Път: : Моят човек : И

Иван Иванов

Ивайло Тотев

 

 

Иван Иванов е роден на 15 юли 1938 година в село Зимница, Ямболско. Произхожда от средно земеделско семейство. Има по-голям брат и две сестри. Баща му обработва около 200 декара земя, с която си изкарват прехраната.

Първият му спомен от детството е свързан с идването на германците. Били са се събрали около кладенеца в двора на къщата. Кепето на един от тях паднало вътре и се наложило баща му да го извади.

Следващите му спомени са вече свързани с идването на руснаците, които буквално нахлули в дома им. Първоначално се държали много грубо, изгонили ги от собствения им дом, наложило се да спят в плевника, дори заплашили баща му с оръжие. Впоследствие нещата се изгладили.

В съседство от къщата им ремонтирали руските камиони и той често се въртял, за да обира ненужните части. От там идва и страстта му към техниката. С приятелите му правили макети от кал и от дърво.

Детските си години си прекарал главно в помощ на баща си. Поял животните, помагал на полето и в дома. Като междувременно ходи и на училище в селото.

1952 година завършва основното си образование и е приет в механотехникума в Ямбол със специалност - металорежещи машини и инструменти. От понеделник до петък бил в града, а събота и неделя се прибирал, за да помага на семейството си.

Спортът изиграва голяма роля в живота му. Отдава се на футбола (позиция вратар). Събира пари и си купува топка. Той е един от хората, създали отбора на селото, и човекът, който го кръщава (поставя ултиматум:  ако отборът не се казва "Бенковски", той няма да играе в него). Квартирата му в Ямбол била до стадион „Николай Лъсков”, където прекарвал и свободното си време. Ходи на тренировките на вратаря на ВВС (най-добрия вратар в Ямбол според него). Изгражда си авторитета в селото като вратар на отбора, всички много го харесвали.

 


С негови приятели участва в обиколката на окръга, където печелят купата, въпреки че отборът им е бил с човек по-малко. Никой тогава не знае, че се провежда такова състезание, остават много изненадани, когато Иван и приятелите му се прибират с купата, и са участвали от името на селото.

 

 

1958 година завършва механотехникума. Тази година за пръв път при дипломиране избират 10 човека от петте паралелки, които освен да начертаят и изчислят схема на машина, трябало и да я изработят. Той е сред избраните и изпълнява задачата с отличие. Лятото на същата година е извикан да ремонтира два камиона ГАЗ-51, ремонтът на които е повече от сполучлив. Партийното ръководство остава много доволно и от тогава е притискан да започне постоянна работа в ТКЗС-то на селото.

Изкарва казармата, където две години подред е избиран за секретар на комсомола. Постъпва на работа в завод „Победа”, Сливен. Междувременно продължава да е притискан от ТКЗС-то в село Зимница, при което той напуска завода, но случайна среща с негов ръководител от механотехникума го праща в Окръжен народен съвет в Сливен, където е назначен на поста технически инспектор на парни котли. От Зимница не одобряват този жест и уволняват баща му, който дотогава заемал поста на бригадир на фуражна бригада. 1961 година се жени за Стоянка Иванова. Две години по-късно му се ражда син. Тази година (1963) се оказва много трудна за семейството. От стреса баща му получава удар и е в много лошо състояние. Жена му не работи и той е принуден да се върне в родното си място. При напускането си от Окръжен съвет обаче не му е върната трудовата книжка. Действие, приложено като мярка, за да го задържат на работа, понеже е бил оценен като ценен кадър. И до днес трудовата му книжка не е върната.

Започва работа в ТКЗС-то в Зимница като механизатор по животновъдството и мелиорации. По-късно му е предложено да стане член на партийния съвет, поради добре свършената работа на поста си. Той отказва, но за да се подсигури, членува на друго място. Неколкократно му е предлагано работно място в новооткритата служба в Ямболски окръг да заеме позицията на технически инспектор, но той постоянно отказва, докато през 1967 година не е убеден от директора си в селото. По това време химическият комбинат „Ямболен” е готов да започне работа, но е нужен човек, който да приеме/инспектира техниката под налягане. Междувременно прави метални дограми, огради и предлага електроженни услуги, понеже заплатата в Ямбол е ниска. През 1967 година му се ражда и дъщеря.

В края на 80-те години работел в Ямбол, но живеел в Зимница. Голям бил проблемът с мръсните води (канализацията). Имал личен приятел, който заемал пост във ВИК Ямбол. Успява да го убеди в нуждата от изграждане на канализацията в селото и той изгражда генерален проект, който по-късно е приет и реализиран. Това послужило за пример на другите квартали и започнало цялостното изграждане на канализациите в с. Зимница.

1991 година му намират рак на ларингса, който по време на операцията разбират, че е злокачествен. От работата му дават една година отпуск, през която той ходел на профилактични прегледи. По същото време започват и да връщат земите на първоначалните им собственици (той е един от първите в селото, който си взима земята). Пробва да направи кооперация, която не се получава, и започва да обработва земята си самостоятелно. От продукцията, изкарана през 1992 година, не могат да му се доизплатят и му дават трактор в замяна. През 1997 година се получава същата ситуация: няма възможност да се изплати и в замяна му дават и втори трактор. (С които работи и до днес.)

През 1999 година получава инсулт, лекуван е в домашни условия от доктор-специалист. Въпреки забраните на лекарите и притесненията на семейството му, той продължава да работи. През февруари 2007 година получава заболяване на сърцето. След дълги изследвания се налага да му сложат пейсмейкър.

До днес Иван Иванов и семейстовото му се занимават със земеделска дейност.