ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН ДВ. бр. 91 от 19.11.1982г.

 

Обн. ДВ. бр.54 от 10 Юли 1973г., попр. ДВ. бр.61 от 3 Август 1973г., изм. ДВ. бр.88 от 6 Ноември 1973г., изм. ДВ. бр.22 от 16 Март 1976г., изм. ДВ. бр.97 от 12 Декември 1978г., попр. ДВ. бр.98 от 15 Декември 1978г., изм. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 1982г.

 

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда избирането на представителните органи и отзоваването на народните представители и съветниците.

Чл. 2. Право да избират и да бъдат избирани имат всички граждани на Народна република България, навършили осемнадесет години, независимо от раса, пол, народност, социален произход, имуществено положение, образование, вероизповедание, с изключение на поставените под пълно запрещение.

Чл. 3. Всички избиратели участвуват в изборите на равни основания. Всеки избирател има един глас. Гласът на един избирател е равен на гласа на друг избирател.

Чл. 4. Избирателите гласуват пряко за народните представители и съветниците.

Чл. 49. Ръководствата на партийните и другите обществени организации или събранията на избирателите представят посочените от тях кандидати за регистриране от районната избирателна комисия най-късно тридесет дни преди изборния ден.

Чл. 5. Избирателите изразяват свободно и лично своята воля чрез тайно гласуване.

Чл. 6. При всеки избор на представителни органи се прилага приносът за системно обновяване и приемственост на техния състав.

Чл. 7. (1) Изборите за народни представители и съветници се извършват по избирателни райони.
(2) Във всеки избирателен район се избира само един народен представител или съветник.

Чл. 8. (1) Изборите за Народно събрание и за народни съвети се произвеждат в един неработен ден за цялата страна.
(2) Държавният съвет определя и обявява изборния ден най-късно два месеца преди изборите.

Чл. 9. Изборите се произвеждат и контролират от народа непосредствено чрез избраните от него органи и чрез политическите и другите обществени организации.

Чл. 10. (1) Разходите за произвеждане на избори се поемат от държавата.
(2) Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и други документи по този закон се освобождават от такси.

Чл. 11. (1) Всеки народен представител или съветник е отговорен пред своите избиратели за дейността си като политически представител.
(2) Избирателите имат право да отзовават своите представители.

Глава втора.
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ

Чл. 12. Изборите се произвеждат по избирателни списъци.

Чл. 13. Избирателните списъци могат да бъдат общи за изборите за Народно събрание и за народни съвети.

Чл. 14. Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция.

Чл. 15. (1) Избирателните списъци се съставят в общинският народен съвет под контрола на съответния изпълнителен комитет и се подписват от неговия председател и секретар.
(2) Избирателните списъци на срочнослужещите от войсковите поделения се съставят под контрола на съответния командир, който ги подписва. Всички останали военни служители се вписват в избирателния списък по тяхното местоживеене. Когато войсковото поделение е извън седалището на гарнизона, те се вписват в избирателния списък на общината, на чиято територия се намира поделението.

Чл. 16. (1) В избирателния списък се вписват имената на избирателите, които живеят постоянно или временно на територията на общината. В него се вписват и имената на гражданите, които до деня на избора ще навършат осемнадесет години.
(2) В избирателния списък се вписват по азбучен ред трите имена, мястото и датата на раждането и точният адрес на избирателя.
(3) Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък.
(4) От избирателния списък се заличават имената на гражданите, които до деня на избора са загубили избирателното си право, изтърпяват наказание лишаване от свобода или са починали.

Чл. 17. (1) Избирател, който във времето от обявяване на избирателния списък до деня на избора промени местопребиваването си, има право да иска от изпълнителния комитет на народния съвет по местожителство удостоверение за гласуване на друго място.
(2) Избирател, получил удостоверение за гласуване, се заличава от избирателния списък, в който първоначално е бил вписан, и се вписва от секционната избирателна комисия по местопребиваване в деня на избора в отделен списък, който се подписва от председателя и скекретаря на комисията. Вписването става въз основа на удостоверението за гласувани и документ за самоличност.
(3) Удостоверение за гласуване не се издава в деня на избора.

Чл. 18. Избирателните списъци се обявяват от съответните изпълнителни комитети на общинските народни съвети тридесет дни преди деня на изборите.

