КАКВО МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ

Петко Симеонов

 

В днешния свят държава като нашата има тясно поле за самостоятелни решения.

Казвам "тясно поле" и нищо друго. Много силно звучат крайно песимистичните интерпретации. Какво се било случило в страната в годините на прехода, ситуацията в момента, очертаващите се перспективи... Нямало такава държава, били сме най-бедните, демографски срив, циганизация, корупция. Вайкане и самобичуване. Така се изтръгват мотивите за каквато и да е градивна дейност...

Един анализатор пише, че България била нелечима.

Дори нелечимо болният продължава да живее не само с надежда. Той се стреми, според силите си, да общува и извършва привичните дейности, с които запазва своята идентичност. Същите тези оратори на песимизма, които отлично знаят, че са смъртни и в края на живота си ще бъдат "пръст при пръстта", не се отказват от стремеж към постижение и желанието да живеят добре. Защо не се отказват, а зоват нацията да се откаже?!..

Българското общество и държава не са такива, каквито бихме искали да бъдат, но това не означава, че не трябва да ги променяме за добро, да отстояваме своята общностна идентичност, да се стремим България да бъде успешна и уредена държава.

В тясното поле на онова, което можем да направим в един толкова сложен и динамичен свят, би било практично да съсредоточим мисли и енергия към постижимите цели. Не да се вайкаме какво не сме постигнали и какви сме, а да работим за промяна, като взаимно се подкрепяме.

 

Какво можем да променим?

 

Постоянно се говори за реформите в съдебната система, здравеопазването, пенсиите, макар и по-рядко - за образованието... Най-активната, водещата генерация днес дава основания за надежда за успех, макар и не лесен.

Това ще даде импулс в търсенето на решения на проблема с циганите, ще се отрази и върху раждаемостта, ще ни помогне в реакцията на османската и ислямистка заплаха.

Какво можем да променим?

Предлагам един списък, който можете да пропуснете.

Вън от реформите, чрез системни законодателни инициативи и промени в социалната практика, в обозримо време можем да се придвижим напред в:

-защитата на живота, свободата, честта и собствеността на индивида и домакинството;

-защитата и поощряването на малкото стопанство;

-мащабното разширяване на участието в пазара на дребните производители;

-повишаването на минималните доходи;

-хигиената на обществени места и природни обекти;

-културата на междуличностните, междугруповите, междуинституционалните взаимодействия и взаимодействията между личност - институция и юридическо лице;

-обществения ред в полицейски смисъл (информационно сътрудничество между граждани и полиция; телефон 112; некорумпирана и бърза полиция; указателни знаци и табели; реда и безопасността на трафика; специализирана и бърза реакция при аварии и бедствия, при замърсяване на въздуха, водата и почвата; ефективна противопожарна служба; осветеността през тъмната част на денонощието на 1. улиците и местата на движение на гражданите, 2. кръстовищата и транспортните възли на пътища и магистрали, 3. входно-изходните километри в населените места; контрол върху необичайните звуци; видеонаблюдение на обществените места; денонощно наблюдение на обработваемите земи и горите чрез дронове...)

-благоустройството на селищата;

-спорта и културата на физическата активност;

-информираността и културата на донорството;

-разширяването на мрежата от приемни семейства до естествената граница;

-домовете за възрастни хора;

-защитата на животните;

-грижата за защитените територии;

-предаването онлайн на откритите пленарни заседания на Събранието, на комисиите към него, на срещите с медиите на депутати в кулоарите на Събранието.

-наличието на Wi-Fi по цялата територия на страната;

-електронното правителство;

-задължителната структура и актуалност на сайтовете на министерства, агенции, общини;

-всички учебници, одобрени от Министерство на просветата, да бъдат онлайн;

-училищата с общежития на бюджетна издръжка за деца от бедни семейства;

-всички обществени поръчки, по бюджетни или европейски проекти, да бъдат онлайн на сайта на съответната институция в часа на обявяването им;

-програмите на обществената телевизия и радио да са достъпни при добро качество във всяка точка на територията на страната;

-домовете за пренощуване на бездомни в големите градове;

-строителството на нови затвори и места за задържане, съобразени със съвременните изисквания и т.н.

Този списък не претендира за изчерпателност, нито пък за безспорност в подредбата. Едно мнение по въпроса: какви постижими цели можем да си поставим?

1. Да мислим и говорим по нов начин за 

ИТ индустрията

Тя е свързана с образованието. Образование, даващо възможност на човека да си изкарва хляба.

Веднага възниква колебанието - хвърляме пари да ги образоваме, те напускат страната и всъщност хвърляме средства, за да обогатим други държави. Аргументът не бива да се пренебрегва.

