За циганите - прародина, българските цигани, проекти, организации ("Дневник", 2005 г.)


Ромите в България

02 февруари 2005

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/02/02/172252_romite_v_bulgariia/


Думата цигани произхожда от гръцката дума "асингане", което означава предсказатели, гадатели. Всички цигани, независимо към коя етническа група принадлежат, наричат себе си "рома", а всички останали хора - "гаджо". Определението роми идва от древната индийска дума "рдоми", с която са назовавани ковачите и музикантите, все дейности, свързани с придвижване и с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Прародина на ромите са северозападните области на Индийския полуостров (в днешните индийски щати Пенджаб и Раджастан), в Пакистан, Иран и Мала Азия. Те произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи. От 4-5 в. циганските племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.

Към 8 в. те навлизат в азиатските владения на Византийската империя, но пътищата на тяхното разселване се насочват към Източното Средиземноморие и минават през Сирия, Ирак, Ливан, Палестина, Йордания, а към 10 в. те вече стигат до Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, ромите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. От Египет, през егейските острови и Гърция, през 11 в. те попадат в Европа, а през 14 в. вече скитат из повечето европейски страни.


Ромите в България

В България ромите идват през 11-12 в. през Византия и Гърция, като се обособяват две групи ромски общности, различаващи се по начина си на живот - уседнал или чергарски. Част от чергаруващите роми са известни още като "келдерари", "калгараши" и "калдараши". Сред българите обаче те са известни повече като "влашки цигани", тъй като са и румъноезични и поддържат връзки с румънски роми.

Според религиозните си вярвания циганите се делят на:

- йералии - християни (дасикане рома) и мюсюлмани (сикане рома). Те първи се установяват в градовете, част от тях продължават да чергаруват, местят се от място на място, когато западне занаятът им. В малките градове продължават да се прехранват от гребенарство, кошничарство, копанарство, калайджийство. Те са най-образовани, отворени към външни влияния, поради което и традициите при тях са най-малко запазени, интегрират се лесно и бързо. Част от тях се самоопределят като турци, останалите се смятат за българи;

- рударите са православни християни. Наследници са на "влашките цигани". Делят се на две групи според поминъка - в едната са мечкарите и маймунарите, а в другата са копанарите - правят дървени копанки и други съдове, кръстосват страната, през зимата усядат. Обикновено избират от всяко семейство човек, когото пращат на гурбет, за да храни останалите. Престъпленията при тях са рядкост;

- кардарашите са християни - православни и евангелисти, най-малобройната група, но и най-богатата. Сред тях има най-малко образовани, живеят на кланове. Те отглеждат коне, търгуват и крадат. Мъжете и жените се славят като най-обиграните джебчии. Умеят да врачуват, правят магии.

Религиозно-верското деление на ромите играе важна роля в техния живот, защото според него те се заселват в различни махали, села и квартали в градовете. Към 2002 г. в България има обособени 347 ромски махали и квартали.

Според поминъка си, в България са известни следните подгрупи роми:

калдераре (котляри) - занимават се предимно с калайджийство и изработват медни съдове и котли; лингураре (лингури, копанари) - постоянно скитат, живеят на катуни, занимават се с просия, мечкадарство, кошничарство, копанарство и вретенарство;

джамбази (дръстари) - отглеждат и търгуват с коне, занимават се с конекрадство;

ловари - занимават се с парични сделки, дребна търговия и вехтошарство; агупти или егупти (циганите в Родопите, Тракия, Македония) - те са железари, ковачи и налбанти.


Мешере - циганският съд

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа /14-15 в./ европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. да бъдат съдени само от вождовете си и своите закони. На водачите на таборите (войводи, черибашии) се дава право да изпълняват и наказанията, потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в това число и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере.

