26 май 2018г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

За ББ

 

Пред българската държава има проблеми, някои от тях са решими от правителството, другите – в някаква степен, третите – не. Правителството например не може да определи климата или релефа на територията. Борисов е колоритна фигура. Не може да се отрече, че работи значимо по-открито от предходните премиери. Очевидно се стреми да върши част от онова, което е във възможностите на властта. Казвам „част“. От една страна, нито един премиер не би могъл да върши всичко, което е във възможностите му, от друга, ББ определено възрастово късно е решил да се занимава с политика, което си личи. Предполагам, че наблюдавайки отблизо охраняваните от него Живков и Симеон, Борисов си е рекъл – „пък аз да не съм по-лош от тия?!“, и е имал право.

Сега е министър-председател. Републиката ни по конституция е парламентарна, но на практика е премиерска. Вижте къде седят в Народното събрание министрите: отпред, в президиум. Визуално се демонстрира реалността.ББ е трудолюбив и съвестен.

По природа е по-трудолюбив, по-волеви и по-силен от Станишев. Не мога да преценя мотивите му, но съм склонен да мисля, че не го води алчността, така блеснала при Симеон. А Симеон без съмнение е най-голямото премиерско недоразумение в последните две десетилетия…

В „частта“, която върши, ББ  притиска  администрацията, за да почнем да получаваме спрените от Брюксел пари. Стреми се не само тя да работи според правилата, а и това да се забележи в бюрократичната европейска столица. Борисов се зае със забатачения проблем с основните пътни магистрали. Всяка магистрала е цяло приключение в прехода. Те вече реално се строят. Също така, той помръдна втория мост при Дунава, който ако си спомняте, беше построяван неведнъж. Като отдавашно ченге Борисов подгони едрата организирана престъпност и постави на ново равнище въпроса „ние ги ловим, те ги пускат“. Става все по-силно усещането, че между съд, следствие, прокуратура и полиция, макар и бавно се върви към необходимия за държавната машина синхрон. Пред обществото застана проблемът за ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, което е друга тема.

Борисов в известен смисъл с изненада установи, че в държавата проблемите са наистина магистрални. От предните две правителства са забатачени реформите в образование, наука, култура, здравеопазване…Тук Борисов наистина стигна тавана на своята компетентност. Той мисли конкретно: дупка, бомба, мост, околовръстно, пристанище и пр. Общонационалната визия, която изисква историческо мислене и системно изградена идеология, му убягва. Той не проявява инициатива за изграждане на общонационална стратегия за развитие. Такава липсва от две десетилетия. Последният национален проект беше конституцията, приета през 1991 г. Оттогава всички правителства, без изключение, работят на парче, съгласно партийните си програми, т.е. частните си виждания и понесени от задачките на всекидневието. Структурното визионерство, което предполага освен идеология и дълбоки познания по отраслевите сектори на държавната машина, са във видим дефицит в правителството на ББ. Затова той няма ясна програма за реформиране на образованието, науката, културата, здравеопазването, а за реформа на администрацията май не се сеща. Изглежда и личните му познанства в тези сфери са случайни и лесно се доверява на попаднали пред очите му хора. ГЕРБ не е развита като партия, за да може да извършва цялостен кадрови подбор, отбор и квалификация. Всичко е в ръцете на Борисов и донякъде на Цветанов. Но все тая. Сетивата на ББ за проблемите са отворени към полицейското и спортното, а благодарение на кметския му опит има известни комунални знания. Затова той мисли и действа против престъпността и корупцията, което никак, ама никак, не е малко. В сферата на конкретните задачи, където му е силата, ББ полезно за държавата се устреми към магистралите, метрото, втория мост на Дунав, пристанищата, детските градини, спортната зала, ако има време сигурно ще се сети за нов национален стадион…Но вън от неговия интерес остават други конкретни задачи: свободата и икономическата активност на гражданите; изграждане на паметници, свързани с българската история – като се започне от Аспарух и се мине през всичките ни царе, книжовници, национални водачи. Това е важно, защото е в директна връзка със знаците на българската идентичност. През времето на тоталитарния комунизъм темата беше загърбена; необходимостта от нова национална библиотека, съобразена с развитието на информационните технологии, и прилежащи хранилища за книжни и други носители; природонаучният музей е от времето на Фердинанд – трябва да продължи неговото разгръщане и възможности за работа; етнографският музей има провинициален характер и въобще не е в състояние да представя богатството на страната, а условията за работа в него са под всякаква критика; държавният архив не стига дето беше опоскан от страхливи и късогледи функционери на компартията, няма съвременни хранилища. Документите не могат да бъдат пазени при тези условия. Това е нашата памет(!); продължава неяснотата с Националния исторически музей и фактическото неглижиране на богатствата в него; някому може да се стори незначително, но се нуждаем от оперен театър, за който се заговори още през 70-те години, но после беше отместен от НДК; преместването на парламента в сградата на Партийния дом е още в мъгливи за публиката сфери; плановете за развитието на София не са подложени на никакво обществено разискване – за новите квартали и новите посоки на развитие сме уведомявани по глашатайски маниер: реши се – „натам“; по същия начин се планира метрото, а още не е ясно как магистрала Люлин ще се съешава със София…

Борисов в момента има едно важно предимство – превъзхожда във всяко отношение, дори и по килограми, предходните. Това за нас е важно, но още през пролетта ще се окаже съвсем недостатъчно. Той има един полезен ход през тази есен: да се опре на специалисти, които да развият проблемните за него сфери.