21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

За избягалия елит

Интервю на Ана Кочева,  Фрогнюз

‒ Г‒н Симеонов, има ли изгледи предизборната ситуация у нас действително да стане „Жега” (по модела на едноименния филм) или липсата на основни играчи я обрича на безцветност и скучноватост? 

Зависи от Бойко Борисов и хората около него. Ако подпише за АЕЦ „Белене”, забута в девета глуха Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, спре натиска върху организираната престъпност, сключи споразумение за мир със заварените елити от другите партии… Ако стори всичко това, ще има тракане на саби и щитове, но кръв няма да се пролее и накрая всички ще заявят, че са победили.

‒ Независимо че все още част от партиите не са обявили кандидатите си, всички вкупом отново се очертава да бъдат впечатляващ брой. Количеството не удря ли по качеството и ще преодолеем ли този много нашенски синдром при 7 милиона българи да имаме поне по 20‒тина кандидати за държавен глава?

Нека да има. Не разбирам въобще българската впечатлителност от броя на кандидатите за дадено изборно място и от броя на участващите партии в изборите… Нали сме демокрация? Всеки български гражданин, навършил 40 години и прочие, има правото да се кандидатира за президент… Доколкото помня, кандидатите за губернатор на Калифорня, когато Шварценегер победи, бяха около 60. В САЩ партиите не са две, а са много, много десетки… При всяка демокрация е така.

Непрекъснато се изживяваме като уникални. Не сме! Ставащото у нас е до обидност банално.

‒ Очаквате ли изненади? Евентуално от кого?

ГЕРБ е непредсказуем, а другите не са способни да ни изненадат. Ще защитават лични (обръчови), олигархични и партийни интереси… Изненада е възможна по индукция. Ако масовите вълнения в Гърция, Испания, Франция придобият остри форми, а при нас обедняването продължи, не се знае знае ли се. Попаднат ли големи групи от населението в ситуацията да няма какво да губят, чакат ни мрачни месеци. Съпротивата срещу правителството на Борисов от страна на досегашните бозайници е голяма и ще направят всичко, за да изострят и яхнат недоволството…

‒ Ваша е мисълта, че докато народът не заживее по-добре, преходът не е завършил. Означава ли това, че още се лутаме в разкрачено положение?

Ще използвам въпроса ви, за да развия своята мисъл. Преходът не е просто преход от тоталитаризъм към демокрация, това е период на радикална промяна към по-добра България.

Страната беше напусната от над милион граждани, фалираха хиляди стопански субекти, тук се настаниха стотици чужди фирми и представителства. Разрази се световна криза на неолибералния модел, по който се извършваха реформите досега… Управляващият елит на Народната република се разпиля, остаря, измря и се провали. Той направи рядка историческа демонстрация на еманципация от убеждения и морал.

Подобно нещо е имало при падането под османска власт в края на ХІV началото на ХV век, когато част от елита емигрира, друга е избита, а трета – от елит на християнска държава става елит на мюсюлманска. Да си спомним:  „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово… Море, войводо (!)…” Същият „войвода”, който е вървял подир Кръста, е дошъл да иска Яна за „турска вяра”. Същият, който е предвождал селяните (народа!) в битка за вярата срещу агаряните, става агарянин… В средата на ХV век седем на сто от спахиите още имат християнски имена, а по косвени пътища може да се предполага, че половината от всички спахии са първо поколение мюсюлмани. За останалите гадаем. Откъде идва името на Кюстендил? От „Константин или”, „Земята на Константин” – болярин, станал османски васал барабар с цялата си свита. Османското робство е точно това – елитът предава, изоставя народа, бяга в чужбина или преминава на страната на поробителя-друговерец. Значи, когато казваме „Робство”, означаваме вековете, в които елитът е изоставил своя народ.

Новите поколения от будни българи през ХV-ХVІІ век доброволно или по принуда отиват в инородни йерархии – фанариотската и османската. До началото на ХVІІІ век момчетата (здравите, будните, умните) са „прибирани” в еничарските набори, а хубавите девойки до Освобождението системно са отвличани за харемите…

През ХVІІІ век започва видимият процес, при който новите генерации от будни българи започват да разпознават своя народ и да се идентифицират с него. Възраждането е това – елитните индивиди, родени такива, застават начело на своя народ и го повеждат…

При рухването на комунизма станахме свидетели на подобно изоставяне на народа. В това управляващият елит не срещна особени трудности, защото и до този момент той слугуваше на чужди господари. Той се еманципира от убеждения, морал, дълг и захвърли отговорностите си. Същите, които ни убеждаваха в прелестите на „развития социализъм”, започнаха да ни обясняват какво е „реалният капитализъм” и какво е правилно да правим. Същите, които уж водеха народа в битка срещу „буржоазното влияние”, станаха буржоа.