Жалбите до мешерето обикновено са за побягнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер - актуални въпроси от циганския живот, също за поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги на конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога ако спорът е между хора от различни групи, може да се поканят съдии от трета, незаинтересувана в случая общност. Заседанията се провеждат в специално изчистени за целта стаи, а съдиите след ритуално измиване се канят да седнат върху нови килими или овчи кожи. Доказателственият материал се събира чрез кръстосан разпит на страните и евентуални свидетели. Писмени  доказателства се приемат по-рядко, защото не може да се назначи експертиза. Присъдите обикновено се свеждат до глоби, обезщетения и "съдебни разноски" относно призоваването на съда. Практиката не изключва заинтересуваният да обжалва, но тогава той организира следващото "заседание" на разширения състав или новия съвет на свои разноски. Неподчинението може да доведе след себе си афоресването - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт. Не всички цигански групи признават мешере. В България това са племенните общности на калдерарите.

В България официална такава институция - мешере - няма (според закона), но съществуването й е факт. През 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.


Ромски празници

Банго Василий /Куцият Васил, Нова година/ - 14 януари.

Според легендата Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се метнали на гърбовете им и стигнали невредими отсрещния бряг. Оттогава ромите почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица, известен още и като ромската Нова година.

Отбелязва се от ромите-християни по стар стил. Традиция е да се заколи петел. Легенда разказва, че когато турците вземали кръвен данък - мъжко дете, слагали на къщата червен знак. В една циганска къща имало само едно дете и родителите, за да го спасят, заклали петел и нацапали вратата с кръвта му.

Според традицията ромите посрещат Нова година само със семейството си в домашна обстановка. Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Нова година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек и да носи късмет.


Численост на ромите в България

По данни на Националния статистически институт от 2003 г. (сведения от преброяването на населението през 2001 г.) ромското население в България е трето по численост и относителен дял при всички преброявания досега, като към 1 март 2001 г. ромите са 370 908 души или 4.7 на сто. През изминалото столетие населението от ромската етническа група нараства с 281 359 души или 4.1 пъти. В началото на новото столетие ромската етническа група в сравнение с 1992 г. се увеличава с 57 512 души, или с 18.4 на сто. През 1910 г. циганите са 2.8 на сто, през 1920 - 2.0 на сто.

Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2.5 на сто до 1956 г. включително. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой - регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. регистрира увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на ромите - 3.7 процента от общия брой на населението.

Ромите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана /12.5 на сто/ и Сливен /12.3 на сто/. Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на ромите е над 10 на сто, а в 6 общини - надхвърля 20 на сто . През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които ромите са преобладаващ етнос с дял над 50 на сто, като не е регистрирано населено място с изцяло ромско население.

Проучване за здравното състояние на ромската общност в България през 2001 г., финансирано от фондация "Отворено общество", констатира, че нивото на тяхното здравно обслужване е много ниско. Заболеваемостта и смъртността сред ромите през последните 10 години са се увеличили многократно. На 5 септември 2001 г. в открито писмо на Политическо движение "България на всички" и Конфедерация на ромите "Европа" до премиера Симеон Сакскобургготски се посочва, че през периода януари - август 2001 г. се наблюдават обезпокояващи процеси на негативно отношение към българските граждани от ромски произход.


Проекти, свързани с интеграцията на ромите в обществото

Проект "Заетост за ромите" е инициатива по програмата на Министерство на труда и социалната политика "Заетост чрез подкрепа на бизнеса" /JOBS/. Стартира през 2000 г. По него има изградени 37 бизнесцентрове в общини с висока безработица. От началото на проекта до края на 2003 г. чрез центровете са разкрити 8600 работни места.

Проект "Ромските жени могат" се организира от фондация "Джендър проект в България" с финансовата подкрепа на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и има регионален характер. Целта е да стимулира участието на жените от ромски произход в обществения живот, като бъдат обучени в политически и лидерски умения. Първата кампания под наслов "Жените могат" е през 2000-2001 г., а втората е през 2002 г. и цели да увеличи броя на жените в парламента.

