Интревю със Сами Рафаел

04.05.2011

Сами Рафаел е роден в София през 1927 г. в семейството на наши евреи - бащата е от България, а майката - от Македония. Изселен е през 1943 г. заедно със семейството си в Русе. При връщането си в София постъпва като доброволец, завършвайки в парашутната школа в Божурище курса за инструктори. През 1947 г. напуска България и пристига в Израел в навечерието на обявяването на независимата еврейска държава. Един от четиримата основатели на парашутното военно училище и парашутните войски на Израел.

През 1950 г. става първият носител на орен за храброст, връчен му лично от министър-председателя и министър на отбраната Давид Бен Горион. Чин - подполковник.

В момента работи във Фондация на Телавивската община за Латинска Америка. През 1992 г. участва в побратимяването между София и Тел Авив.

Г-н Рафаел. защо през 1947 г. напуснахте България?

Бях ремсист и вярвах, но се сблъсках с комунистическата реалност. Видях и разбрах, че различни групировки от хора взеха съдбините на българския народ в ръцете си и съдеха, без да имат морално право за това. Изхвърляха от работа, от служба и от училище честни и почтени българи, националисти или децата на политици, общественици, фабриканти, земевладелци, тези, дето печелеха материалните средства на народа. Видях закриването на политически партии и организации, имащи „греха” да не симпатизират на компартията. Унищожаваше се свободното битие на обществения живот - това започна още от първите дни след 9.IX. със „слизането” на партизаните и освобождаването на политзатворниците, а т. нар. „народен” съд бе една машина за унищожение на цвета на нацията. Един ден помощник-командир на военни части - той имаше преди две смъртни присъди за политико-диверсионна дейност и бе прикрит от еврейско семейство, ми каза - вие, евреите, сте спекуланти и не давате мира на жена ми (тя раздаваше дажбите за храна, шушони, облекло). Това бе последната капка в чашата на един примерен ремсист, който видя, че сме в ерата на болшевишкия терор, а не във време на братство. Напуснах България с болка за народа и хубавата държава.

Какво отнесохте оттук в Израел?

Ще си позволя да говоря от името на цялата българска еврейска емиграция в Израел. Отнесох неимоверно по обхват и ценност благо - основните добродетелни закони на един хилядолетно културен, добър, трудолюбив и благороден народ - българският народ! Говоря за съдържания и за стойности, които не се създават за ден-два. За качества, които определят нивото, ръста на един човек и на един народ. Българският евреин и до днес е търсен в Израел и му се дава да заеме пост и място било в политическия и социалния, било в материалния и културния живот на страната. Българското еврейство там се слави с генерали, министри, лекари, работници, свободни професии и до днес. Отнесох от България и собственото си образование като инструктор-парашутист, което ме направи единият от четиримата, основали израелското военно парашутно училище и парашутните части на израелската войска. И до днес се чувствам благословен от Бога, задето имах щастието да бъда ученик на подп. Георги Алайков, възпитаник на немската парашутна школа - един рядък българин, гражданин, човек (животът му бе жестоко отнесен от комунистическата „правда”).

Какво ви накара да идвате след толкова години отново у нас?

Носталгията по родината! Българската природа. Това „тук”, в което се родих и израснах - българското ми училище в София, черквата „Св. Никола” на „Пиротска” и „Опълченска” (и до днес помня толкова български християнски песнопения), приятелите ми в България, потребността всеки петък да запаля свещ на дедите си в Централните софийски гробища, всички скъпи неща и спомени, обикновени за всеки нормален човек. Помня, връщах се един ден от училище и чувам вкъщи страшно пререкание между баща ми и майка ми - с необичайни викове и заплахи към нея; казала, че според както са я учили в Югославия, Македония принадлежала на нея; а баща ми – „ако още веднъж кажеш, че Македония е югославска територия, няма да го приема равнодушно и ще си имаш проблеми с мен”. За баща ми и за нас, децата, Македония, Тракия, Добруджа бяха и ще бъдат български. Това ми родолюбиво възпитание остана незасегнато и въпреки Закона за защита на нацията. А за баща ми най-големият български генерал си остана ген. Ташев, защото той е първият влязъл в Добруджа. Отечеството ми е Израел, с него съм кръвно свързан и като добър израелец ще работя за Израел, докато имам сили, но моята родина е България. Тук баща ми има своите ордени за храброст, воювал е за България от Балканската война насетне. Царство България спаси, единствено в света, целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция.

При днешния ви опит - човешки и граждански, какво мислите за комунизма?

Това е една идеология без никакъв смисъл, основата й е пълна утопия. А като практика - терористично учение за насилие и за култ към диктатура. Догма, жестока и нетърпяща никаква критика. Ако бях юрист, а не военен, бих написал акт с хиляди обвинения против комунизма, унищожител на всяко човешко право, лишил хората от най-елементарни свободи, работа, собственост, добродетели, живот. Една абсурдна манипулация с всичко човешко и всичко свято.

Какво мислите за днешното време на България?

Вярвам, че днешните водачи на България могат да се върнат към веруюто на нашите бащи и прадеди, защитници на целостта на България. Петдесетте години комунистическа диктатура отне естественото право на българина да бъде националист. В това отношение, бидейки поколения от тези години, днешните държавници са ощетени и с притъпени народностни чувства. Чувствам се щастлив, че останах незасегнат от комунистическия космополитизъм. Една голяма част от днешните държавни ръководители с в плен на възпитание на неговите норми. Отричам всяка организация на етническа основа - има един народ. Едно знаме - българският трикольор - не еврейската Библия, нито пък Коранът. Има една демократическа държава, в която всяко малцинство може да се развива свободно. И още - пълно възстановяване на частната собственост, на земята, безлихвени заеми, снабдяване с машини и сечива. Богатата българска земя може да изхранва народа си, а той може да произвежда и за себе си, и за износ - за Германия, за западноевропейските страни.

Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?

Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елиминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо. Царство България имаше достойнството да не участва във въоръжени действия нито срещу Германия, нито срещу СССР. Царство България имаше достойнство да притежава личности като екзарх Стефан, митрополит Кирил, Елин Пелин, Димитър Пешев. Кое име по-напред да изброи човек, за да не пропусне нито един свят от жестоко и за българските евреи време...

(Интервюто е публикувано в blog.bg. Заглавието е на kingsimeon.bg.)