Управляващият елит изостави своя народ, устремен към собственото си, лично устройване. Единици не се поддадоха на оргията на предателството. Значи Преходът може да бъде наречен – десетилетията, в които управляващите изоставиха народа. Те се отказаха от народа и категорично не се идентифицират с него. Преминаха открито на чужда служба. Дори Луканов е ходил да се пазари за работа в Лондон. Да не говорим за мнозина от представителите на така наричаните “тинк-танк”. Днес елитът купува имоти в чужбина, там учат децата му, живее там…

Винаги е имало управлявани и управляващи, елит и плебс. И винаги ще има. Управляващият елит създава образците за живот и съдба, определя социалния ред и поема отговорността за сигурността. Неслучайно векове наред господарят е бил меценат, съдия, полицай, военоначалник…  Нашият елит трябва да проумее, че народът не е маса от неудачници, завистници, мързеливци и глупаци. Без народа той е глава без тяло.

Неговият престиж, признание, слава, международен авторитет извира от благополучието на водения от него народ. Не ми е известен случай унизен, зле управляван и беден народ да има славен елит. Точно обратното.

Кога ще завърши преходът?

Когато елитът най-сетне се върне при народа, идентифицира се с него и го поведе. Ще се промени атмосферата в обществото. Тогава и мнозинството ще заживее по-добре. В момента значими групи от изоставения народ се затрудняват да покриват режийните си разноски. Има глад сред тях, не се лекуват…

Още сме в годините на лошите хора, както бяхме и до 10 ноември.

-Но народът искаше реална промяна, той се отказа от своя тоталитарен елит. 

Този отказ не намери властово изражение. Номенклатурата си остана на власт. Политическата промяна само й развърза ръцете. Тя наруши договора на мирния преход: „без политически репресии  създаваме либерално-демократично общество, като страната се управлява по отговорен начин”… Тя трансформира това във – „вие не ни закачате, докато ние заграбим и си разпределим националното богатство”.

Договорът на мирния преход беше грубо нарушен.

За съжаление това стана със съучастието на сини управленци и правителства. Оказа се така, че при изборите не избирахме народни представители, кметове и съветници, а кой да стане богат.

Властта от административно-силова и политическа, се трансформираше в икономическа, но дистанцията между елита и народа остана същата, както при тоталитаризма. Софтуерът на обществото определя властовите дистанции, а не притежаваните пари. Андрей Райчев греши, като казва – при социализма сме били равни, тогава разликата между елит и плебс била 30 000 лева, сега е десетки милиони и българинът не можел да понесе това… Давам примери. Във Враца гостува бивш член на политбюро и поискал да се разходи из града. Няма лошо. Народът да го види. Ходили що ходили, било горещо, допило му се боза.  Влезли с придружаващите в една сладкарница, той изпил бозата, обърнал се и си излязъл. Не платил. Осем стотинки. Дистанцията между всички врачани и този индивид не беше осем стотинки. Случай в Монтана. През шейсетте години в един от добрите ресторанти влиза секретар на окръжния комитет на БКП. Иска да обядва печено пиле. Тогава бройлери нямаше, а в ресторанта има само кебапчета. Обяснява му се, той повтаря – „печено пиле”. Разтичват се по околните дворове, градът си беше село, хващат пиле и пр. Секретарят седи сам, пие си мастиката и си отдъхва. Накрая му сервират печеното, хапва човекът и си излиза. Не плаща. Дистанцията между него и всички монтанчани не беше едно пиле. Примерите ми са дребнави. Мога да посоча далеч по значими – специализирано здравеопазване, почивни домове, резиденции, специлизирани строителни организации за жилищно изграждане, обслужващи кухни с еко-храна, международни паспорти, пътуване в чужбина, западно обзавеждане, учене в чужбина, охрана и прочие безкрай.  Дистанцията между номенклатурата и народа се измерваше с азиатска мярка, дистанциите между днешни богаташи и наемни работници е подобна. Тя не е нито по-голяма, нито по-малка. Няма как да бъде друга. Става дума за структура на етносъзнанието, която не може току-така да се промени.

