22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Икономически растеж в извънредна ситуация

Извънредната ситуация налага нетрадиционни извънредни мерки

за икономическо развитие, справедливост и конкурентоспособност.

 

Новото правителство обяви програмните си намерения. Бяха приети някои мерки за подпомагане на най-нуждаещите се: повишение на майчинските помощи от 240 на 310 лв. месечно; еднократни помощи за първолаците от 250 лв.; разширяване обхвата на енергийните помощи. Обмислят се и други мерки, между които за повишаване на младежката заетост. На 10 юни министър-председателят Орешарски започна консултации с представители на бизнеса и на синдикатите по политиката на правителството за съживяване на стопанската активност. На 13 юни премиерът се срещна с група така наречени „водещи независими” икономисти.

Преди да се набелязват мерки за съживяване на икономическия растеж трябва да сме наясно от какво зависи той. Често се казва, че е достатъчно да се намалят регулациите, да се привлекат повече преки чуждестранни инвестиции, да се даде простор за стопанска инициатива, особено на малките и средните предприятия, които били гръбнака на икономиката. И се смята, че с това растежът ще започне по силата на пазарния автоматизъм.

Вярно ли е това? Според мен, не е вярно! Има един фундаментален закон: хората произвеждат, за да потребяват и да живеят по-добре, а не обратното. Предприемачът произвежда продукти и услуги, за да ги продава и печели, а не за да пълни складовете с непродадена продукция. Преди да започне производство той проучва дали има търсене за съответните стоки. Търсене ще има, когато качеството е добро и потребителите са платежоспособни. А те ще са платежоспособни ако притежават необходимите доходи. Бедният човек е с ограничено платежоспособно търсене и ограничено потребление. Когато 50% от населението е на или под линията на бедността, производството стагнира или се свива, защото няма реализация. Предприемач, който не държи сметка за това е осъден на фалит. Всяко разсъждение за повишаване на стопанската активност трябва да държи сметка за наличието на търсене. То е толкова елементарно, че е обидно да се обяснява.

Търсенето на продукти и услуги бива вътрешно и външно. Това определя структурата на БВП по елементи на крайното използване. Политиката за съживяване на стопанската активност трябва да се основава на тази структура (виж фигурата).

Пояснение: негативното влияние на рецесията върху БВП и неговите съставки е показано със сивите правоъгълници. Стимулиращата политика повишава вътрешното търсене и увеличава БВП, а рестриктивната политика потиска търсенето и намалява БВП.

По данни на българската статистика през 2012 г. е произведен БВП по текущи цени за 77582 млн. лв. Това включва 64,3% частно индивидуално потребление на домакинствата, 15,6% държавно потребление, 23,8% бруто капиталообразуване и 3,7% отрицателна разлика между износа и вноса.

Следователно 64,3% от БВП зависи пряко от платежоспособното търсене на домакинствата, а то се определя от техните доходи. Без повишение на доходите не е възможно увеличение на потреблението на домакинствата. Съществено повишение на доходите на домакинствата е възможно само чрез тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, която изисква много време (10-15-20 и повече години) и огромни многомилиардни инвестиции.

При сегашната си бедност българските граждани не могат да чакат толкова дълго. Те се нуждаят от бързо повишение на доходите, за да посрещат насъщните си нужди. Бързо, макар и скромно, повишение на доходите през тази и следващата година, е възможно само чрез преразпределителните механизми. Това може да стане главно с данъците - чрез облекчаване на финансовото бреме на бедните и част от средните слоеве, т.е. на 2,3-2,5 млн. заети лица, а с техните семейства – около 5,0-5,5 млн. души и пренасянето му върху заможните и богатите – 300-400 хил. души. Който не разбира тази икономическа и политическа потребност на днешния ден напразно си губи времето в консултации за набелязване на периферни второ- и третостепенни мерки за съживяване на растежа. Защото такива мерки не могат да дадат значим резултат.