Чл. 19. (1) Всеки избирател може да иска поправка на избирателния списък чрез вписване или заличаване на избирател или отстраняване на други грешки или непълноти в списъка.
(2) Заявленията се отправят в писмена или устна форма до изпълнителния комитет на съответния народен съвет. Изпълнителният комитет най-късно в тридневен срок разглежда заявлението и взима решение, което мотивира в случай на отказ.
(3) Заявителят може да обжалва решението пред районния съд, който най-късно в тридневен срок на открито заседание с призоваване на заявителя и представител на изпълнителния комитет разглежда жалбата и постановява решение, което обявавя веднага. Решението на съда е окончателно.
(4) Заявленията за отстраняване на грешки в избирателните списъци на войсковите поделения се подават до техния командир. Решението на командира е окончателно.

Чл. 20. Оригиналите на избирателните списъци се пазят до следващите избори от органа, който отговаря за тяхното съставяне.

Глава четвърта.
ИЗБИРАТЕЛНИ СЕКЦИИ

Чл. 23. Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.

Глава трета.
ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

Чл. 21. (1) Избирателните райони се образуват с равен брой жители.
(2) Избирателните райони за избор на народни представители се образуват от Държавния съвет, а за избор на съветници - от изпълнителния комитет на съответния народен съвет най-късно петдесет дни преди изборния ден.

Чл. 22. (1) За избор на Народно събрание се образуват 400 избирателни района.
(2) За избор на народни съвети се образуват избирателни райони, както следва:
1) за окръжни народни съвети - от 70 до 150 избирателни района;
2) за Софийски градски народен съвет - 250 избирателни района;
3) за градски общински народни съвети - от 30 до 120 избирателни района;
4) за районни народни съвети - от 50 до 120 избирателни района;
5) за селски общински народни съвети - от 30 до 50 избирателни района.
(3) Броят на избирателните райони се определя от изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

Чл. 24. (1) Избирателните секции в градовете и селата се образуват от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети, а в градовете с районно деление - от изпълнителните комитети на съответните районни народни съвети.
(2) Изпълнителният комитет дава на избирателните секции поредни номера.
(3) Изпълнителните секции се образуват най-късно тридесет дни преди изборния ден.

Чл. 25. (1) В една избирателна секция се включват до 1000 жители. Населени места с повече от 1000 жители образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на жителите. При остатък, по-голям от 500, се образува отделна секция, а при остатък до 500 - избирателите се разпределят между съседните секции.
(2) По решение на изпълнителния комитет на градския, районния или селския народен съвет може да се образуват секции с по-малко от 500 и с повече от 1500 жители.

Чл. 26. (1) При войсковите поделения се образуват избирателни секции с не по-малко от 25 и не повече от 1000 избиратели.
(2) Избирателните секции се образуват от командира на съответното войсково поделение.
(3) Избирателите от тези секции гласуват за кандидатите в избирателните райони по местонахождението на поделенията.

Чл. 27. (1) В болници, родилни домове, санаториуми, инвалидни домове, старопиталища с не по-малко от 25 избиратели се образуват отделни избирателни секции.
(2) Избирателни секции могат да се образуват в отделни сгради, ако във всяка от тях има не по-малко от 25 избиратели.

Чл. 28. (1) В плавателен съд с не по-малко от 10 избиратели на борда, който плава в деня на изборите, се образува отделна избирателна секция.
(2) Избирателите от тези секции гласуват за кандидатите в избирателния район, където плавателният съд е регистриран.

Глава пета.
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

Чл. 29. (1) За произвеждане на изборите се образуват избирателни комисии:
1) секционни - за всяка избирателна секция;
2) районни - за всеки избирателен район;
3) окръжни - за всеки окръг;
4) централна - за цялата страна.
(2) Централна избирателна комисия се образува за избор на народни представители; окръжни комисии се образуват за избор на съветници, а районни и секционни избирателни комисии - за избор както на народни представители, така и на съветници. Централната избирателна комисия и окръжните избирателни комисии се избират за срока на пълномощията на съответния представителен орган.
(3) Избирателните комисии се образуват от представители на партиите и другите обществени организации, както и от представители на работниците, селяните, интелигенцията и военнослужещите, избрани на събрания.

Чл. 30. Централната избирателна комисия се образува в състав: председател, заместник-председател, секретар и 40 членове, и се регистрира от Държавния съвет най-късно петдесет дни преди изборния ден.

