За икономиката и бита (юли 1989)

 

За икономиката и отражението й върху бита

(Пламен Даракчиев пред Радио Свободна Европа)

Пламен Даракчиев: (…) Ако искате да се върнем на темата. „Днес на всички ни е ясно, че страната ни преживява трудни моменти, и въпреки надутата и изкривена статистика и с просто око се вижда, че българинът живее по-зле от вчера, че вследствие на инфлацията вече се очертава несигурно неговото бъдеще. На пазара вече трайно се настаниха дефицитите, растат цените на редици стоки, увеличава се отложеното търсене на потребителите по зоната на спестяванията. Въобще всеобщата материална несигурност и неефективността на икономическите регулатори – цени, данъци, работна заплата - въобще подриват мотивацията за труд у гражданите и извращават култивираната склонност към потребление към най-обикновена вещомания.” И ето затова, на фона на тези обстоятелства, ние („Подкрепа”) бихме искали да поставим и някои социални искания, без които е невъзможно просто да се продължи нататък вече. Тези искания до известна степен сме ги формулирали, аз мисля, че те не са само наши искания, но мисля че трябва да се поставят по-смело и по-открито и от официалните профсъюзи. Имам предвид някои искания, свързани с жизнения стандарт на българина. Имам предвид и исканията за реформа в системата на държавното обществено осигуряване. Имам предвид и исканията ни да се преразгледа участието на косвени данъци във формирането на бюджета. Малцина у нас знаят, че тези косвени данъци, по-точно тяхната регресия, имат твърде сериозно участие в семейния бюджет на обикновения гражданин, особено на семействата. Бихме искали да поставим въпроса за въвеждането на нов прогресивен, с усилена прогресия, данък върху индивидуалната работна заплата, така както има и законопроекти в Съветския съюз.

А. Манолова: Пламен, мога ли да Ви помоля да кажете нещо повече за тези косвени данъци?

Пл. Даракчиев: Да. Бих могъл да кажа. Ами вижте, косвените данъци напоследък доста засилиха участието си в бюджета на страната, а тези данъци се плащат не от производителя и не от търговеца - те се заплащат от клиента, от гражданина, под формата на процентна надбавка над цената на дребно. И тези данъци отиват пряко в държавната хазна. Между другото, те са заклеймени много сериозно и от Ленин: той има едно определение, едно страшно определение за косвените данъци - защото ясно е, че тежестта я носят преди всичко широките слоеве от народа, и особено семействата, и тези, които имат неработоспособни членове, деца, родители и т.н… Бих искал тук само да вметна едно такова изречение, че откак се помни като народ, българският народ просто не е имал такъв данъчен товар на гърба си; и освен всичко друго, той няма и реална представа за този данъчен товар, той знае как държавата взема…, че тя взема, но как и по какъв начин взема, той реално не може да си отговори. А тя взема по твърде неконтролируем начин средствата, които са й необходими, за да извърши своите разходи.

А. Манолова: Да, разбирам, можете да продължите.

Пламен Даракчиев: Бих могъл да ви цитирам и точни цифри за ...

А. Манолова: Да, би било хубаво.

Пламен Даракчиев: Ами вижте, в цял свят има един показател – данъчна квота в националния доход. Това е размерът на данъците, които държавата изземва, за да може да осъществи своята дейност, да посрещне своите разходи. Искам да ви кажа, че през `84 година - бих могъл дори да ви цитирам точни данни за западните страни - трудно може да се намери страна на Запад, в която данъчната квота да надхвърля 50%. В САЩ - 30%. Значи с 30% изземване за националния доход САЩ посрещат своите не малки разходи. Докато при нас - цитирам ви как се развиват нещата – през `84-а г. от данъците в държавния бюджет приходът е 71.15% от националния доход, през `88-а г. вече процентът е 76.35. Това означава, че се усилват преразпределителните процеси в бюджета, което естествено противоречи на всичките ни приказки за самоуправление, за децентрализация на паричните ресурси и т.н, за свеждане на компетенции надолу по ешелона… Противоречат и на това прословуто изречение, че „Решава този, който има пари”, защото в крайна сметка виждате какво става: продължава да се централизира паричният ресурс и той тече, уверявам ви, тече преди всичко към Министерствата, в така нар. Републикански бюджет. Дори и общините напоследък са ощетени в този аспект, новите общини. Това просто… в тясно икономически аспект,… много сме говорили за тези неща, виждаме ги тези неща А и не само ние ги виждаме, вярвам. Мнозина от нас са специалисти - социолози, икономисти, журналисти – и ги забелязват. Но, за съжаление, у нас просто за макроикономическите аспекти на политиката не се говори и не се пише, сякаш това е все още табу, за разлика от Съветския съюз например. Не навлязох ли много пространно в тази тема тук? Ало?...