Мисля, че трябва да се съсредоточим върху създаване на специалисти, които имат достатъчно мотиви да си останат у нас. Те ще формират стабилен център на БЪЛГАРСКОТО общество, за да бъде то устойчиво на блъскащите го сили.

Давам пример. Доброслав Димитров, ръководител на софтуерна фирма, казва в едно интервю: "Нека се замислим – коя индустрия е с най-голяма добавена стойност? Коя индустрия няма нужда от полезни изкопаеми? В коя индустрия човек може да влезе, без да е учил 15 години? В коя индустрия можеш да построиш нещо за милиарди, без да се изисква капиталоемка инвестиция? Интелектуалната индустрия. Откъде ще дойде тази индустрия? От информационните технологии. А целият капитал на информационните технологии са хората. Тогава младият човек няма да бяга от страната и ще започне да създава блага тук, като ги докарва от целия свят обратно в държавата." (http://www.economy.bg)

За миналата година ИТ индустрията плаща над 200 милиона данъци, което е съпоставимо с приноса към държавния бюджет на текстилната индустрия, където са заети стотици хиляди работници. А в ИТ индустрията работят 17 000 души (2014), които създават 1.74% от БВП. Очакванията са в края на годината в сектора да има 22-25 хил. заети. Единственият предел в нейното развитие е броят на подготвените хора.

Принудени от пазара на труда, фирмите се заемат сами да обучават и преквалифицират млади хора - "Империя онлайн", „ИТ Таланти” и Trader.bg. "Телерик", "Информационно обслужване" и др. над 30 фирми вършат тази работа (повечето безплатно)... От януари 2014 г. в София има Софтуерен университет!

За броени години е постижима целта за 150 000 заети, които ще докарват около 20 на сто от БВП. Начинаещите започват със заплата от около 700 лева, а до края на първата година при успешна работа стигат до 2000 лева, а средната заплата в сектора е над 3000 лева...

ИТ индустрията е в състояние да продъни всички мрачни прогнози за България. За последните десет години тя има ръст от 500%.

Не се вижда предел в нейното развитие, защото тя е глобална. Сега нейни основни, но не единствени пазари, са САЩ, Канада и Западна Европа. Човекът си стои в къщи, работи на компютъра, не е принуден да се откъсва от семейство и приятели, докарва си доход, който му позволява, ако ще, да обикаля Света, да строи къщи или яхти. Да бъде свободен човек. При съпоставяне между заплатите, данъците, цената на живот и природните дадености, България превъзхожда не една страна от Западна Европа. Споменатите по-горе фирми имат осъзнавана мисия - да променят България, която е споделена от цялата индустрия. Това е нещо постижимо!

Развитието на ИТ индустрията е един от артикулираните приоритети на държавата. Оттук нататък е работа на медиите да се популяризират оптимистичните представи за живот и съдба в България.

Освен личностното измерение, това е свързано с общоприетите фактори за икономическия растеж: човешкия капитал, заетостта, физическия капитал (машини, съоръжения и пр.), инфраструктурата (пътна, водна, енергийна, комуникационна и пр.), технологичното знание (наука, приложни разработки, информационни технологии). При инвестиции в развитието на ИТ индустрията главните фактори за растеж стават: човешкият капитал и пътната и кабелната инфраструктури...

Всички други индустрии в съвременото общество зависят от това... Няма как можещите хора да се посветят на ИТ работа, пък и на каквато и да е друга, ако не могат бързо и лесно да отидат, където пожелаят - планина, море, забележителности и нямат стабилна връзка с Мрежата...

Върху тази инфраструктура се градят всички следващи - образователна, здравна, производствена, потребителска, селищна, туристическа и пр. Пътната и кабелната инфраструктури са основата на сградата на съвременната държава.

2. Да мислим и говорим по нов начин за 

Балкана и Дунава

Територията на България е разделена от Балкана на две половини. Планинската верига от "закрилник" и убежище отдавна е препятствие в стопанското развитие на страната. Това препятствие е дълго 530 километра и срязва страната на две. През Балкана има 18 по-отчетливи чисто български прохода и два, свързващи ни със Сърбия. От 18-те прохода три не изискват особени умения и техника за целогодишно преминаване, останалите имат особености. Засега беше направена "първа копка" на Тунела при Шипка - много е вероятно втората копка да се направи, след като в Турция построят канал, успореден на Босфора.

Нямало пари.