Чл. 31. Окръжните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и от 4 до 7 членове и се регистрират от изпълнителните комитети на съответните народни съвети най-късно петдесет дни преди изборния ден.

Чл. 32. Градската избирателна комисия в София има състав и права на окръжна избирателна комисия.

Чл. 33. (1) Районните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и от 2 до 7 членове и се регистрират най-късно петдесет дни преди изборния ден.
(2) Районните избирателни комисии за избор на народни представители се регистрират от Държавния съвет, а за избиране на съветници - от изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Чл. 34. Секционните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и от 2 до 5 члеове и се регистрират от изпълнителния комитет на съответния народен съвет най-късно петдесет дни преди изборния ден.

Чл. 35. (1) Заседанията на избирателните комисии се провеждат, когато присъствува повече от половината от техния състав.
(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 36. Избирателните комисии, с изключение на секционните, имат следните права:
1) следят за точното изпълнение на този закон върху територията на която осъществяват своите функции;
2) следят за своевременното и правилното образуване на избирателните секции;
3) следят за своевременното и точното изготвяне, обявяване и разгласяване на избирателните списъци;
4) снабдяват секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини, пликове и протоколи;
5) разглеждат жалби срещу противозаконни и неправилни решения и действия на по-долустоящите избирателни комисии и вземат по тях оконочателно решение.

Чл. 37. Държавният съвет на Народна република България установява образци на удостовериение за гласуване, на избирателни кутии и бюлетини, на пликове, на протоколите за преброяване на гласовете и за регистриране на кандидатите, на печатите на избирателните комисии и на удостоверението за избор на народен представител или съветник и осигурява своевременното изготвяне на тези материали и снабдяването на окръжните, районните секционните комисии с тях.

Чл. 38. (1) Централната избирателна комисия:
1) взема решение по възражения срещу отказа на районната избирателна комисия да регистрира кандидата за народен представител;
2) обявява избраните народни представители;
3) предава на Комисията по проверка на изборите за Народно събрание материалите от изборите за народни представители.

Чл. 39. Окръжните избирателни комисии:
1) осигуряват изготвянето по установения образец на избирателни бюлетини и пликове за избиране на съответни народни съвети.
2) установяват изборните резултати за окръжните и общинските народни съвети по протоколите на районните избирателни комисии и обявяват избраните съветници;
3) представят материалите от изборите за съветници на Комисията за проверка на изборите при съответния народен съвет.

Чл. 40. Районните избирателни комисии:
1) регистрират кандидатите за народни представители и за съветници и ги обявяват пред населението;
2) снабдяват секционните избирателни комисии с избирателни бюлетини и пликове от установения образец;
3) установяват резултата от избора в избирателния район по протоколите на съответните секционни избирателни комсии;
4) издават удостоверения за резултатите от избора на народен представител или съветник;
5) предават материалите от изборите на Централната или съответната окръжна избирателна комисия.

Чл. 41. Секционните избирателни комисии:
1) приемат избирателните пликове;
2) осигуряват свободното протичане на гласуването в избирателната секция;
3) преброяват гласовете и предават материалите за резултатите от гласуването на съответните избирателни комисии;
4) предават материалите от изборите за пазене в изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Глава шеста.
КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И СЪВЕТНИЦИ

Чл. 42. (1) Всеки, който има избирателно право, може да бъде посочен за кандидат за народен представител или съветник.
(2) Членовете на Централната избирателна комисия не могат да бъдат кандидати за народни представители.
(3) Членовете на окръжните, районните и секционните избирателни комисии в избирателния район, където изпълняват своите функции, не могат да бъдат посочени за кандидати за съветници в съответните народни съвети.

Чл. 43. В един избирателен район могат да се посочат неограничен брой кандидати за народни представители или съветници.

Чл. 44. Кандидат за народен представител може да бъде регистриран само в един избирателен район, а за съветник - само в един избирателен район за един и същ народен съвет.

Чл. 45. (1) Кандидатите за народни представители и съветници се посочват на събрания на избирателите или от политическите и други обществени организации.
(2) Право да посочват кандидати за народни представители или съветници имат най-малко 1/5 от избирателите в съответния избирателен район.
(3) Право да посочват кандидат за народен представител имат централните и местните органи на партийните и другите обществени организации.

Чл. 46. Партийните и другите обществени организации и избирателите могат да посочват общи кандидати за народни представители или за съветници. Общите кандидати се предлагат от съответните ръководства на Отечествения фронт. В този случай в съответния избирателен район се регистрира един кандидат за народен представител или съветник.