А. Манолова: Не, това бяха много интересни неща, според мен. Те просто илюстрират думите ви.(…)

Пл. Даракчиев: А, освен това, имаме едно предложение (…) и с оглед на критичното положение във връзка с материалната и стокова обезпеченост на българина предлагаме да бъде изградена комисия, постоянна комисия по жизнения стандарт у нас, която да работи по тези въпроси, която да информира. Положението вече е тревожно. Между другото, неотдавна, и на среща с интелигенцията, в доклада на Тодор Живков беше изразена тревога от засилването на подоходната диференциация у нас. И ние имаме някакви данни, които са от едно емпирично изследване - те са сверени с официалните данни от годишния справочник на страната, годишните данни от годишния справочник на страната. Уверявам ви, положението е твърде сериозно още от `85а г. - доколкото знаем, данните не са публикувани, нито пък изследването - емпиричното.

А. Манолова: В какъв смисъл са тези данни?

Пл. Даракчиев: Вижте, според това изследване, което изнесе кандидатът на икономическите науки Цаньо Стойков... Според него,… а той е изнесъл по доходни групи, по домакинства,… според това изследване, както ние изчислихме, в `85-а г. всеки четвърти българин е живял със средномесечен доход в рамките от 60 до 120 лв. Сто и двайсет лева и тогава беше минималната работна заплата, която се равнява във всяка цивилизована държава на екзистенц минимума, би трябвало да се равнява. Нататък изчисленията ни показват, че през същата година около 40% от българите са живяли със средномесечен доход до размер две-трети от тогавашната, през `85-а г., средна работна заплата.

А. Манолова: Каква е била средната работна заплата тогава?

Пл. Даракчиев: Ами, вижте, аз мисля, че тогава… от порядъка…, не бих могъл сега да твърдя със сигурност, но миналата година беше двеста четиридесет и няколко лева, тогава беше от порядъка на 210-212, ако не се лъжа.

А. Манолова: Нещо, което мене ме интересува: има ли някакви статистически данни за колко, какъв процент от населението получава минималната заплата, това не се знае, например?

Пл. Даракчиев: Това не бих могъл да ви кажа. Аз мисля, че не са чак толкова много хората, които получават минималната заплата. Но искам да уточня само - тук говоря за доход на човек, независимо дали този човек ще е пеленаче, или пенсионер, не за заплата става дума. Освен това по същите тези изчисления се оказва, че през `85-а г. около 8-10 % от населението на страната е живяло със средномесечен доход на човек от 280 до 390 лв и нагоре, където статистиката явно не желае да стига. Ясно е, че става въпрос за добър стандарт, защото тук искам да дам един пример: ако си представим едно обикновено българско четиричленно семейство – съпруг, съпруга и две деца (…) то средно месечният му доход би трябвало да се движи между 1000 – 1700 лв. и нагоре, съобразно преди малко цитираните цифри, т.е. в най-високата група – 390 лв. на човек, това означава, че двамата – мъжът и жената трябва да получават, семейството трябва да получава около 1700 лв. За един месец, представяте ли си?

А. Манолова: Трудно.

Пл. Даракчиев: Разбира се, тук влизат и някои високоплатени категории - и художници, и скулптури, общо взето тук влизат и, всички знаем кои влизат у нас в тази група. (…)

В старите учебници по политикономия ни учеха, че инфлацията при капитализма прави така, че националният доход се разпределя в полза на управляващите класи. Аз това го отнасям реално сега към настоящия момент и изводът ни е ясен на всички: в чия полза работи инфлацията! А нашета инфлация има една особеност – тя е скрита инфлация и, за разлика да речем инфлацията в Югославия, където е открита, тя не е толкова честа. Там в различни моменти на времето, на годината да речем, различни слоеве я понасят. Сложни механизми. Докато тук при нас, със скрития вариант, потърпевшите са все едни и същи. И бихме искали същевременно, понеже съзнаваме, че една антиинфлационна програма безспорно може и да накърни в известен смисъл интересите на една част от народа отново, то е необходимо успоредно с него да бъде приета и социална програма, която да бъде гъвкав, временен социален коректив до момента, в който инфлационните процеси бъдат сведени до нормални размери.

