Идентичности срещу шушумиги

Животът ме е научил (пък и теорията не го отрича), че е напълно възможно временно обединяване и синхронизиране на решенията и действията по определен проблем при удивително различаваща се изходни позиции, както и при дори противоположни мотивации и твърде различни крайни цели.

Първи пример в подкрепа на защитаваната теза. На годишната отчетно-изборна партийна конференция на Университета през 1987 год. четирима души се изказахме остро критично. И четиримата бяхме моментално (буквално за 24 часа) изключени от БКП и уволнени от Университета за „антикомунистическа и антипартийна дейност”. Критиките бяха в една политико-икономическа посока (като че ли предварително синхронизирани); мотивите бяха различни.

Проф. Васил Иванов, примерно, носталгираше по догматичните времена на „Хазяина” (Вълко Червенков), на когото е бил секретар (това, разбира се, не може да отмени уважението към смелостта му). Моят поглед е бил отправен далеч зад пределите на тоталитарните хоризонти. Акад. Никола Попов и проф. Недялко Белев си останаха на равнището на „социализма с човешко лице” (не че въпросните мотиви са лишени от каквито и да било основания!). Тези различия не попречиха на временното критично обединение.

Оттам пътищата ни, разбира се, се разделиха.

Както споменах преди малко, практиката и теорията приемат възможността от временно обединяване и синхронизиране на решенията и действията по определен проблем при удивително различаваща се изходни позиции, както и при дори противоположни мотивации и твърде различни крайни цели.

СДС, да речем. Събрахме се дисидентите от Клуба, старите възстановени партии на социалдемократите на д-р Дертлиев и николапетковистите на бай Милан Дренчев, синдикатът на Тренчев, правозащитните неформали на Илия Минев (превзети на абордаж от Румен Воденичаров), Любо Собаджиев, Христофор Събев, еколозите на Слабаков, репресираните на Димитър Баталов, студентите на Кошлуков (не помня дали и легионерите на Дочев) и т. н.

Целият идеен и организационен спектър. Една основна цел ни обединяваше тогава (временно, разбира се) – да разбием монопола и свалим от властта мастодонта БКП, да поставим България на релсите на пазарната икономика, политическия плурализъм, свободата, демокрацията. Постигнахме го.

И се разпаднахме. Всеки потърси историческата си идентичност, автентичната си идеологическа ниша, своята особена, „уникална” политическа и организационна физиономия, специфичните си цели и социални ангажименти. По едно време Костов се опита да залепи парчетата в единна партия. Благините на властта безспорно помогнаха в лепенето. Когато те бяха изгубени, многопартийният „колаж” се разкапа отново. Напълно нормално.

Днес впрочем Съюзът на демократичните сили е обект на пренебрежение, подигравки, гаври. Вина за това носят и втората и третата вълна „привнесени” лидери на ту разделящите се, ту събиращи се остатъчни фрагменти от някогашната стабилна коалиция. Но истинската причина е другаде.

Истинската причина е в закономерното освобождаване от социалното унижение, в безконтролната експлозия на мижитурския реваншизъм. Гаврите и подигравките идват от страна главно на избиващи комплексите си шушумиги. Възправят се из топлите си постели нахрабрели граждани и се тюхкат: „Нямахме никакви дисиденти! Фалшификати разни се мотаеха и се правеха на дисиденти, ама смучеха парите и привилегиите!” Ми да бяхте станали вие дисиденти тогава, а, що не дойдохте да си посмучете и вие, а! Или: „Опозиция, кога ми видиш оченцето! Назначена от БКП опозиция, да ни баламосва, ха, ха!” За съжаление, няма земна сила, която да запуши мръсната паст на глобалното хейтърджийство. „Назначените” от БКП опозиционери пред очите ни си отидоха тихо и достойно от живота, бедни като църковни мишки, честни и чисти.

И смешникът Драго с компилирания си (както сам призна) присмех! СДС означавало Стани Да Седна! Ах, колко излагащо, колко позорно, колко срамно! Ма това ли е работата на политическата сила – да се стреми да поеме управлението на страната, ма моля ви се! Няма никакво значение, че световната практика винаги е била такава – властващата сила става, за да седне следващата (чрез избори или въоръжено насилие). После и тя става и така нататък. Маса хора се смяха тогава, ама да ги питаш защо са се смели! Ясно е какво му се искаше на смешника – СДС да развива просветно-популяризаторска дейност, евентуално колоездене, шахмат и свободна борба, и никой да не посмее да разваля управленския рахат на любимата му БКП! Не му се отвори парашутът!

(Някои зевзеци още тогава му отговориха. СДС означавало не „Стани Да Седна!”, ами „Стана Драго Серсемин!”)

(Днес пък ми идва: „Санкта Драганова Симплицитас”)