Чл. 47. (1) Ръководствата на партийните и другите обществени организации, посочили кандидати за народни представители или съветници, са длъжни да поставят кандидатурите на широко публично обсъждане от народа. Обсъждането става на събрания в избирателните райони, предприятия, учреждения, войскови поделения и земеделски стопанства.
(2) За събранието се изготвя протокол, в който се отбелязват мястото и датата на събранието, броят на присъствуващите, изказаните мнения на кандидатите, кой от тях е предложен за регистриране, мотивите при отказ да бъде регистриран кандидатът и предложенията за нови кандидати. Протоколът се подписва от председателя и секретаря на събранието.

Чл. 48. (1) Съответните ръководства на партийните и на другите обществени организации, посочили кандидати за народен представители или за съветник, вземат становище по изказаните мнения и направените предложения на събранията.
(2) Въз основа на резултатите от обсъждането ръководствата на партийните и на другите обществени организации посочват кои от предложените кандидати да бъдат регистрирани в съответния избирателен район. Те могат да оттеглят своята подкрепа на посочените от тях кандидати и да предложат други.

Чл. 50. При регистрирането на кандидатите се преставят следните документи:
1) протокол от събранието на партийната или друга обществена организация или от заседанието на техните ръководства, на които е бил посочен кандидатът, с данни за наименованието на организацията, мястото, времето и броя на участвувалите в събранието или в заседанието, резултата от обсъждането, трите имена, възрастта, местожителството, партийната принадлежност и занятието на кандидата;
2) протокол от събранията на избирателите, на които е бил посочен кандидатът, с данни за мястото, времето и броя на участвувалите в събранията, резултата от обсъждането, трите имена, възрастта, местожителството, партийната принадлежност и занятието на кандидата;
3) заявление от кандидата, че е съгласен да бъде регистриран в съответния избирателен район от името на посочилата го организация или на избирателите.

Чл. 51. (1) Районните избирателни комисии регистрират кандидатите за народни представители и съветници, ако са спазени всички законни изисквания.
(2) За регистрирането на всеки кандидат се съставя отделен протокол. Един екземпляр от протокола заедно със заявлението на кандидата се изпраща на съответната избирателна комисия.

Чл. 52. (1) Отказът на районните избирателни комисии да регистрират кандидатите може да се обжалва в тридневен срок пред същата комисия, която се произнася незабавно. Когато се отнася до кандидати за съветници, решението на комисията е окончателно, а когато се отнася до кандидати за народни представители, може да се обжалва в тридневен срок пред Централната избирателна комисия, чието решение е окончателно.
(2) При окончателен отказ да се регистрира кандидатът избирателите или партийните и другите обществени организации, които са го посочили, могат да направят предложение в деседневен срок за регистриране на нов кандидат, одобрен по реда на този закон.

Чл. 53. Районната избирателна комисия най-късно двадесет дни преди изборния ден обявява трите имена, възрастта, партийната принадлежност и занятието на всеки регистриран кандидат, а също така от кого той е посочен.

Чл. 54. Имената на всички регистрирани кандидати за народни представители и съветници се вписват задължително в избирателните бюлетини за съответния избирателен райн.

Чл. 55. Районните избирателни комисии изпращат избирателните бюлетини и пликове на всички секционни избирателни комисии двадесет дни преди изборите.

Чл. 56. (1) На гражданите и на обществените организации се гарантира свобода на агитация за или против избирането на кандидатите.
(2) Кандидатите имат право да разясняват пред избирателите програмата и целите на политиката, която ще поддържат.

Глава седма.
ГЛАСУВАНЕ

Чл. 57. Председателят на секционната избирателна комисия в 7,00 часа сутринта на изборния ден в присъствието на членовете на комисията и предявили се избиратели проверява наличието на избирателен списък и изправността на избирателната кутия. Избирателната кутия се затваря и запечатва с печата на местния народен съвет, след което се пристъпва към гласуване.

Чл. 58. Избирателите гласуват от 7,00 до 18,00 часа. Ако пред помещението има негласували избиратели, гласуването продължава до 19,00 часа.

Чл. 59. Избирател, непознат на членовете на комисията, удостоверява самоличността си с паспорт или с друг документ и след проверка и отмятане в избирателния списък получава избирателна бюлетина и плик.

