19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

За представителната демокрация

В една своя статия свързана с политическите цели на Слави Трифонов Иван Бедров казва: "Няма закони, няма конституция, няма институции – каквото каже народът. Трудно се спори с такава позиция, защото в основата си тя е очевидна и вярна."

Нищо подобно. Това е невярно твърдение. На първо място, защото има разлика между народ и избиратели.

Твърдението показва неразбиране на "Представителната демокрация". 

Тя е представителна, не защото е технически невъзможно милиони да вземат решения по всеки въпрос от управлението на държавата, а защото съвременото общество е твърди сложно. 

Обществото е разделено на ДЪРЖАВА и ЧАСТНА СФЕРА, които се изграждат и функционират съгласно ЗАКОНИ. Всеки е свободен да властва и управлява своята частна сфера съгласно тези закони. В частната сфера се разгръща "гражданското общество" със своите структури.

В частната сфера възникват, функционират и се развиват политическите партии.

Тъй като в държавата властват и управляват партиите и излъчените от тях политици, то чрез партиите се осъществява контакта между държава и частна сфера. В този контакт се разгръща УЧАСТНИЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Чувството на индивида, че е активен и значим в управлението на държавата.

Но да се върнем на отделните гражданини.  

Мнозинството от тях са некомпетентни и не-отговорни за управлението на държавата. Мнозинството от избирателите не разбират от бюджет, финанси, инвестиции, валутни курсове, икономика и не носят никаква отговорност по управление на хазната. Мнозинството не е информирано и не разбира от външна политика, отбрана, екология, вътрешна сигурност, образователна система, здравеопазване, енергетика, законодателен процес...

За власт и управление на държавата са създадени ИНСТИТУЦИИ.

Държавата е система изградена от институции. 

Избирателите са компетентни и в правото си да се произнасят по РЕЗУЛТАТИТЕ от дейността на тези институции. За тях властта и управлението на ИНСТИТУЦИИТЕ е "черна кутия". Призивите за "прозрачно управление" не са хрумки.

В днешно време избирателите са в правото си да казват своята дума за ВХОДА и ИЗХОДА. 

Затова са изборите.

Полученото МНОЗИНСТВО от гласове на изборите дава ЛЕГИТИМНОСТ на онези, които ще властват и управляват.  

Образецът у нас, в България е, че на ИЗБОРИТЕ се прави избор между предложени от партии личности, които със своята биография, постижения и авторитет защитават партиините идеи за функционирането и развитието на обществото. Има възможност и за избор на не-непартиини кандидати, които показват своите виждания.

Изборната система е пропорционална. 

Резултатът от изборите е "пропорционална представителност". Тя е мандатна.

Чрез вота на мнозинството се избират ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВСИЧКИ ИЗБИРАТЕЛИ, КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ОТГОВОРНИ И КОМПЕТЕНТНИ. Ако сами не са компетентни, да бъдат достатъчно отговорни и способни да организират експерти, които да ги консултират. И вече ПО СЪВЕСТ да вземат решения за властване и управление. Да спазват Конституцията и законите, да създават нови закони, да ръководят институциите. 

Но има институции, които не се ръководят от представители на избирателите. Цялата съдебна система се управлява от представители на магистратите. Избраните реализират "функционална представителност", която също е мандатна.

По законодателен път функционалните представители зависят от пропорционалните представители.

От получените резултати избирателите преценяват своя избор.

Ясен е простора за действие на ПОЛИТИЧЕСКАТА ОПОЗИЦИЯ.

Това са партиите и личностите, чиито изборни резултати ги поставят в групата на не-управляващото малцинство или не са прескочили изборната бариера за влизане в Народното събрание. За тях също са гласували. Те са носители на преотстъпено право на власт от своите гласоподаватели. Явилите се на избори, но не получили достатъчно гласове са ЛЕГИТИМНАТА опозиция.

Тяхната задача е да контролират представителната власт, да разгласяват за нейните грешки и да изискват обяснение. Нещо повече - те са опозиция и на функционалната власт. Контролират и нея, разгласяват грешки и настояват за обяснение. В българското законодателство ролята на легитимната парламентарна и извънпарламентарна опозиция не е защитена!

Неглижирането на опозицията е потъпкването на принципа "един човек-един глас" и принизяване на индивида.

Недопустимо е представители на политическата опозиция да участват във властта и управлението. Такова участие може да е легално, но не е легитимно. Ще припомня - властването и управлението при представителната демокрация се легитимира САМО ОТ МНОЗИНСТВОТО гласове на участвалите в изборите. Така както легитимността на монарха е от Бога и приетата форма на онаследяване. 

Участващият във властта "опозиционер", както и обявилият се за "опозиция" представител на мнозинството, са агенти рушащи представителната демокрация.

От казаното дотук е видно полето на медиите и различни структури на гражданското общество. Да осветляват "черната кутия" - какво става в нея, да показват и интерпретират очакванията и резултатите. Медия, която не осветлява "черната кутия" е служител на управляващите, медия, която преиначава случващото се в "черната кутия" не служи дори и на политическата опозиция. Тя пропада на равнището на клюките от бита.

Отваря се големия въпрос за сблъсъка между "представителната власт" и "представителната опозиция" - докъде е неговата граница?

Има набор от проблеми, по който власт и опозиция трябва да бъдат единни. 

Кои са те?

Част от тях са описани в конституцията (ще спомена - републиката), но кои са другите, малчанието е всеобщо (ще посоча - ЗАКОНА за българското гражданство).

Другата "свързана" тема е Пряката демокрация.

Според мен, тя е приложима по определен кръг от въпроси. Кръгът е широк при малки (местни, регионални) общности и се стеснява при нарастване размера на общността...