Тази трансформация на финансово бреме няма да е благодеяние за бедните и средните слоеве, а възстановяване на грубо нарушената през последните 24 години справедливост, когато производителността на труда нарастваше два пъти по-бързо от доходите. Ако се прилагаха европейските принципи за оценка на труда и за рационално съотношение между заплати и производителност, при достигнати от България 46% БВП на човек от населението от средното в ЕС, би трябвало да имаме сходно ниво и на реалните заплати у нас. А те са едва 25% от средните в ЕС. Това е фундаментална грешка (меко казано), която българските политици и бизнесът нямат куража да признаят, синдикатите не алармират достатъчно тревожно и настойчиво българското общество за тази престъпна несправедливост, а пословично търпеливият български народ мълчи ли мълчи, и на моменти си позволява само да мърмори. Напоследък като че ли е склонен да прави и по-решителни крачки.

Ще помогнат ли набелязаните мерки в консултациите на правителството с работодателите, синдикатите и „независимите” икономисти за постигане на необходимия минимум от доходи, гарантиращи съответно увеличение на потреблението на домакинствата, а следователно и на БВП? Някои от обсъжданите мерки (ограничаване на излишните регулации, редовни разплащания на държавата и общините с бизнеса, достъп на повече фирми до държавни поръчки, по-ефикасна регулация на монополите и т.н.) може да допринесат за някакво скромно оживление през следващите 1-2-3 години, но това не осигурява необходимия ни обрат в стопанската активност. Защото дори предприемачите да започнат да произвеждат повече стоки няма на кого да ги продават, поради липса на платежоспособно търсене.

Мерките за увеличение на майчинските помощи, помощите за първокласниците, енергийните помощи, ограничаването на младежката безработица с няколко хиляди души и други подобни, също могат да помогнат на ограничен кръг хора, но в сегашните им скромни мащаби са капка в морето. Те едва ли превишават 0,2-0,3% от настоящите бюджетни разходи. Това са социални трохи, които задоволяват тесни потребности на ограничен кръг хора, но не създават що годе значимо допълнително платежоспособно търсене.

Най-бързият и най-лесно осъществим начин за увеличение на доходите на бедните и средните слоеве, консумиращи предимно местни стоки, е данъчната реформа, която препоръчах в предишни публикации. Тя включва: преустройство на „плоския” данък върху доходите на физическите лица в умерено прогресивен (до 20%) с необлагаем минимум. Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите. Отмяна на „плоския” корпоративен данък и замяната му с умерено прогресивен (до 20%), съчетан с въвеждане на необлагаем минимум за печалбата на малките фирми; нулево облагане на реинвестираната печалба за следващите 10 години и ползване на ускорена амортизация за новодоставени производствени машини и съоръжения.

Повече подробности по предлаганата данъчна реформа се съдържат в моите статии в ДУМА от 11 април и 4 юни 2013 г. Такава реформа може да намали годишния данък върху доходите на тричленно семейство с двама работещи от 1920 лв. на 228 лв. , а с един работещ и при семейно облагане – никакъв данък. Това скромно увеличение на разполагаемия доход може да се почувства от началото на 2014 г., а само в частта му за възстановяване на необлагаемия минимум в семейство с двама работещи - с 816 лв. още през тази година, ако бъде въведен сега. Това бързо, макар и скромно, повишение на доходите ще повлияе веднага върху потребителското търсене на няколко милиона домакинства за местни стоки. И още по-важно – правителството ще спечели доверието и подкрепата на милиони граждани.

Някой би възразил, че бюджетът не може да се лиши от такива приходи и че няма от къде да набави необходимия допълнителен ресурс. Подобни разсъждения са уместни в нормална ситуация. Настоящата в България, обаче не е такава. Извънредната обстановка изисква извънредни нетрадиционни мерки за смекчаване на натрупаното в обществото напрежение и огромни очаквания от 20 години за някакво подобрение. В такава ситуация, първо, съображенията за балансиран или ниско дефицитен бюджет отстъпват временно на заден план, докато настъпи нормализация и второ, необходимият ресурс може да се набави чрез форсирани мерки за подобряване на събираемостта поне с един милиард лева (главно чрез ограничаване на контрабандата и на сивия сектор) и бюджетни съкращения в текущата издръжка поне с 10%, което ще осигури около 700 млн. лева. Много е важно сегашното правителство да разбере сериозността на положението. Извънредната обстановка налага извънредни бързи мерки. Ако те не бъдат взети последствията са непредвидими. Бездействието ще ни струва много по-скъпо от предлаганите от мен действия.

