Историческият сблъсък на количествените качества

- Дойде времето да си премерим идейните капацитети и електоралните потенции! – заявявам с боен дух и риторично придихание, вдишвайки първите въздушни индикации на очевидно пристигащата от север зима.

Активистите от сдружението „Граждани за Мусагеница” – Панайотов от съседния вход, Данчо Акъла и аз – сме се сгушили в ъгловата сладкарничка на „Еврофутбол”. На биричка без мезе. И на фишове без успех.

- Какво има да му мерим? Тя работата е очевидна. Нашият митинг затъпка Цариградско шосе чак до летището, да не бе и до Ихтиман! – тържествено обяви Панайотов – Станишев ги преброи 60 хиляди, Местан ги бройна до 75 хиляди и се отказа, щото му се зави свят. Направо Армагедон, Рубикон и хик Родос!

- Щото не си видял какво чудо е било в Пловдив! – му викам - От централния площад пред Тримона до първата табела на Станимака. Около 62 хиляди сигурно е имало. Цветанов рекъл „Къде милион ша да са”, без конкретно и персонално да ги брои, щото в милиционерското школо са ги учили да броят до сто.

Аз иначе, да ви призная, съм пълен пас. Робувам на няколко съществени принципа в оценките за опониращите си политически клики в България: първият – „Присмял се Хърбел на Щърбел!”; вторият – „От един дол дренки!”; третият – „Хвани единия, удари другия!” и прочие. Но в споровете винаги играя контра на комшията. За да е интересен разговорът, за да става дискусия сиреч.

- До Станимака бабината ти трънкина! – съска Панайотов – Най-много до КЦМ-то да са били. И само 62 хиляди срещу 75 хиляди и кусур.

- Щото са забравили да преброят бабата на Искра Фидосова и шуренайката на Ивайло Московски! – контрирам разпалено – Плюс петимата, които окупираха Университета, плюс тримата протестъри по „Царя”, сметни!

- Аналогично! – намесва се в задълбоченото преброяване Данчо – На запасния майор Карагеоргиев от 88-ми блок в Очната клиника пред Централната гара му измерили 7 диоптъра късогледство и 2.5 мг възрастова глаукома, обаче като го умножили по 3-те градуса на наследствения му астигматизъм, фактически изчислили гръдната му обиколка на четири котангенса и три в период.

Йордан Спасов е кукунджос. Малко акъл да имаш, казват, ама да ти идва навреме. А той вика: много акъл имам, ама изобщо не ми идва. Та затуй.

- Нашият митинг бе море! – убеждава ме Панайотов – Море, ти казвам. С наченки на океан. Ние сме суверен на властта, вие сте сутерен на властта. И въобще по принцип ви бием количествено като мачé у дирек.

- Обаче Калин Янакиев какво ти обясни? – питам ехидно – Обясни ти, че ние сме качеството, а вие сте количеството. Интелектът срещу низшата нервна система. Хомо сапиенсът против неандерталеца. Това е истината.

- Да бе, да, това било истината! – иронично вмята съседът – А преди 1989 друга им беше истината: че количествените натрупвания водели до качествени изменения, а качествените изменения водели обикновено до деградация.

- Аналогично! – прекъсва метафизическите му размисли Данчо Акъла – То понявга има количество, има, има, па накрая качество никс и нанай. На бай Мильо от супера, ето, буля му турила сума ти кисело зеле в четири 50-летрови бидона, само че й се смило, пък морската сол изтекла от пробития чеп.

- Бе видя се тя накъде вървят нещата! – заявявам със зле прикрита ирония в открития смях – Ами давайте си вкупом оставките и файрум! Че и друм!

- А вие си вземайте шапките и дим да ви няма! - повишава тон Панайотов.

- Аналогично! – почва Данчо Акъла, после вижда приближаващия към витрината патрулен сержант Иванов и духва през аварийния изход.

Очевидно ставаме свидетели на сблъсък между количеството и качеството в тясно регионален план. Неандерталецът Данчо срещу сапиенса Иванов.

Подай си оставката, Данчо!