За нашите, демократични, „кучи“ синове…

Неотдавна Калин Манолов припомни в своя статия, публикувана във „Фактор“, един израз, широко навлязъл в политическия жаргон. „Той може да е кучи син, но е наш кучи син“.

Твърди се, че това са думи на американския президент Франклин Делано Рузвелт за никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса. Същият израз използва и доц. Огнян Минчев пет дни по-късно в свой коментар, поместен в „Клуб Z“. И двамата имаха предвид Ахмед Доган и това, че до неотдавна е бил такъв за Турция, но вече не е техен „кучи“ син.

Изкушавам се да използвам и аз израза, приписван на Рузвелт. Ще го направя по друг повод и за други хора. За нашите си, демократични „кучи“ синове,. Дълго се колебаех дали да напиша тези редове. Ще обясня надолу. Но за да съм прецизна, е нужно да уточня, че няма никакви доказателства Рузвелт да е изричал думите: „Somoza may be a son of a bitch, but he’s our son of a bitch“. Това сочи проучванията на неговите архиви. Така или иначе, фразата за „кучите“ синове отдавна има крила и свободно обикаля политическите коментари на автори от целия свят.

Има една група демократи, злостно нападана от ретроградния червен и жълто-кафяв печат за това, че са били по време на стария режим кадрови служители или сътрудници на Държавна сигурност. Каквото и да кажат или да напишат, особено ако е срещу Путин или руската политика – върху тези хора се изливат кофи от словесна помия. Не се търсят доводи срещу техните позиции или тези, а се атакуват без да се щадят обидни епитети техните личности. Аd hominem е позната практика през вековете, но атаката на личността добива небивали размери по времето на нацизма и комунизма. А в днешни дни, когато България е благодатна почва за нео-нацистки и пост-комунистически идеи, този прийом е придобил пандемични размери.

Не искам да се включвам в клеветническия водевил на тези хора. Дълбоко вярвам, че човек може да се промени за добро и искрено да се покае. Затова дълго време не исках да пиша по тази тема. Но…. С малки изключения, някогашните сътрудници на ДС не си признаха сами, че са служили на комунистическите тайни служби преди да бъдат отворени досиетата им. А много от тях бяха министри, съветници на президенти и премиери, посланици във важни държави или водещи журналисти. И ако е разбираем техният срам сами да признаят за агентурното си минало, не бива да бъдат извинявани онези от тях, които след разкритията не осветлиха с факти своята някогашна дейност.

Колко от тях разказаха кога и как са били вербувани, кои са били водещите им офицери и какви задачи са изпълнявали? Научихме ли повече за методите и структурите на различните тайни служби? Възможно е да съм пропуснала някоя книга, където са описани с имена и точни данни различните операции на Държавна сигурност. Публикувани бяха само книги на разузнавачи и висши офицери от ДС, които се гордеят с дейността си и в повечето случаи текстовете им са пълни с дезинформация, но не и от хората, който се разкаяха за агентурното си минало. Да, говоря за десетките днешни демократи, които и дума не обелват за специалните операции, в които са участвали, а същевременно ни заливат с общи приказки колко е лоша Русия или Путин.

Не ме разбирайте криво – не омаловажавам тези публикации. И те са важни, но щяха да имат съвсем друга тежест, ако бяха подкрепени със сведения и факти от личните им биографии и натрупаните знания и опит от онова време. Нека не ми се сърдят, че ги наричам „наши кучи синове“. Поне моята дилема не е този израз (ако трябва ще се извиня на засегнатите за лошия ми вкус на изразяване) , а това, кои от тях са действително наши? Защото само говорим, че ДС продължава да контролира политическия и икономически живот на България, а не казваме както в онзи стар съветски виц – кои са имената им и кои са адресите им? И още по-рядко – какви са схемите и зависимостите им.

Слабо ме вълнува дали някой от нашите кучи синове ще иде на поредния протест пред МОЧА, но много живо ме интересува да разкаже конкретни неща за някогашната си дейност за българското разузнаване и в полза на съветската система. Тогава и по-лесно ще стане премахването на обидния за българите паметник на Съветската армия в столицата.

Убедена съм!


http://vevesti.bg/64964/za-nashite-demokratichni-kuchi-sinove/