Държавното потребление чрез бюджета през 2012 г. е 15,6% от БВП. Всяко съкращение на бюджетните средства за здравеопазване, образование, наука, социално подпомагане, финансиране на социално-осигурителната система, на съдебната система и т. н., които могат да се нарекат производителни, ще ограничава държавното търсене, а следователно и БВП. Съкращения в тези области не бива да се правят, а усилията да се насочат към по-рационално използване на средствата. Съкращаването на непроизводителни държавни разходи (немалка част от администрацията, част от разходите за отбрана и сигурност и други подобни) е желателно и необходимо, защото не ограничава БВП. Би била, например, абсурдна в сегашния момент предвидената от предишното правителство покупка на изтребители за 600-800 млн. лева.

Трета съставка на вътрешното търсене са инвестициите, които осигуряват 23,8% от БВП през 2012 г., а само тези за основен капитал – 21,4%. Колкото повече са инвестициите за основен капитал, толкова по-голям е прекият и косвеният им принос за растежа на БВП. Положението у нас е драматично. При 29,4 млрд. лв. през 2008 г. инвестициите намаляват на 16,8 млрд. лв. през 2012 г. Цивилизованите държави използват кризите за обновяване на основния си производствен капитал, а у нас се прави обратното. Без масирани инвестиции за тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и за създаване на съвременен човешки капитал не е възможно увеличение на производството, повишение на производителността, на конкурентоспособността, на заетостта и доходите през следващите години.

Важна съставка на БВП е външното търсене. То е един от главните фактори за растежа в развитите пазарни икономики. У нас е обратното. Външното търсене се определя като разлика между износа и вноса. Ако тя е положителна, се прибавя към вътрешното търсене, а ако е отрицателна, се приспада. През по-голямата част от последните 10-15 години тя е отрицателна. През 2012 г. е минус 2,9 млрд. лв. или 3,7% от БВП. За първото тримесечие на 2013 г. отрицателната разлика е още по-голяма – 5,0% от БВП.

Обемът на външното търсене зависи главно от износа – неговия размер, структура, импортоемкост и най-вече от конкурентоспособността на нашите стоки. България изнася на човек от населението 3-4 пъти по-малко от Чехия, Словения, Словакия и Унгария и 13-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия. Картината е отчайваща. Структурата на нашия износ е примитивна – преобладават суровините, материалите, първично преработените ниско технологични продукти, ишлемето, а високо технологичните са едва 3-4%, при 18-20% средно в ЕС.

По конкурентоспособност на продукцията сме на едно от последните места в ЕС. По оценки на Световния икономически форум, които обхващат 144 страни с използването на 111 аналитични показателя, по 39 показателя сме от 61-о до 100-о място; по други 39 – от 100-о до 132-о място; по 19 – след 110-о; по 10 – след 120-о и по 2 – след 130-о.

Силна тревога буди класирането ни по редица много важни показатели: по разходи на компаниите за изследвания и внедряване – 92-о място, по качество на образователната система – 98-о място, по наличие на нови технологии – 98-о, наличие на изследователи и инженери – 98-о, качество на пристанищната инфраструктура – 100-о, независимост на съдилищата – 102-о, желание да се делегират правомощия – 103-о, отношения между работници и работодатели – 103-о, стабилност на банките – 103-о, защита на интелектуалната собственост – 105-о, трансфер на технологии с ПЧИ – 106-о, уповаване на професионално управление – 106-о, етично поведение на фирмите – 107-о, ефективност на антимонополната политика – 108-о, качество на базовата инфраструктура – 115-о, сътрудничество между наука и практика – 117-о, качество на обучението на персонала – 118-о, скорост при решаване на съдебни спорове – 122-о, усвояване на технологии във фирмите – 125-о, организирана престъпност – 127-о, изтичане на мозъци – 128-о, качество на пътищата – 129-о, ефикасност на корпоративните бордове – 132-о. Дори беглият поглед върху изоставането ни по този списък показва, че ни предстои много дълъг и стръмен път, докато се превърнем в средноевропейска страна по конкурентоспособност.

