинения в два тома, където текстовете са подбрани, разчетени и подготвени за печат от Афродита Алексиева, Върбан Вътов, Николай Аретов, Климентина Иванова, Мария Кондова, Иван Радев.
Том втори, С., 1992 стр. 545 и сл.