Искахме от риби да станем лъвове. Не може (интервю)


Интревю в „Труд“ от 10 юни 2010 г.

- Изминаха 20 г. от първите демократични избори, г-н Симеонов. Тогава призовавахте: “45 години стигат!” Днес бихте ли издигнали лозунга “20 години стигат!”?

- Да. Изминалите 20 години могат да се разглеждат като междинен етап в радикалната промяна. България продължава да се управлява от мрежата на тоталитарната държава, трансформирана във възли от клики. Тепърва предстои създаването на реален и действен пазар, борба с картелите, премахване на монополите и обществен контрол там, където не могат да премахнати, решително намаляване на корупционните практики, на ширещия се бандитизъм, и още, и още… 20 години наистина стигат!

- Как би изглеждал преходът, ако на 10 юни 1990 г. СДС бе спечелил мнозинство във ВНС?

- Година по-късно СДС спечели вота. Бе съставено правителство, начело с Филип Димитров – то издържа по-малко от година и бе свалено. Ако бяхме спечелили през 1990-а, още по-бързо щяха да ни свалят.

- Защо?

- БКП владееше целия държавен апарат, цялата собственост беше държавна, всички директори – около 10 000 души – бяха номенклатура на БКП. Държавна сигурност продължаваше да действа… А в СДС бяха нахлули зависими от ДС …

- Утопия ли бе надеждата, че може да надвиете БСП? Какво не ви достигна – опит, знания, пари?

- И трите. Ние страдахме от дефицит на информация за състоянието на държавата. Имахме остър недостиг на експерти – особено юристи и икономисти. А и много от експертите ни нямаха никаква политическа проява на гражданска и човешка независимост до 10 ноември… Българското дисидентство не бе изградило йерархия, не бе масово. 20-годишният преход е заради това – мълчахме като риби половин век, а искахме за една нощ да станем лъвове.

- Вие сте социолог. Не правехте ли изследвания и прогнози?

- Правехме. Ще ви кажа забавна случка. Тази пролет в Париж, на конференция, Мира Радева от МБМД, която тогава работеше в НЦИОМ, каза: “Според проучванията СДС губеше изборите, но Петко Симеонов казваше: тези социолози са комунисти, затова така говорят.” А ние в нашите изследвания никога не постигнахме толкова високи резултати за СДС, колкото НЦИОМ. Но как да кажа на хората: “Губим, но гласувайте за нас”?

- Ваша беше идеята заключителният митинг на СДС да се проведе на Орлов мост. Не стреснахте ли противниците си?

- Велик митинг беше! Истина е, че те се стреснаха, но пък много от привържениците на СДС решиха, че победата е наша… На изборите по пропорционалната система БСП загуби. От 200 пропорционално избрани депутати те имаха 97. А СДС, ДПС и БЗНС – 103. БСП обаче спечели изборите поради мажоритарните кандидати и изборната география. Нашите кандидати в провинцията не бяха така известни в своите райони, както техните. А и недостатъчно ловки.

- Подозирахте ли тогава, че докато вие, идеалистите, демонтирате политическата система, БСП се грижи за икономическата си власт?

- Подозирахме, но на на теоритично равнище, а нямахме нито механизми, нито кадри да се противопоставим. Ще дам прост пример. БКП не ни даваха хартия за в. “Демокрация”, защото нямало в страната. А до мен стигна документ, че държавата изнася вестникарска хартия. Поставих въпроса публично, но какво можеш да направиш?! Полицията тяхна, съдът – също… Парите за изборите, договорени на Кръглата маса, дойдоха чак в началото на юни. Събирахме пари по митингите, в буркани от три литра. Събирахме дарения. Продавахме плакати, значки, ленти, балони по два лева, три лева…

Единствената реална сила, с която разполагахме, беше Улицата. Улицата може да принуди властта да се свие в черупката си, дори да я свали, но тя не създава власт. Властта се гради от политическа организация на дисцплинирани единомишленици.

- Напливът за листите на СДС подсказваше ли ви, че и в синия съюз ще покълне кариеризмът?

- Ако създателите на СДС тръгнаха с “чистото желание” за промяна, това позволи на множество практични хора да заемат в опозицията място, водени от неприкрита алчност. Те осъществиха контакта с хищния елит на управляващите и се свързаха с кликите, на които се разпадна номенклатурата. Жалко, но факт. Мафията загуби политически цвят.

- Споделете случка от онова време, за която си спомняте с усмивка.

- През май 1990 г. събрах главните редактори на вестници, за да им кажа каква ще бъде политиката на СДС, след като спечели изборите. Това стана в ресторант в НДК. И им казвам: “Политиката на СДС е в едно изречение: не ни интересува какво пишете.” По едно време минавам край маса, на която седят мъж и жена. Мъжът ме спира: “Г-н Симеонов, аз съм проф. Шипковенски (бел. ред. – известният психиатър). Желая вашата победа, но няма да стане. Ще ви премахнат. Най-малкото – ще ви съдят, викнете ме и ще ви освидетелствам, че сте луди!”

- Какъв въпрос искате да зададете днес на Любен Гоцев, който ръководеше предизборния щаб на БСП?

- В началото на 90-те имах среща с влиятелни хора от БСП, и Любен Гоцев бе там. Попитах ги: как вие ще съчетаете личните си интереси с националните? Сега го питам: как решихте този проблем? Защото беше ясно: битката между БСП и СДС беше битка кой ще строи капитализма в България. Макар че до правителството на Иван Костов никой не смееше да каже, че строим капитализъм. Всички говореха за пазарна икономика.