Днес народът се отнася към постоянно предаващия го елит по същия начин, както се отнасяше навремето към номенклатурата, само че сега  границите са отворени, има свободата да рече „мамата”, да спретне демонстрация и да гласува… Това се чува от хора като Райчев и той прави страхотното заключение, че народът се декласирал, не можел да понесе мисълта, че бил беден и прочие. Искам да го уверя, че няма такова нещо. Както са го наричали преди 10, така го наричат и днес. Отношението е същото.

-Но Андрей Райчев казва, че се били създали един и половина милиона фирми и че милиони хора са искали да станат рокфелеровци  и за това сега изпитват разочарование и са декласирани. Не могат да понесат мисълта за своя неуспех.

Не зная от къде е взел тази цифра. Броил съм регистрираните фирми до края на 1989 година. Бяха май около 28 хиляди. Сетне регистрацията преминава в районните съдилища. Но нека приемем посоченото от него число. Да приемем, и че това значи това, което твърди – един и половина милиона души.

Първо той явно подценява силата на идентичността. Социалният двигател „Аз съм Аз” работи безотказно. Мечтите на хората са приковани към „аз-а” им. Един мечтае за пълен хладилник, друг за подходящо облекло, трети за кола и пр. Повечето хора не биха приели рязка смяна на статуса им дори „нагоре” да е. Нека проведе емпирично изследване какъв процент от хората биха искали да притежават банка с всичките му екстри и отговорности, примерно.  Или завод, или социологическа агенция, или вестник…

Когато питат попълващите фишове за джакпота на тотото, какво ще правят парите, ако спечелят, отговорите им почти винаги са в рамките на техния статус. Ще си ремонтират жилището, ще си купят нова кола, ще отидат на екскурзия, ще дадат на децата и пр. Дори обещанията за благотворителни дарения са повече от инвестиционните бизнес намерения.

Регистрацията на фирма в началото на 90-те години беше възприемано като средство за опазване на статуса в пазарни условия. Райчев се самоподвежда с думата „фирма“ под влияние на средата си. Обяснявам. „Фирма” е табелата над дюкяна, с която се означава, че човека има дюкян, т.е. че е независим собственик – занаятчия, дребен търговец, адвокат, зъболекар, налбантин и пр. Във всекидневието до края на 50-те години изразът „имам фирма“ значеше „имам дюкян“, аз съм независим човек в чаршията. Селяните говореха: „Друго е да имаш фирма на вратницата, на дувара…”

Милион и половина фирми бяха създадени, защото беше казано, че ставаме частно-собственическо общество, а за българите това беше сигнал, че за да защитят статуса си, трябва да трансформират семейната си икономическа единица като ФИРМА. Те бяха станали граждани и не искаха да се връщат на село. Те подсъзнателно се устремяваха към старата българска чаршия…

Провел съм около стотина интервюта с такива ранни фирмаджии – за тях това беше начин на самоорганизация на семейството в условията на частната собственост.  Повечето от тях фалираха точно затова. Те не можаха да диференцират фирмените и семейните пари.

Малцина са били с рокфелерови сънища. Мнозинството са искали просто да имат икономическа сигурност и да оцелеят…

Ако има някакво масово разочарование и стрес, то е защото не успяха да постигнат стабилност, а не свръх богатство. Няма основания да се обвиняват милиони хора, практически българския народ, в грандомания.

- Но как тогава ще се обясни, че хората не могат и да се кооперират. Райчев посочва случая как стоят край пътя с чушките да ги продават, без да могат да се солидаризират и  да създадат търговска кооперация.

Кооперацията може да възникне, ако има мрежа от взаимодействащи си  независими икономически субекти, които имат съзнание за общ интерес. Как ще възникне тя, когато зад дребния производител е мутрата или чиновникът, а понякога двамата. Зад наклякалите с кошниците, които е видял Райчев, е рекетьорът, който е определил цените и чака „своето”.  Каква кооперация, какви пет лева?

В страната вилнеят рушветчии, бандити и монополи или обратното. Само това стига, за да бъде стресирано населението.

- Такъв е капитализма.

