Интервю с доц. д-р Александър Ганчев (юли 2012)

 

Александър Ганчев: Подкрепата на България за диаспорите е много важна


28 юли 2012 | 06:01 | Агенция „Фокус”

Доц. д-р Александър Ганчев, заместник-председател на Одеското научно дружество на българистите, пред Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Г-н Ганчев, какви са проблемите пред съвременната Одеска българистика?


Александър Ганчев: Българистиката е един общ надслов, който може да бъде разделен на проблеми, свързани с историята, етнографията, фолклора и езика на българите, в случая – в Бесарабия и българите в Украйна. В историята нещата не са много. Преди всичко, това е проблемът – от кои селища в България са тръгнали бесарабските българи. Втори важен проблем е свързан с годините на основаването на селата. Това са нещата, от които най-вече се интересуват и хората, и учените. В Бесарабия има няколко групи българи, които са разделени според диалектите. Ние работим с тези групи и напреднахме доста, тъй като можем вече с висока вероятност, да локализираме поне две от петте групи. Ходили сме на терен в България по селищата, изходните зони.


Фокус: Какви са тези две групи, които може да локализирате?


Александър Ганчев: Първата група са т.нар. туканци – преселници, които са се преселили условно да кажем, до преди 1806 г. - преди да започне Руско-турската война от 1806 - 1812 година. Това са първите преселници от България на север. Те са тръгнали от селища, които са на границата между Хасковско и Пловдивско – Община Зелениково, Община Братя Даскалови и околни селища, това е южното предгорие на Средна гора. В съвременна Украйна има доста селища от преселници от тази група, тъй като те са били разпръснати из съществуващите по онова време още татарски селища тук, на т.нар. Ногайска орда и българите са се настанили към тях. Тогава Селищата от тази група са Вадучен, Болградско, село Нагорная, Римийско, село Каменка, Измаилско, село Чийшия, Болградско – много са. Дъщерните им колонии в Запорожка област също са доста, тъй като са основани след преселването. Например, българите не са имали възможност в Бесарабия да нарекат едно от селищата, както те са искали, и в Запорожка област, са го нарекли Зеленовка - то е основано от преселници от село Зелениково.


Втора група, която сме локализирали, са българите, които са тръгнали от Провадия, Провадийското плато, т.нар. съртове, съртски говори. Потомците на тези преселници днес са жители на село Криничное или Чешма Варуита. Основно са останали в това село, а някога е имало представители на тази група и в град Болград, и в село Кубей, но там са се асимилирали с останалото население. Това са трите точки, където са живеели съртовете. В Запорожието те основават две селища – Богдановка и Степановка.
Проблемите от гледна точка на етнологията и езика, са преди всичко запазването на езика на българите и изследвания на културата. Имаме Одеско научно дружество на българистите, което е оглавявано от проф. Валентина Колесник, публикувахме поредица изследвания „Българските говори в Украйна”. Трупаме информация за създаването на един нов и по-точен атлас на българските говори в Украйна. Етнографските изследвания са много широки, защото ние сме били поне в 15 - 20 експедиции в български селища. Има поредица изследвания, т.нар. поселищни монографи. Трябва да се правят изследвания, защото хората, които бяха преди 15 години, вече ги няма, и много от нещата се губят. Глобализацията е жестока.


Фокус: Как се променят диалектните форми на езика на българите в Украйна?


Александър Ганчев: Диалектният език се запазва. В българските селища езикът се запазва в диалектна форма, такава, каквато е. Навлизат все повече украински думи, след като вече 20 години Украйна е самостоятелна държава. Има и разширяване на единното пространство. Всичко това оказва въздействие върху езика и навлизането на чуждици в езика, езикът винаги се е трансформирал, променял. Влияят процеси и механизми, свързани с изучаването на литературния език в училищата, което допринася за знанието на българския литературен език.


Фокус: Какви въпроси имат нужда от изследвания и какви въпроси остават неразрешени?


Александър Ганчев: Аз оглавявам Център за миграционни изследвания. Все по-широк кръг придобиват миграциите в света. Тези изследвания са за миграционната нагласа на българите в Украйна. Техният избор е основно между България, Европейския съюз и Русия. Много важни са механизмите на запазването на идентичността, тъй като глобализацията поглъща всичко, и рано или късно все пак има някаква вероятност по-малките групи да си изгубят езика, да си изгубят елементи от културата и т.н. Идентичността има много други аспекти и тя може да бъде запазена. От гледна точка на етнологията, българинът може да си остане българин, дори без да говори български. Имаме много такива примери в света. Така че - механизмите на запазването и механизмите на функционирането на идентичността са едни от основните проблеми на етнологията.


Фокус: Как може да се реши проблемът със съхраняването на идентичността днес?


Александър Ганчев: Можем по определен начин да въздействаме върху процесите на запазването или да противодействаме по някакъв начин на механизмите на разрушаването на идентичността. Но това е нещо, което едва ли можем да разрешим. Можем по определен начин – с обучение на български език, на българска култура, на българска история в училищата, с което ние всъщност култивираме у децата обич към България и позитивно отношение към всичко българско. Това допринася за запазването на идентичността. Това е механизмът – възпитание на младото поколение от самото начало в правилна посока. С времето това ще допринесе за запазването на идентичността в цялата диаспора.


Подкрепата на България за диаспорите е много важна. Става въпрос не само за българската диаспора в Украйна, като една от най-големите, но също и в другите държави. От моя гледна точка, България като държава може би трябва да се включи в изследвания, например за историята на Първото българско царство, на т.нар. Дунавска България на хан Аспарух, на наша територия. Времето върви и поглъща много от нещата. Например тук, където са били селищата на Аспаруховите българи, по крайбрежието на езеро Ялпуг, с времето бреговете падат и ние губим това, което бихме могли да намерим, да видим, да разберем. И разбира се, иманярството работи срещу нас.


Ала ЖЕЛЕЗКОВА

http://www.focus-news.net/?id=f21869