Двата прохода към Сърбия определено не са магистрали, но освен тях има напълно изоставени стари пътища. Само за сведение - между сръбския Пирот и българския Чипровци е имало вековен път, който сега е практически неразпознаваем. Двете селища са били свързани и "женитбено", както се е казвало едно време. И не само. Затова "чипровските" и "пиротските" килими са идентични. Този проход въобще не се брои, а Сърбия неизбежно ще бъде част от ЕС.

София е на юг от Балкана, на древния римски път Via Militaris, а нейно пристанище в османските векове е било Солун. Днес, като се разгледа къде какво е построено, строи се или се планира, се вижда, че днешните управляващи не са мръднали от мисленето си за хинтерланда на София от ХV век. Даже са направили сериозно отстъпление - зарязали са пътя за Ниш. Ако застанем в позицията на Княжеството преди Съединието, то столицата напълно е изоставила самото "Княжество". През Северна България не преминава нито една завършена магистрала. Единственият открояващ се строеж през последния четвърт век е Дунав мост 2. В Южна България живеят 75 души на кв. км, в Северна - 55. На Север бележи ръст Варна. Вярно е, че и в Южна ръст има само при София, Пловдив, Бургас, но между двете части на страната има сериозна разлика - Южна е любимката на властта, включително с каратите на Цанков камък. Изключение правят северните частни начинания "Лудогорец", "Черно море" и "Литекс".

Големият проблем на Северна България не се състои само във факта, че няма достатъчно лесни и бързи пътни връзки с Южната част на страната, а и в неразбирането, че сме Дунавска държава. Нашата северна граница е Транспортен коридор №7, т.е. река Дунав. Това е най-голямата магистрала на България и най-дългата плавателна река на ЕС! Дунавът, след изграждане на канала Рейн-Майн-Дунав, преминава през 10 държави и свързва Черно море (при Сулина) и Атлантическия океан (при Ротердам). Една от причините за упадъка на Северна България е неразбирането какво е Дунав. На него имаме четири по-големи пристанища - Русе, Видин, Лом, Свищов, четири по-малки - Оряхово, Никопол, Тутракан, Силистра, и други още по-малки. В Дунав имаме 57 големи острови (Белене, Вардим, Богдан, Близнаци и др.), които дават възможност за икономическа дейност.

Отделно е, че реката е туристически маршрут, сега неизползван. Пътническите кораби са нарязани на скрап след 1992 г.

И така Северна България е затворена от едната страна от Стара планина, от другата - от Дунав. Там, където се отваря към Други пространства - при Черно море, е растящата Варна, всички останали области са в упадък.

Тук отново опираме до проходите и тунелите през Балкана.

За да се развиват пристанищата на Дунав, е важна не само местната индустрия, а и достъпът до тях. Още през 60-те години на миналия век, след уреждане на отношенията между България и Гърция, имаше "българско" пристанище в Солун и "гръцко" в Лом. Не зная как е положението в момента, но магистрала Струма рискува да стане "плажно строителство", ако няма магистрала до Дунавските пристанища и мостове. Българските магистрали с оглед размерите на страната са смислени само ако са входно-изходни. От граница до граница. Иначе ще висят двусмислено като магистрала "Тракия", нямаща "вход" нито от Сърбия, нито от Македония.

А пристанищата ще вехнат като сега, ако до тях не стигат пътища "от другаде". Русе като пристанище ще се развива само при добра връзка със Свиленград (тунела при Шипка), София, Варна. Лом зависи от връзката с Кулата (тунел при Петрохан), Видин с връзката с Кулата и със Свиленград. Оряхово със София...

3. Да мислим и говорим по нов начин за израза

"Няма пари"

Парите за крадене винаги ще са кът, работещи пари, капитал в собствения смисъл, винаги има. Зная, че за икономически смислените проекти, ако няма корупционни "такси" от избрани и назначени чиновници, пари винаги могат да се намерят. Корупцията прави абсурдно изпълнението на проектите. Хората се отказват. Сътрудничеството между държавните университети и ИТ индустрията не се развива по обясними причини.

Ще разкажа само една случка, свързана с инфраструктурата.

Преди години отивам при съответния началник и започвам да му обяснявам защо трябва да се строи нов път (сега наречен "магистрала Люлин") - княжевското шосе е тясно за трафика, ако е имало оправдание по време на Студената война достъпът до столицата да бъде затруднен, сега времената са други и прочие. Той ме слушаше, докато започнах темата за неудобствата на живеещите около княжевския път, и ме прекъсна:

- Петко, какво глупости ми говориш? Кажи ми каква е моята далавера!

Голямо началство!

Начинът, по който мислим и говорим за страната, определя какво правим на практика. Първо трябва да прпоменим темите, подхода, тона. Известно е - в началото бе словото. 

Можете да коментирате статията в профила на Омда във Фейсбук >>>