Път: : Моят човек : И

Иван Ранчев

 

Иван Ненчев  

 

Искам да ви разкажа за моя дядо по майчина линия - Иван Георгиев Ранчев.

Той е роден на 20 декември 1931 в село Смилец, Пазарджишко. Неговото семейство се състояло от неговите трима братя и две сестри. Той е най-малкият в семейството и животът му е бил изпълнен с много романтика и много трудности. Неговата майка Божана Ранчева е била много трудолюбива жена и всеотдайна майка, тя сама е отгледала шестте си деца и същевременно е работила заедно със съпруга си Георги Ранчев. Те заедно са обработвали около 50 декара ниви и са наемали работници да засаждат и събират реколтата. Въпреки тежките условия те са били задружно семейство и децата от малки са помагали в земеделската работа. Тъй като дядо ми е бил най-малкият, майка му го носела със себе си на полето и връзвала люлката му под едно дърво. Когато пораснал малко и станал на 7 години, неговата работа била да пасе 6 бивола всеки ден. Той ми е разказвал, че в началото го е било страх, но после животните свикнали с него и му било много интересно да ги наблюдава и да си играе,  докато те пасат. Неговият най-голям брат Вълко Ранчев много обичал конете и още съвсем малък го научил да язди.

Но дядо ми много искал да се научи да чете  и помолил баща си да му купува книги. Когато бил първо отделение, неговият учител по български език забелязал колко бързо се научил да чете. Въпреки че ходел на училище, той продължавал да гледа животните и ми е казвал, че винаги е носел със себе си по една книга  и че това са били най- щастливите моменти от живота му, за които си спомня и до днес.

Той единствен е имал възможност да изучи и да завърши две висши образования по български език и литература, и икономика. Средното си образование дядо ми завършва с отличие в Търговската гимназия в Пловдив и знаменосец на училището. Неговите спомени са свързани с работата му като учител по български език в малки родопски селца. Разказите му за това време са много интересни и изпълнени с предизвикателства. Налагало му се е да извървява по 10 км на ден от едно село до друго. Родителите на неговите ученици били много бедни хора и често заплатата му била във вид на яйца, сирене, мляко и др. Всичко, което е преживял, му дава основание да продължи да учи, защото желанието на неговия баща било той да работи в банка и да бъде държавен служител, за да има по-добри доходи и да не му се налага да работи като него на полето. Той се записва във висшия икономически институт в град Свищов.

 


След завършването на образованието си той се връща в град Пловдив и 10 години е началник на търговията на Брезовско шосе, бившето ОКС – Окръжно кооперативно стопанство . 
 

 

Баща му и братята му не са искали да предадат земята си, когато комунистите дошли на власт. В книгата ‘’Синове на Оборище’’ прадядо ми Георги Ранчев е обрисуван като фашист и враг на народната власт по думите на един от партизаните, който взел властта в селото. Той интернирал брата на дядо ми Вълко Ранчев в лагера Белене и поради тази причина дядо ми имал големи проблеми през целия си живот. До ден днешен разказите му за едно време, много далечно за мен, са интересни и ми дават възможност да се доближа до начина на живот на много българи от неговото поколение.