Чл. 60. В изборното помещение се правят отделни кабини за гласуване. По времето, когато избирателите попълват бюлетините, присъствието на други лица в кабините, включително и на членове на избирателните комисии, се забранява, с изключение на случаите, когато избирател с физически недостатъци не е в състояние да извърши сам необходимите действия при гласуването и моли за помощта на друг, посочен от него избирател. В този случай разрешението се дава от председателя на секционната комисия.

Чл. 61. (1) В кабината избирателят оставя във всяка бюлетина само името на кандидата, за когото гласува, като зачертава имената на другите кандидати, ако има такива, поставя бюлетините в избирателния плик и го запечатва.
(2) Избирателят гласува, като пуска избирателния плик в избирателната кутия.

Чл. 62. Председателят на секционната избирателна комисия се грижи за реда в изборното помещение. Неговите нареждания са задължителни за държавните и обществените органи и гражданите.

Глава осма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Чл. 63. След изтичане на изборния ден председателят на секционната комисия обявява гласоподаването за приключено и отваря избирателната кутия.

Чл. 64. При отваряне на избирателната кутия и при установяване на резултатите от гласуването могат да присъствуват представители на партиите и другите обществени организации, кандидатите за народни представители и съветници в съответния избирателен район, граждани, представители на печата, радиото и телевизията.

Чл. 65. Секционната избирателна комисия сверява броя на избирателните пликове в кутията с броя на гласувалите и вписва резултатите в протокола, след което отваря пликовете и разпределя отделно действителните и недействителните бюлетини по избирателни райони и кандидати.

Чл. 66. (1) Бюлетините са недействителни, когато в тях е оставено името на повече от един кандидат, не са от установения образец, както и когато те са разкъсани или зачертани изцяло.
(2) Спорът за действителността на бюлетините се решава от комисията с обикновено мнозинство. Решението се отбелязва в протокола.

Чл. 67. Когато в един избирателен район се гласува за повече от един кандидат, преброяването на гласовете се извършва поотделно за всеки кандидат. Резултатите от гласуването се отчитат също поотделно за всеки кандидат.

Чл. 68. (1) Секционната избирателна комисия съставя протокол за гласуването в два екземпляра, който се подписва от членовете на комисията.
(2) В протокола се посочват:
1) часът на започване и завършване на гласоподаването;
2) броят на избирателите по избирателния списък и допълнителния избирателен списък;
3) броят на гласувалите избиратели;
4) броят на недействителните бюлетини;
5) броят на избирателните пликове, в които не е поставена бюлетина;
6) броят на гласовете, подадени на всеки кандидат;
7) подадените заявления и жалби и взетите по тях решения;
8) обстановката, при която е проведен изборът.
(3) След подписването на протокола председателят на комисията обявява резултатите от гласуването и веднага изпраща един екземпляр от протокола в запечатан плик в съответната районна избирателна комисия.

Чл. 69. (1) Председателят на секционната избирателна комисия предава за пазене на съответния изпълнителен комитет всички избирателни бюлетини, отделно действителните и недействителните, заедно с втория екземпляр от протокола за гласуването и другите материали от изборите.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия при войсково поделение предава за пазене изборните материали на съответния командир.

Чл. 70. Изпълнителните комитети на народните съвети и съответните командири на войсковите поделения са длъжни да пазят изборните бюлетини и протоколите до получаване на съответно нареждане от Държавния съвет.

Чл. 71. (1) Районните избирателни комисии установяват разултатите от гласуването въз основа на протоколите, представени от секционните избирателни комисии.
(2) (Попр. - ДВ, бр. 61 от 1973 г.) При преоброяването на гласовете и установяването на резултатите имат право да присъствуват представители на партийните и другите обществени организации, кандидатите за народни представители и съветници в съответния избирателен район, граждани, представители на пресата, радиото и телевизията.

Чл. 72. (1) Районната избирателна комисия съставя протокол за резултатите от гласуването в района в два екземпляра поотделно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от членовете на комисията.
(2) В протокола се посочват:
1) броят на секционните избирателни комисии;
2) броят на секционните избирателни комисии, представили протоколи за гласуването;
3) броят на избирателите в избирателния район;
4) броят на гласувалите избиратели;
5) броят на недействителните бюлетини;
6) броят на избирателните пликове, в които не е поставена бюлетина;
7) броят на гласовете, подадени за всеки кандидат;
8) обстановката, при която е проведен изборът.

