22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Известно време се колебах

Theodore Shishmanov

Известно време се колебах дали да разкажа тази история, но в крайна сметка реших, че си струва.

На 31 декември следобед излязохме с жена ми за последно пазаруване. Като се върнахме към четири следобед, разбрах, че ми няма ключовете от къщи.

Върнах се обратно по пътя, който бяхме извървяли, което включваше и кварталната "Била". Там бяха много внимателни, гледаха записи от камерите и - нищо. По обратния път към къщи срещнах съседката Бинка. Оказа се, че предвидливо съм оставил у тях комплект ключове. Взех си ги. След това, естествено, се обадих на ключар. Жоро, който освен добър майстор е и приятел, се отзова веднага и след половин час (около шест часа) дойде до нас. Решихме да сменим част от ключовете - в първия работен ден.

На 2 януари вечерта ми се обади същата съседка и ми каза, че на таблото за обяви има бележка за намерен комплект ключове. Обадих се на телефонния номер, който ми продиктува и се свързах със съсед от квартала (през няколко блока от нас), който минавал покрай кофите за боклук и намерил ключовете ми, закачени на едно дръвче край тях. По чипа от асансьора се сетил, че може да са от нашия блок. Дошъл, пробвал, разбрал, че са на някой от блока и ги дал на домоуправителя. След няколко минути аз и ключовете ми бяхме отново заедно.

Разказвам всичко това не защото мисля, че е чудо. Според мен е точно обратното. Няма да спра да вярвам, че който и както и да ни убеждава в противното, нормалните и свестни хора винаги ще са повече от другите - които не заслужават дори грозните думи, с които понякога ги наричаме.

Благодаря от сърце на всички, които споменах, както и на бедния човек, който е ровил в кофата и е намерил скромното ми портмоненце с ключовете от нас (не е удобно да кажа как разбрах). 

Доброто винаги ще е по-силно!

Честита Нова Година!