През 2001 г. по проект на фондация "Дъга" се обучават ромските деца в българските училища с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ и фондация "Отворено общество" на стойност 40 000 долара.

През ноември 2001 г. в Нов български университет започва програма "Персонален и социален работник за ромската общност", която дава възможност за придобиване на знания и умения за работа с възрастни хора и деца-инвалиди от ромската общност.

През април 2002 г. в пловдивския кв. "Шекер махала" стартира строителството на нови къщи за ромите по проект "Интеграция за
етносите" на стойност 4 млн. лв., с финансовата помощ на Министерство на финансите и Европейската банка за възстановяване и развитие. Изградени са 80 къщи.

На 17 ноември 2002 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" започва програма за следдипломна квалификация по публична администрация за роми, работещи в централната и местната администрация, като след завършването й ромите ще могат да продължат обучението си в магистърска програма. Програмата е на Философския факултет на СУ, философската фондация "Минерва" и Обединения ромски съюз и се финансира от Институт "Отворено общество" - Будапеща /инициатива "Местно самоуправление"/ и фондация "Отворено общество" - София.

През 2004 г. стартира проект "Осигуряване на достъп на малцинствата до здравни услуги" на стойност 1 138 000 евро. Средствата се осигуряват съвместно по програма ФАР и чрез Министерство на здравеопазването от държавния бюджет. Проектът цели в ромските квартали на 15 общини (Асеновград, Бургас, Видин, Добрич, Казанлък, Ловеч, Лом, Пловдив, Силистра, Шумен и др.) да бъдат изградени или ремонтирани подходящи помещения за здравно обслужване.

През 2004 г. се осъществява международен проект "Интеграция на ромското население" , финансиран от ФАР и разработен от международния образователен консорциум "Кеър" по задание на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Целта е повишаване на посещаемостта на ромските деца в училищата и подготовката на представители на ромската общност за работа в публичната администрация.

Проект "Декада за ромското включване" е международен проект с участието на 30 страни. Започва през 2005 г. и ще продължи до 2015 г. Проектът е договорен през юни 2003 г. в Будапеща, Унгария, по време на конференцията "Ромите в разширяваща се Европа - предизвикателства на бъдещето". Първата среща на управителния съвет на "Декадата на ромското включване" е проведена от 10 до 13 декември 2003 г. в Будапеща, Унгария.

 
Изследвания на организации за състоянието на човешките права на ромите в България

В изследване на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) от 2001 г. "Ромите в Централна и Източна Европа: избягване на клопката на независимостта" се посочва, че 84.3 процента от ромите в България живеят под линията на бедността; 46.6 процента са крайно бедни, а 40 процента - системно гладуват.

В представения пред журналисти на 22 април 2003 г. годишен доклад на Проект "Права на човека" (неправителствена организация, създадена през 1992 г. с цел да наблюдава нарушенията на гражданските права на ромите в България) за състоянието на човешките права на ромите в България за 2002 г., са засегнати основните нарушения на правата на ромите, взаимоотношенията роми - власт и възможностите за създаване на условия за защита идентичността на ромите в България. Посочено е, че за 2002 г.

Европейският съд за правата на човека в Страсбург се е произнесъл два пъти за нарушаване на човешките права на ромите в България.

В Доклад за политическото участие на ромите в България на Националния демократичен институт на САЩ, направен за периода февруари - март 2003 г., се посочва, че имиджът на ромите ще се подобри, когато млади, образовани и прогресивни ромски лидери дефинират ромските интереси и ги свържат с интересите на България. На 24 юни 2003 г. във Вашингтон, САЩ, е представен докладът на Световната банка "Ромите в разширяваща се Европа - разчупване на цикъла на бедността", обхващащ България, Унгария, Румъния, Испания и Словакия. Според доклада в България ромите са десет пъти по-бедни в сравнение с останалото население на страната. Нивото на бедност е 41,1 процента при ромите и 4,1 процента при не-ромите, ако се използва линия на бедност от 2,15 долара на ден, и достига 80,1 процента при ромите и 36,8 процента при не-ромите, ако се приложи праг на бедността от 4,30 долара. Повече от 60 процента от децата, настанени за отглеждане в институции, са от ромски произход.


