За идентичността на помаците – в търсене на фактите


27.10.2013
news.bg

Проблемите с малцинствата в България не бива да бъдат "замитани под килима". Такава е позицията на представители на  германската фондация "Фридрих Науман", цитирани от Дойче веле.

От фондацията се опитват да помогнат, насочвайки вниманието към произхода на помаците.

Проведената в Смолян научна конференция за историята и мястото на помаците бе последвана от публична дискусия в София, след която отново остават немалко въпроси, но поредната стъпка към диалога е факт, отбелязва Даниел Кадик, регионален директор за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман". Според него обстоятелството, че България е страната с най-висок дял мюсюлманско население в Европейския съюз, налага воденето на прозрачен и толерантен дебат за участието на малцинствата в обществения живот. Още повече, че всяко "замитане под килима" само би породило нови проблеми.


Имало ли е насилствено помохамеданчване?

"Не твърдя, че помаците са отделен етнос, но е напълно разбираемо хора, които с векове са били отхвърляни, да поискат да имат собствена идентичност и дори да започнат да "изобретяват" версии за нея. Не смятам, че тези изобретения са издържани от научна гледна точка, но това няма значение. Значение има само фактът, че двойната маргинализация на помаците - и от турци, и от българи - води до търсенето на собствена идентичност", гласи становището на професор Евгения Иванова от Нов български университет .

Самите помаци, които не биха желали да бъдат наричани българомохамедани, отхвърлят версиите за насилственото им помохамеданчване през Средновековието.

Изследователят Михаил Иванов, който е бил съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев, припомня, че защитниците на тази теза трябва да приведат доказателства.

"Когато изучаваме османските архиви, виждаме как населението в Родопите от християнско постепенно се трансформира в мюсюлманско. И това са факти, които изискват своето обяснение", казва Иванов в подкрепа на версията за ненасилственото приемане на ислямската вяра от част от населението на Родопите, поддържана от историците Страшимир Димитров и Антонина Желязкова.


Трагедията на помаците

Двете най-големи изпитания за общността на помаците в България настъпват през миналия век и са свързани с Балканските войни и с наложения от комунистическия режим "възродителен процес". За помаците той започва през 1964 г., или 20 години преди смяната на имената на етническите турци и последвалата "голяма екскурзия".

Мехмед Дорсунски и Рамадан Кехайов от Европейския институт "Помак" в Смолян разказват за множеството разрушени и затворени джамии и ислямски училища след навлизането на българските войски в Родопите през 1912. Дорсунски и Кехайов обаче отхвърлят писанията на турски историци за хиляди избити помаци и ги смятат за измислици.

От началото на 30-те години в документите на българската статистика помаците вече се наричат българомохамедани. През 1946 г. инструкция на ЦК на БКП изисква помаците в пиринския край да бъдат определяни като "македономохамедани". А в изпълнение на политиката на БКП за "ограничаване на проявите на турчеене" се забранява помаците и турците да учат заедно или да служат заедно в казармата. Властта иска местните служби за Държавна сигурност да издирват и установяват самоличността на всеки "българомохамеданин", който се е самоопределил като турчин.


От българската държава се очаква да помогне

Бунтът в село Рибново срещу смяната на имената през 1964 г. забавя "възродителния процес" в Западните Родопи със седем години. Подновяването му в началото на 70-те години води до нови бунтове и човешки жертви и от двете страни, като център на въстанието са гоцеделчевските села Корница, Брезница и Лъжница. Бунтът е смазан и "новите българи" успяват да върнат имената си едва след падането на Живков в края на 1989 г.

Дорсунски и Кехайов са убедени, че настоящият шумен процес срещу имамите и твърденията за навлизането на радикалния ислям в Западните Родопи ще завършат с провал. Но те съзират провокация срещу своята общност във факта, че 12 от 13-те обвинени имами са помаци. "Защо българската държава не помогне за издръжката на религиозните училища и за заплатите и социалните осигуровки на ислямските духовници, а се налага те да просят пари от други ислямски държави? Не е ли по-разумно да се действа по този начин, отколкото да се търсят внушения за настъплението на радикалния ислям и така да бъде накърнен авторитетът на завършилите и специализирали в страни като Саудитска Арабия наши имами?", риторично пита Мехмед Дорсунски, който е автор на книга за историята на помаците.