Път: : Моят човек : И

Илчо Касабов

Елена Касабова               

 

 Животоописание на Илчо Касабов

        Човекът, чийто живот ще опиша, се казва Илчо Петков Касабов. Той е роден на 18.10.1928 година в село Медникарово, Старозагорско, в семейството на не много богати, но заможни трудови селяни. Основно образование завършва в родното си село, а средно - в гр. Марица, днешен Симеоновград. Като ученик е бил активен член на РМС, буен и увличащ други след себе си. Дори е бит от полицай и затворен в кметството за това, че е писал по стените „СССР” и „Сталин”. След  9 септември 1944 г. участва доброволно в бригадирското движение. От 1947 г.  до 1948 г. 120 дни е бригадир на Хаинбоаз. Там му поверяват отговорната и опасна работа по запалването на фитилите и взривяването на скалите за пробиване на прохода.

 

       През 1949 г. отива на бригада в Димитровград, но хваща влака за язовир „Георги Димитров”, сега „Копринка”, заради Елена, с която се оженват на 30.10.1949 г. Елена остава в Медникарово, а Илчо заминава за София, където учи във Военно артилерийско училище „Георги Димитров”. Завършва с чин лейтенант.

 

 

     През 1951 г. Елена ражда дъщеря в Гълъбово и отива с нея в София. Там живеят на квартира, но момиченцето почива след няколко месеца. Поради тази причина и разформироването на ротата през май 1952 г. напускат София и се преместват в Харманли.

     Състезател е по хвърляне на копие и командир на рота към отбора на ЦДНА. През 1953 г. отива на състезание в Прага, след това на лагер в София  и оттам на състезание в Германия. През 1954 г. заминава за Полша. Майстор на спорта и национален състезател, рекордьор и шампион на България по хвърляне на копие. Служи като комендант на ЦСКА в гр. Харманли. Там продължава да тренира и участва в национални и международни състезания. Печели много титли, купи и медали. Седем години е в националния отбор по копие.

          

         През 1957 г. се уволнява като офицер и отива в Хасково в ДНА като началник спортен клуб. По това време кандидатства  и завършва ВИФ-София задочно. По-късно работи като треньор по лека атлетика и учител по физкултура. Неговият състезател Митьо Топалов е 12 години несменяем шампион на България по копие. Първият олимпийски шампион по борба Никола Станчев е негов войник.

       

            До 1980 г. е директор на Сградостроителното училище в Хасково. От 1980 г. до 1990 г. е директор на ОУ ”Христо Ботев”, с. Войводово, Хасковско. Навършва години за пенсия, но решава да работи още две години и е командирован като директор в с. Бели вир, община Черноочене. След това се пенсионира. До 1980 г. 10 години е бил член на БКП и партиен секретар в кв. ”Дружба”1, гр. Хасково.

 

           Промените през 1989 г. посреща с удовлетворение и надежда от смяната на Тодор Живков, но не се отрича от идеите си и продължава да ги отстоява. Не приема промените, които водят до ерозиране на утвърдените общочовешки ценности и  действията на новите управляващи, ограбващи народните богатства и рушащи граденото и създавано през годините на социализма. През целия си живот е бил честен, принципен и борец срещу неправдата. Българската демокрация му донесе много разочарования, чувство на неудовлетвореност от постигнатото и непълноценен живот. За него и семейството му тези години са пагубни. Те биват белязани като комунисти и освирквани като „червени боклуци”. Налага се да водят голяма идеологическа борба. Въпреки всичко Илчо Касабов винаги е бил уважаван за достойнството и строгия си характер, честност и принципност, съчетани с изконните хуманни ценности и най-добрите човешки добродетели.