Бихме искали да поставим въпроси и за системата на заплащане: ясно е, че продължават да бъдат поставяни всякакви бариери,… макар че много се говори за необходимостта за диференциация на работните заплати, необходимостта от това всеки да получава според заслуженото, необходимостта…, говори се за това, че не бива да се притесняваме от това, че ще има големи разлики между отделните заплати. Но знаете ли, народът интуитивно чувства, че на тази диференциация, която е в предприятието, й предстои още един процес на диференциация, вън от предприятието – вече на пазара, където… одеве ви казах с косвените данъци какво е положението. И там вече, понеже играе и семейството, и нещата може да се задълбочат още повече в полза на…, при вече диференцираните заплати. И народът има твърде добра интуиция и не всеки приема диференциацията, интуитивно не я приема, докато няма други гаранции, които да я направят възможна изобщо.

Така: имаме предложение най-сетне да се махнат всякакви бариери върху растежа на фонд „Работна заплата” в предприятията. Много се говори за това, много се говори и пак работата си продължава. В последния Указ 56 има една префинена система, която предвижда, слага един много интересен капак върху фонд „Работна заплата”. Всъщност това е т. нар. данък върху нарастването на фонд „Работна заплата”. Става дума за ограничение. Пак се търси начин да се контролира фонд „Работна заплата” в предприятията. И за това има обяснение,… знаете ли, едно много така…, то и ние си го обясняваме така. Просто у нас самата система, самата ни държава не е заинтересована от това да растат доходите на трудещите се.

А. Манолова: Как си го обяснявате?

Пл. Даракчиев: Икономически не е заинтересована.

А. Манолова: Защо? Как си го обяснявате?

Пл. Даракчиев: Вижте, не е заинтересована, защото в държавния бюджет от доходите на трудещите се под формата на работна заплата постъпват на година от 5 до 6 % от средствата, от приходите. Всъщност те един вид доливат държавния бюджет. Т.е. дали ще растат заплатите на трудещите се, или няма да растат, струва ми се, че на държавата й е все едно. Докато на Запад, в развитите страни, положението е малко по-друго, защото там често пъти участието, прякото финансово взаимоотношение между гражданина и държавата е много по-изразително. Там участието на гражданина в държавата, прякото, в държавния бюджет, в приходите, е… често пъти надхвърля 50-60%, стига до 70%.

А. Манолова: Ами да, то е според дохода. Колкото по-висок е той, толкова по-висок данък се плаща.

Пл. Даракчиев: Именно затова там има данъчен манталитет, затова именно и държавата е заинтересована от това да растат доходите, защото тя трябва да си събере нейното, именно от…, тя трябва да има платежоспособен народ.

А. Манолова: Именно, тя получава толкова повече, колкото гражданите повече получават.

Пл. Даракчиев: Има, мисля, че в Съветския съюз… тази последната реформа, за която се заговори,… има податки, че ще се върви натам, към такава сериозна реформа и към създаване на пряко финансово взаимоотношение между гражданина и държавата. Това е много важно, това го има и на Запад, разбирате ли? У нас знаем, че има високи данъци на Запад, но знаем добре, че на Запад има и доста вицове за тези данъци. Народът се отнася с едно чувство за хумор и ги приема, и има данъчен манталитет; народ, който се шегува с това, наистина заслужава уважение. Докато у нас отдавна сме „оперирани” от това отношение и държавата си изземва нейното си на базата на т.нар. „изземване на излишъците”. Това е термин на Ленин. Термин на Ленин от времето на НЕП-а.  Всъщност по времето на НЕП-а той говори, че е необходимо да се премине от системата на изземване на излишъци към т.нар. продоволствен данък. Струва ми се, че той има предвид в известен смисъл и това – едно контролирано икономическо изземване от страна на държавата от народа, нали, защото останалото е на сляпо.

(Пламен Даракчиев, журналист, безработен; член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и на Независимото сдружение „Екогласност”, по това време временен председател на „Подкрепа”. Откъси от коментара към Икономическата платформа на „Подкрепа”; Указ 56 е приет през януари 1989 г. и с него се дава известна свобода на частната инициатива; началото на юли 1989 г., ролка № 204)