Очевидно България не може да разчита на значително повишение на конкурентоспособността през следващите 10-15 години, а темите на разговорите на премиера с представители на бизнеса, синдикатите и „независимите” икономисти бледнеят по значимост в сравнение с предизвикателствата пред нас. Дори по-големият обем на износа при такава ниска конкурентоспособност не е основание за надежда и още по-малко за гордост, понеже означава износ на национален доход. България няма полза от увеличаването на такъв ниско качествен износ.

Анализът показва, че в сегашната ситуация няма друга възможност за бързо, макар и скромно, повишение на доходите, освен преразпределителните механизми, а чрез тях – на потреблението на няколко милиона българи. С помощта на леко повишеното потребление ще се поддържа и минимален растеж на БВП. През това време следва да се изработи Стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година. В рамките на тази стратегия да се вземат радикални мерки за тотална структурна и технологична модернизация на икономиката; за форсирано развитие на здравеопазването, образованието, науката, иновациите; укрепване на институциите; подобряване на макроикономическото и на фирменото управление; по-ефикасно регулиране дейността на монополите; смекчаване на бедността и ограничаване на социалната поляризация; постепенно овладяване на изострящата се демографска криза; опазване на околната среда; ограничаване на престъпността и корупцията.

Няма друг път към благоденствието. С хилава икономика и разграден държавен двор не се провежда силна социална политика. Това, което сега може и трябва да се направи бързо са някои социални кърпежи с помощта на инструментите на преразпределителната политика, за да почувстват трудовите хора, че най-сетне правителството се грижи и за тях. Така може да се спечели доверието и подкрепата на народа в тази извънредно сложна обстановка, влошена допълнително от развихрения ориенталски партизанлък на посредствени личности с незадоволени амбиции.

В тази ексремна социално-икономическа и политическа обстановка спечелването на доверието на трудовите хора и на честния бизнес е далеч по-важно от ниския бюджетен дефицит. България може спокойно да си позволи през следващите няколко кризисни години бюджетен дефицит около 3% от БВП, още повече че имаме достатъчна зона за финансово маневриране поради ниския държавен дълг – около 18% от БВП, при очакван средно за ЕС през тази година около 89%. За финансиране на предложената стратегия България може да допусне умерено увеличение на дълга през следващите години до 25-27% от БВП, без рискове за финансовата ни стабилност.

Сериозна тревога буди обстоятелството, че г-н Орешарски търси съвети по икономическата политика на правителството на погрешни адреси: института за пазарна икономика, института „Отворено общество”, центъра за либерални стратегии, индъстри уоч, центъра за изследване на демокрацията, центъра за икономическо развитие. На тези адреси се проповядва отричаната вече по света неолиберална политика. От там лъха смрад на пазарен фундаментализъм. Дори в МВФ бият отбой напоследък от някои елементи на тази политика. А нашият премиер се съветва с такива отживели времето си съветници и с това ги легитимира. Със своите съвети те ще провалят не само него, но и партията мандатоносител, а също и България.Жалко, че той не го разбира! Затова не мога да мълча!

Не разбирам как г-н Орешарски беше избран за народен представител с платформата на БСП, която дори той представи в НДК преди изборите; избран беше за министър-председател с мандата на БСП, а сега ще провежда икономическа политика, която съвпада с възгледите на участвалите в срещата пазарни фундаменталисти, както заяви от тяхно име една от участничките!

13 юни 2013 г.