Не е вярно. Кражбата, изнудването, заплахата, измамата, физическото насилие и корупцията навсякъде са престъпления… Капитализмът е трудово и почтено общество. Опростено неговата схема е: да вложиш един лев и да произведеш стока, която да продадеш за лев и двадесет на свободен пазар в открита конкуренция с други производители. Като „равният старт” е от базовите ценности в политиката.

Къде го виждате този капитализъм? У нас все още доминира ситуацията, при която бизнесмени и чиновници преразпределят на тъмно данъци и европейски фондове…

Все пак да подчертая. Има и много реални предприемачи!

- Затова ли хората се чувстват нещастни, въпреки че живеят по-добре?

Не съм виждал сравнителни изследвания, които да доказват, че сега хората се чувстват по-зле, отколкото преди 10 ноември, но определено мнозинството не е доволно от резултатите на прехода. Очакванията от промените бяха големи. Очакваха, че ще се постигне западният стандарт на живот автоматично – като станем демокрация… А един от основните мотиви беше равенството. Искаха да бъде преодоляна властовата дистанция между управлявани и управляващи. И това не се случи…

‒ Простете за клишето, че сте едно от емблематичните лица на прехода в България и от ранната история на СДС. Но в това ваше качество би било логично сините и до днес да ви търсят за съвет. Правят ли го и ако не ‒ защо, според вас така се скъса пъпната връв с романтичното минало?

Нямам официални контакти с представители на СДС от есента на 1991 г. Но през цялото време съм поддържал контакти със седесари – бивши и сегашни. Познаваме се, уважаваме се…

СДС като политическа организация не можа да заживее в мир със своята история. И освен това развя пагубното знаме на сектата „Ние истинските”… Дано вече не е късно.

‒ Познавате ли Румен Христов и Прошко Прошков; ще ги подкрепите ли с вота си?

Познавам се с Румен Христов, но бегло. Зная добре кой е той. Приятели сме във Фейсбук. Прошков не го познавам, но съм сигурен, че е човек с качества. Вероятно ще гласувам за тях на първия тур, освен ако някой братовчед не се кандидатира за тези длъжности.

‒ В каква посока по вашему ни води ГЕРБ? Къде са слабостите на това управление?

ГЕРБ не ни води. ГЕРБ е воден. И понеже водачите му са от Вън и няколко, криволичи. ГЕРБ не е партия в собствения смисъл на думата. Видимо е, че там няма кадрови подбор, отбор, квалификация. Борисов понякога е сам. Пълзят слухове за корупция от депутати на ГЕРБ и назначени от ГЕРБ чиновници. Не зная верни ли са, но щом са стигнали до мен, са стигнали и до Бойко Борисов. Негова работа е да провери. Разполага с нужните средства и инструменти. Вярно ли е например, че депутати от ГЕРБ „уреждат” проекти по европейски програми срещу солидни проценти? Вярно ли е, че продължава практиката държавните поръчки да се печелят при тлъсти комисионни?..

А политическите неумения, демонстрирани от ГЕРБ, силно ми напомнят началота на 90-те години…

Но са минали 20 години. Хвалят се от ГЕРБ, че не са били замесени досега в политиката. Ако е вярно, защо не са замесени? Не са малолетни. Какво обществено полезно са правили през тези години?

Ако ББ и ЦЦ използват времето за партийно строителство, ГЕРБ може и да оцелее като трайна сила, тъй като много млади хора са привлечени от него. Но ако двамата се размотават, партията им ще последва съдбата на НДСВ…

Имам впечатление, че правителството на Бойко Борисов се опитва да въведе правила в социалната игра, макар че той често отстъпва. Съпротивата е невероятна, повсеместна и  видима. Вкопчени в механизмите на кражби и далавери чиновници, бизнесмени, магистрати, депутати, кметове, съветници, журналисти, публични лица от разни категории упорито се съпротивляват на волята за промяна. Те губят пари! Потоците пресъхват. Ужас!.. „Ос-тав-ка, ос-тав-ка…”

Смятам, че правителството на ГЕРБ е по-добро от тройната коалиция. Поставям по-високо ГЕРБ от сегашните БСП и ДПС. Но отношението ми към него може и да се промени. Тия дни се разчу за своеволието на концесионера в Банско, което правителството има намерение да узакони. Има още няколко такива “точки”, които са в състояние да ме накарат сериозно да се замисля. Ще изчакам.

‒ Г‒н Симеонов, сравнявайки някогашните крупни политически фигури с настоящите, какъв извод правите?

Не мога да правя сравнения…