Ромите във властта

Депутати - Мануш Романов, депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание, Петър Георгиев депутат от ПГ на Демократичната левица в 37-ото Народно събрание, Асен Христов депутат от ПГ на СДС в 38-ото Народно събрание, Тома Томов, депутат от ПГ на "Коалция за България" в 39-ото Народно събрание (председател на партия "Рома"), Александър Филипов, депутат в 39-ото Народно събрание от ПГ на НДСВ.

При местните избори през 2003 г. в 114 от общо 263 общини няма регистрирани ромски листи, но в голяма част от останалите общини имат по над 2. Осем ромски партии са подкрепени от 63 520 души и печелят 126 мандата за общински съветници. В сравнение с предишните местни избори през 1999 г. има увеличение на една четвърт на ромските общински съветници. Тогава 5 ромски партии участват самостоятелно в изборите и печелят 101 съветнически мандата. През 2000 г. в 18 областни централи са назначени роми-експерти. През 2002 г. по данни на министъра на вътрешните работи Георги Петканов в структурите на министерството работят 158 роми, 47 се обучават в полицейската академия.

- - -

Първите ромски организации в България са учредени непосредствено след промените от 1989 година. Сред тях са Демократичен съюз "Рома" (1990 г.), Движение за социално и културно развитие на циганите (1992 г.), Обединен ромски съюз (1992 г.), Конфедерация на ромите в България (1993 г.).

Към 2001 г. ромските организации в България са над 150. Такива са фондациите "Романи Бах", "Роминтерне - право на живот", Национална асоциация "Евророма", Национална асоциация на ромските фондации и сдружения, Централно обединително движение "Спасение", Национално движение за социална политика "Рома", Ромски съюз за социална демокрация, Ромски обществен съвет "Купате", Федерация на обединените ромски общности и други.

Организацията Ромски обществен съвет "Купате" е регистрирана на 3 декември 1997 година. Работи за интегриране на ромите в обществото и за преодоляване на предразсъдъците спрямо тях чрез създаване на възможности за разкриване на работни места и съвместни инициативи с държавни институции за алтернативна и временна заетост, издигане на социално-битовото равнище, здравната култура и просвета в ромските квартали. Председател на Управителния съвет на организацията е Златко Младенов.

Национално движение за социална политика - РОМА е създадено през ноември 2002 г. по инициатива на Александър Филипов, депутат от НДСВ в 39-то НС. Целта на движението е да получи доверие и осъществява пилотни проекти, свързани с подобряване на живота на ромите, без да се участва в избори.

"Демократи - роми за силна България". Гражданско сдружение, създадено през декември 2004 година. Основните му цели са съвместна работа с партия "Демократи за силна България" и активиране и съпричастност на ромското население към каузата на партията - "За силна България в обединена Европа". Председател е проф. Христо Кючуков.

"Студенти - роми за силна България". Ромска студентска организация, учредена през 2004 г. Председател е Ангел Иванов.

Сдруженията "Демократи - роми за силна България" и "Студенти роми за силна България" обявяват, че няма да се регистрират като политически партии. Възнамеряват да се явят на парламентарните избори през 2005 г. или с листата на "Демократи за силна България" (ДСБ), или като независими кандидати.


ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

Публикации в печата за създаването на циганска партия се появяват за първи път през 1992 година. В повечето случаи наличието на политическа организация на ромите се обосновава с бездействието на властта и обществото спрямо трудно адаптивното към промените ромско население, изпаднало в дълбока икономическа криза. Оттам идва и желанието на циганите "да имат силно присъствие в политическия живот, народни представители и държавни служители", което да бъде гаранция за решаването на ромските проблеми.

