Иде ли време разделно за БСП и ДПС (2012)


15.08.12


Красина Кръстева

Когато напишете в гугъл "БСП, ДПС", излизат поне десет страници със заглавия от рода на "БСП и ДПС внасят/внесоха/ще внесат вота на недоверие към кабинета на ГЕРБ". Или пък - "БСП и ДПС бяха против" при гласуването на някой законопроект. Сиреч, двете партии са едва ли не сиамски близнаци.

Вече няма да е така. Защото БСП посегна на най-милото на ДПС, гласовете на изселниците, които партията на Ахмед Доган смяташе за свои на 99% (и с основание).

Червените направиха спецгрупа, която да работи с тези хора. И не само това, социалистите измислиха приемлива оферта към идейните си другари, турските социалдемократи от Народно-републиканска партия. Тя звучи примерно така: дайте да работим заедно, за да може "нашите" хора да гласуват за вас на вашите избори и за нас на нашите избори.

Разбира се, към БСП няма да потече плътен изселнически вот на следващите парламентарни избори. Инициативата е с дългосрочни цели. Ако, разбира се, се разгърне и успее да ги постигне. Но тя дава съвсем конкретни знаци с днешна дата.
Първият знак е към собствения електорат. Не е кой знае каква тайна, че редовите социалисти приеха съюза с Доган от едната партийна дисциплина. За не малко от тях движението си остава етническа партия, в каквито и либерални дрехи да се премени. И колкото и депутати с български имена да има. Правилото важи и наопаки - никой не възприема като различни турците в БСП или в друга българска партия. Тези социалисти цитират конституцията, където пише, че етническите партии са забранени. Следователно - и за ДПС няма място. Подобни гласове в последните почти двайсет години бяха принудени да замълчат. Което не означава, че хората са си променили мнението. Така тези, които продължават да смятат ДПС за етническа партия и наказваха БСП, като не гласуваха, сега могат да се почувстват възмездени да се върнат пред урните.

Други червени пък не са преглътнали огорчението, че БСП изсърба сама цялата попара след края на тройната коалиция. Те май са най-голямата група.

Но не е за подценяване и третата група - на социалистите от смесените райони, които се съпротивяваха яростно на коалирането с Доган след изборите през 2005 г. Решението мина на ръба на един изключително оспорван пленум.

ДПС беше прогласен за стратегически съюзник на БСП от президента (2002-2012 г.) Георги Първанов още когато той беше лидер на партията - през 1999 г. (Как го възприеха тогава редовите социалисти показаха кметските избори в Кърджали през 1999 г. Въпреки призива от "Позитано" 20 да се подкрепи кандидатът на ДПС, червените гласуваха етнически за човека на СДС Пламен Иванов и той стана единственият българин кмет на Кърджали след демократичните промени.) Дотогава движението бе съюзник на СДС, но при късния Иван Костов пътищата на двете партии решително се разделиха. И настана "червеният" период на ДПС. Който, както изглежда, също върви към края си. Посягайки на електорат, който ДПС смята за свой, левицата ясно заявява - вече не сме стратегически съюзници, никакви съюзници не сме. А ДПС може да започне с чиста съвест нов период в политическото си развитие.

Защо не синьо-ГЕРБ-ерски

Като задрасква стратегическото партньорство с ДПС, лидерът на БСП Сергей Станишев унищожава още едно от наследствата на Георги Първанов. И остава май само "Коалиция за България".

Вторият знак е към ДПС. И той е нещо от рода на: "Каквото било - било. Оттук нататък съюзите са само по конкретни теми." Като социалните въпроси за доходите, цените, пенсиите. По много от тях мненията на двете партии се покриват.
БСП получава свободата евентуално да преговаря с ДПС за бъдещо участие във властта.

Но вече по-твърдо. Получава и алиби пред онези от своите, които много искат да са част от партия на власт. А сега БСП ще се оправдае пред тях, че бяга от управление, ако трябва да го дели с ДПС. Премиерът Бойко Борисов каза преди време, че ДПС обезличава всяка партия, с която се съюзи. Сигурно и в БСП така смятат и затова се отдръпват от прегръдката на Доган. За да не изчезнат като партия след евентуално второ съвместно управление с ДПС.

Третият знак е към онези, които гласуваха против БСП на последните избори заради коалицията с ДПС. И които сега могат да разширят електоралната база на Столетницата.
И не на последно място. Отдалечавайки се от ДПС, БСП ще може с чиста съвест да работи сред българските турци, да привлича и издига, но от свое име, техни кадри. С други думи, да прави това, което прави и ГЕРБ - да разбива капсулата на ДПС.


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1506844