25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Из Нова Книга на Еноха или Шопски апокриф

Христо Иванов

Из Нова Книга на Еноха или Шопски апокриф

Както си му е редът напоследък и тази притча започва с това, че хванах такси. Беше лятна надвечер и дългите лъчи на залеза избистриха всичко в чашата на Софийското поле.

Пътувахме по Околовръстното и когато стигнахме току под Ботаническата градина, от където има чудесна панорама към т.нар „Витошка яка”, шофьорът проговори като един шопски Енох:

- Виждаш ли ги тези, баровските квартали? Нямат канализация. Всичкото е надупчено със септични ями като швейцарско сирене. Кипрят се върху изпражненията си. И един ден цялото това ще изригне и ще тръгне да се плъзга надолу върху собствените им лайна…

Пророците боравят с основните елементи на живота – огън, вода, пръст, кръв, лайна… Но нашият „елит” няма да загине в собствените си екскременти, или поне не буквално – това би било един, ако не чист, то поне прекалено естествен край.

Това, което ще изригне под тях са огромните многогодишни залежи от компромати и взаимни мръсни зависимости. Дори и никой да не наруши омертата и да не проговори по прекалено неудържим начин, един ден те просто няма да могат да удържат повече огромното количество записи, досиета, незаконни СРСта и пр.

Периодично част от тях протичат от някоя пукнатина в омертата и така става ясно, че се записват и следят едни други като луди. Използват пълноценно възможностите на новата технологична среда, но още не са научили нищо за капаните й, както сега това става в САЩ. Дигиталната информация има свой живот, проговаря сама.

Представям си, че кратерът на изригването ще бъде под хотел „Берлин”, дето, ако се вярва на „един приятел”, е събрана една от най-големите колекции на подобни скрижали. Обезпечения за вечна лоялност и взаимна полезност. Записи за това как висши държавни служители, конституционни и върховни съдии, прокурори, главни редактори, доктори на науките, рицари, авио-моделисти и всякакви други бонзи ипотекират своята съвест (това звучи прекалено добре, към момента на стигане до там съвестта е ненужен атавизъм) срещу прием в кръга на посветените. Инициация чрез дехуманизиращо саморазголване…

Та, един ден бентът на това подземно море от дигитални екскременти ще се скъса. И ако е останал някакъв живот в тази страна, последвалият потоп ще го очисти и проясни, като вечерна светлина, изпълваща чашата на Софийското поле в началото на лятото.