Изборът на картечницата

Живеем в противоречиво време. От една страна, другата страна не винаги противоречи на едната страна. От друга страна, едната страна изобщо не съвпада с другата страна. И така нататък, сложно е за обяснение.

И става фактически още по-комплицирано, ако бъде отнесено към двете страни на психическия (по-скоро психиатрическия) натиск, оказван върху и без това смазаното от всякакви видове натиск родно народонаселение.

Ето, например, големите брюкселски началници периодично ни хвърляха в тъча. Първо ни забраниха да си светим с атомен ток. После ни светнаха за евро-вредата от домашно препечена ичкия и цвъцната на скара карантия.

Наредиха ни да организираме всекидневен педикюр и ежемесечно чистене на ушната кал на събраните в Белица мечки. Заповядаха ни да пазим човешкото достойнство на свинките, като, преди да ги колнем (хуманно, разбира се!), им раздаваме задължително шарени топки да поиграят волно „Юпайди-юпайда-юпайди-пайда”. Изискаха от нас да осигурим пълна персонална и колективна автономия на кокошките, за да снасят свободомислещи яйца.

Голям удар върху консервативната вестибуларна психика на българина бе указанието да спазва безпрекословно особените граждански права на седемте пола – мъжки хетеросексуален, мъжки хомосексуален, женски хетеросексуален, женски хомосексуален, бисексуален, транссексуален и хермафродитен (според приложения към инструкцията списък). Черно петно върху известното европейско човеколюбие лепна забелязаната още тогава липса на другите шест, дадени ни от Бога, пола – мъжки кривокрак, мъжки астигматичен, женски силиконест, женски двойно епилиран, смесен хиперсексуален и пенсионерски безсексуален.

Но това не е всичко, както казват в тъпите реклами. На принципа „Луд умора няма” Брюксел пренася екологичната си истерия и в интимната жизнена сфера на своите граждани. Очаквало се Европейската комисия да препоръча използването на шест литра вода при задействане на нормално тоалетно казанче и три литра за тоалетните казанчета от икономичен тип. Така от наличните 600 милиона казанчета сме щели да спестим вода за още 250 милиона казанчета.

Предполага се впрочем, че тоталното пестене на вода ще завърши цикъла си с монтирането на миниатюрни ветрогенератори по ръбовете на всяка тоалетна чиния. Духащата активност на вече облекчилите се европейски граждани ще завърта перките и въздушната струя ще отнася екскременталната макулатура по тръбите към съответната фекално-глобализираща дестинация.

Това дотук е външният натиск. Да не забравяме обаче и вътрешния.

Протестиращите, например, осъществяват възродителен натиск (за смяна на имената санким) върху управляващата триада – Станишев, Местан и Сидеров. Единствено разнопосочните креативни щения задържат досега кръщелното изпускане на парата. Едни държат на метафоричните „МОМАТА – ЧАЛМАТА – САЧМАТА”; други настояват за очевидно деструктивните „ФЕС – ПЕС – ФИКУС”; трети са се спрели върху далеч по-свежите „БЕЯ – ГЕЯ – ЗЛОДЕЯ”. Всъщност, точно като в „Хаджи Димитър” и самодивите – една му, друга му, трета го.

Най-притеснителен все пак е натискът на студентите окупатори. Заканват се да изчистят всички оцапани властници и да въдворят морал в политическия елит. Изчистването на стария елит може да стане, доколкото ми е известно, само по два фундаментални начина – парламентарни избори или 9-милиметрова тежка картечница „Владимиров” с електронен спусък.

Като знам колко презрително-негативно е отношението на образованата ни младеж към потенциала на първия начин (най-ниска – само някакви си жалки 12 % - избирателна активност на всички досегашни избори в Студентския град), имам тревожното подозрение, че тя ще да се е ориентирала към картечницата.

Оптимално резултатен подход, няма спор, но също толкова безспорно подход, който Европейската комисия в никакъв случай няма да одобри.

И за първи път, откакто им помня решенията, ще бъде абсолютно права.