Според публикации в пресата като ромски се определят партиите:

"Свободна България". Учредена е на 26 август 1996 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 21 март 1997 година. Председател е Ангел Рашков, почетен председател - Кирил Рашков. На местните избори през 1999 г. партията печели 98 места за кметове и съветници. Заедно с Партия за социални и демократични промени партията "Свободна България" участва в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. в коалиция "Национално обединение "Цар Киро". Получава 27 636 гласа - 0.60 процента от гласовете на избирателите.

Демократично движение "Родолюбие". Партията е учредена на 20 януари 1997 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 6 януари 1998 година. Председател е Иван Митев.

Българска партия - Бъдеще. Учредена е на 27 януари 1999 г. в Сливен. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 9 април 1999 година. Председател е Руси Големанов. Централно Обединително Движение Спасение (ЦОДС). Партията е учредена на 27 октомври 1999 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 17 декември 2002 година. Председател е Тома Младенов.

Партия за социални и демократични промени. Учредена е на 20 декември 2000 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 9 февруари 2001 година. Председател е Златко Младенов.

Социалдемократическо движение "Рома". Партията е учредена през 2000 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 8 май 2001 година. Председател е Тома Иванов.

Политическо движение "Евророма". Партията е учредена на 14 януари 2001 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 16 февруари 2001 година. На 2 май 2001 г. заедно с Движение за права и свободи и Либерален съюз е съучредител на Коалиция "ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма)". Регистрирана е от Централната избирателна комисия за участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. с Решение 86/2 май 2001 година. Коалицията печели 7,45 процента от гласовете на избирателите и 21 депутатски места. Председател е Цветелин Кънчев (депутат в 38-ото Народно събрание от листата на Българския бизнес блок).

Политическа партия "Рома". Учредена е на 4 март 2001 г. като Гражданско обединение "Рома" (регистрирано в "Държавен вестник" на 27 април 2001 г.). От 2003 г. е Политическа партия "Рома". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 29 юли 2003 година. Председател е Тома Янков Томов (депутат от "Коалиция за България" в 39-ото Народно събрание). Главен секретар е Тома Иванов.

Движение за равноправен обществен модел (ДРОМ). Партията е учредена на 15 декември 2002 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник " на 14 март 2003 година. Председател е Илия Янков Илиев.

Движение за обединение и солидарност - ДОС. Партията е учредена на 30 май 2003 г. в Стара Загора. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 29 август 2003 година. Председател е Борис Михайлов.

Движение за права - "Рома друм". Партията е учредена на 7 юни 2003 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 8 август 2003 година. Председател е Тони Ангелов.

Демократична либерална партия на справедливостта. Учредена е на 8 юни 2003 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 2 септември 2003 година. Председател е Светла Петрова.

Политическо движение "България на всички". Регистрацията на партията е обнародвана в "Държавен вестник" от 16 септември 2003 година. Председател е Петър Георгиев.

Национално движение за интеграция и развитие. Партията е учредена на 20 септември 2003 година. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" на 1 април 2004 година. Представляващ партията е Васил Русев.

Коалиция "Единство". Политическото споразумение за създаването на коалицията е подписано на 10 декември 2004 г., председател е Александър Филипов, депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. Включва осем ромски политически партии - "Свободна България", Партия за социални и демократични промени, Национално движение за интеграция и развитие, Национално движение за социална политика "Рома", Централно обединително движение "Спасение", Движение за обединение и солидарност, Демократично движение "Родолюбие" и присъединилата се на 30 януари 2005 г. Демократична либерална партия на справедливостта. В коалиция "Единство" е и партия "Майки - на децата ни", която не е ромска. На 30 януари 2005 г. представители на ромски партии от "Единство" обявяват на пресконференция приоритетите на коалицията - образованието, подобряването на условията в ромските квартали, силна социална политика, създаването на фондове за подпомагане на инициативите за малък и среден бизнес, увеличаване на доходите.