Какво се случи с лявото в България ?

Делян Маджаров

Проблемът на левицата е, че спря да се развива в новата обстановка и новата среда на ЕС. Всяка партия представлява жив организъм, който ако няма силата да определя средата и  в същото време не може да еволюира, приспособявайки се към средата, то изходът му става предопределен, но нишата, която е заемал, рано или късно ще бъде запълнена от нещо ново и различно.

След тежката загуба от 2009 година, тогавашният председател на БСП Сергей Станишев вместо да подаде оставка, както прави всеки един нормален и достоен европейски лидер,  не само че остана, но и с приближените си хора започна да изолира всеки инакомислещ, определяйки това за своя мисия, цел, "катарзис" и т.н.

Сериозна вина за оставането на Станишев има и президентът Първанов, който тогава го подкрепяше да остане на поста (поне докато той е президент). Станишев с подкрепата на Първанов успя да се задържи на поста, но започна да тежи на цялата партия като воденичен камък. Изборните загуби се заредиха една след друга, а мандатът на Първанов вече свършваше.

След окончателното му изтичане той, както заявяваше в предходния период, че няма да се връща в БСП и уж щял да се занимава с преподавателска дейност, не само че се върна, но и реши да става отново председател. Конфликтът между него и посочения от самия него за наследник на поста председател на БСП доведе до разнобой в ляво, а от десетките загуби партията се маргинализира и изпадна в летаргия.

От години членовете и симпатизантите на левицата са демотивирани с ниско или дори никакво самочувствие не само заради безкрайните загуби, но и заради това, че дори да проблесне по някой лъч светлина, той е за една шепа подбрани ,,наши хора’’, а всички останали, каквото и да правят, повече от пълнеж в партийните листи, друго не постигат. Подобно нещо стана с т.нар. ,,Любимец 15’’ Момчил Неков.

Заради съвпадение в номера на бюлетината и номера му в листата заради преференциалния вот, той обърка плана да влизат винаги само и единствено ,,правилните наши хора’’ и изведнъж се почна, че бил много млад, неподходящ и т.н. Абсолютно безобразие за държава членка на ЕС и то в XXI век.

Въпреки изборната загуба през 2013 година и стигането до патова ситуация, в парламента позволиха на БСП уж да се върне във властта с премиер Орешарски, подкрепена от ДПС и негласно от Атака. Започнаха на национално и местно ниво безпринципни, зле мотивирани или без каквато и да е мотивация назначения на хора, близки и верни на Станишев, а всеки, който искаше оставката му или не го подкрепяше, беше не само изолиран, но и буквално обявяван за предател, отстъпник и т.н.

Назначението на Пеевски преля чашата на търпението и започнаха невиждани по своята продължителност и мащаби протести. Протести, широко подкрепяни не само от ГЕРБ и американското посолство, но и от много недоволни членове и симпатизанти на БСП. Първата половина на 2014 година показа истинското лице на лявото в България, а именно ретроградност и връщане в 40-те и 50-те години на миналия век. Изключвания, наказания и изолация на ,,врагове с партиен билет.’’ И това в партия, чийто председател е и председател на ПЕС. 

Първанов с наказаните и изключените си съмишленици направи втора лява партия, АБВ. Партия, която успя да разбие монопола на БСП в ляво и влезе самостоятелно в парламента, а след това и в управлението.

За съжаление обаче нито БСП, нито АБВ са припознавани от широките обществени кръгове за обединители и водачи на лявомислещите слоеве от населението. Влизането в безпринципни коалиции, обграждането с олигархични кръгове и различни зависимости направиха лявото по-дясно от всякога. Решенията, вземани ,,на тъмно’’ в тесен приятелско-роднински кръг с изолация на колективните органи на всяко едно ниво, си има цена, която лявото в България не желае да плати, поне на този етап.

Поколенията се сменят и съвременността показва, че ръководствата в ляво са с мислене отпреди 1989 година, когато в еднопартийна среда са могли да третират своите членове и симпатизанти като крепостни селяни, на които само ще им спускат отгоре заповеди и задачи, а те безропотно ще ръкопляскат, изпълняват и гласуват под строй.

Бъдещето на социализма е в социализма на бъдещето, от който днешните леви партии не са част…