Чл. 73. След преброяването на гласовете и подписването на протокола председателят на районната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването за всеки кандидат.

Чл. 74. За народен представител или съветник се счита избран този кандидат, който е получил повече от половината от гласовете, подадени в избирателния район, ако в гласуването са участвували повече от половината от избирателите в района.

Чл. 75. (1) При избор на народен представител или съветник председателят на районната избирателна комисия изпраща веднага след подписването на протокола един екземпляр в запечатан плик на съответната избирателна комисия.
(2) Вторият екземпляр от протокола заедно с протоколите на секционните избирателни комисии и изборните материали се предават за пазене на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет, когато изборът е за народен представител и окръжен съветник, и на общинския (градски или селски) и районния народен съвет, когато изборът е за общински или районен съветник.

Чл. 76. Когато районната избирателна комисия установи,че кандидатът за народен представител или съветник е получил необходимия брой гласове, за да бъде избран, тя му издава удостоверение, което той представя пред комисията за проверка на изборите на представителния орган, в чийто състав е избран.

Чл. 77. (1) Ако в някой избирателен район при гласуването са участвували по-малко от половината от избирателите или нито един от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, съответната районна избирателна комисия отбелязва това в протокола за гласуването и го изпраща в Държавиния съвет, който насрочва нов избор в срок от две седмици.
(2) Когато в избирателния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласуване се предлагат двамата от тях, които са получили най-много гласове при първия избор. В този случай могат да бъдат предлагани по общия ред и нови кандидати.

Чл. 78. Когато от състава на Народното събрание излезе народен представител, а от народния съвет - съветник, Държавният съвет насрочва в едномесечен срок нов избор.

Чл. 79. През последните шест месеца от мандата на Народното събрание и на народните съвети не се насрочват избори на мястото на излезлите от техния състав народни представители или съветници.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1973 г.) По изключение, когато нуждите на държавното управление налагат, по решение на Държавния съвет могат да се насрочват и произвеждат частияни избори за народни представители или за съветници и в периода, посочен в преходната алинея.

Чл. 80. Допълнителен избор за съветник на свободно място в състава на народния съвет се произвежда по общия ред при спазване на следните отклонения:
1) изборът се произвежда по избирателните списъци, съставени за произведените избори с допълнителен списък, в който се вписват имената на гражданите, които до деня на избора ще навършат осемнадесет години, и се заличават имената на гражданите, които са загубили избирателно право или са починали;
2) избирателните списъци се обявяват най-късно двадесет дни преди изборния ден;
3) удостоверение за гласуване не се издава;
4) когато са регистрирани повече от двама кандидати, за повторно избиране се предлагат двамата, получили най-много гласове при първия избор. В този случай могат да бъдат предлагани по общия ред и нови кандидати;
5) кандидати за съветници се регистрират най-късно петнадесет дни преди изборния ден и се обявяват най-късно десет дни преди изборния ден;
6) избирателните секции се образуват най-късно двадесет и пет дни преди изборния ден. В същия срок се регистрират районните и секционните избирателни комисии;
7) гласуването може да приключи и преди 18,00 часа, ако са се явили и гласували всички избиратели.

Глава девета.
ОТЗОВАВАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И НА СЪВЕТНИЦИ

Чл. 81. Народните представители и съветниците могат да бъдат отзовани преди срока, за който са избрани, когато:
1) изменят на идеите и програмата, в името на които са избрани;
2) систематически не изпълняват своите задължения;
3) имат други прояви, несъвместими с високото звание на народен представител или съветник.

Чл. 82. (1) Партийните и другите обществени организации и избирателите могат да правят мотивирано предложение за отзоваване.
(2) Предложението за отзоваване на народен представител се прави чрез централните ръководства на партийните и другите обществени организации, а за отзоваване на съветник - чрез окръжните ръководства.
(3) Предложение за отзоваване могат да правят най-малко 1/5 от избирателите в съответния избирателен район.

Чл. 83. (1) Предложението за отзоваване заедно с неговите мотиви се съобщава незабавно в писмена форма на народния представител или съветника.
(2) Народният представител или съветникът има право в седемдневен срок от получаване на съобщението да направи в писмена форма възражение относно посочените основания за отзоваването му.
(3) По искане на партийните и другите обществени организации или на избирателите народният представител или съветникът може да бъде поканен на събрание с избирателите да даде обяснения относно мотивите за отзоваването.

Чл. 84. (1) Съответните ръководства на партиите и другите обществени организации или избирателите от района, които са предложили отзоваването, разглеждат възраженияти и вземат решение.
(2) Когато възраженията се счетат за неоснователни, всички материали по отзоваването се представят в Държавния съвет.
(3) Държавният съвет разглежда представените материали в двеседмичен срок и ако са спазени изискванията на закона, най-малко един месец преди това определя деня на гласуване на отзоваването, като уведомява незабавно народния предствавител или съветника за насроченото гласуване.

Чл. 85. Организациите и избирателите имат право да агитират за или против отзоваването на народния представител или съветника. Предложеният за отзоваване народен представител или съветник има право да излага пред избирателите своите съображения относно мотивите за отзоваване.

Чл. 86. Гласуването за или против отзоваване е тайно.

Чл. 87. Организирането и произвеждането на гласуването се извършват от районната и секционните избирателни комисии.

Чл. 88. Гласуването се извършва от 7,00 до 18,00 часа по избирателния списък за последните общи избори.

Чл. 89. (1) Гласуването се извършва с два вида бюлетини с различни цветове и текст: "За отзоваването" и "Против отзоваването".
(2) При гласуването избирателите поставят в плика една от бюлетините.

Чл. 90. Избирателната кутия се отваря от секционната комисия след приключване на гласуването, но не по-рано от 18,00 часа.

Чл. 91. (1) Бюлетината е недействителна, когато в плика са поставени бюлетини с различен цвят, когато нейният текст е зачертан или тя е разкъсана.
(2) Спорът за действителността на бюлетините се решава от секционната комисия.

Чл. 92. Секционната комисия съставя протокол за резултата от гласуването, който изпраща на районната комисия.

Чл. 93. (1) Районната комисия установява резултатите от гласуването въз основа на протоколите, представени от секционните избирателни комисии, съставя протокол и обявява резултата от гласуването в избирателния район.
(2) Протоколът, подписан от председателя и секретаря на комисията, се изпраща незабавно заедно с всички документи в Държавния съвет, когато се отзовава народен представител, и в изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, когато се отзовава съветник.

Чл. 94. (1) Народният представител или съветникът се счита за отзован от деня на гласуването, когато в гласоподаването са участвували повече от половината от всички избиратели, вписани в избирателния списък, и за отзоваването са гласували повече от половината от участвувалите в гласуването.
(2) Решението за отзоваването се обявява от Държавния съвет, когато е отзован народен представител, или от изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет, когато е отзован съветник.

Чл. 95. Жалбите против решенията и действията на секционните комисии при гласуването за отзоваване се решават от районната комисия; жалбите срещу решенията и действията на районата комисия - от Държавния съвет, когато се отзовава народен представител, и от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет - когато се отзовава съветник.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. За прилагането на закона Държавният съвет на Народна република България приема укази и издава решения.

§ 2. Този закон отменя:
1) Закона за избиране на Народно събрание на Народна република България, обнародван в Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 14 от 17. II. 1953 г., с измененията, допълненията и поправките, бр. 47 от 12. VI. 1953 г., бр. 90 от 11. ХI. 1958 г., бр. 10 от 3. II. 1959 г., бр. 89 от 7. ХI. 1961 г., Държавен вестник, бр. 97 от 10. ХII. 1965 г., бр. 14 от 19. II. 1971 г., бр. 47 от 15. VI. 1971 г. и бр. 56 от 16. VII. 1971 г.;
2) Закона за избиране народни съвети, обнародван в Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 94 от 23. ХI. 1951 г., с измененията и допълненията, бр. 100 от 13. ХII. 1955 г., бр. 90 от 11. ХI. 1958 г., бр. 10 от 3. II. 1959 г., бр. 89 от 7. ХI. 1961 г., Държавен вестник, бр. 47 от 16. VI. 1964 г., бр. 14 от 19. II. 1971 г., бр. 47 от 15. VI. 1971 г. и бр. 56 от 16. VII. 1971 г.;
3) Закона за условията и реда за отзоваване на народни представители и съветници, обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 5. V. 1972 г.

§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Държавния съвет на Народна република България. Законът е подпечатан с държавния печат.


http://ekspertis.bg/document/view/law/111824/17890/