Западните покрайнини: Общините

 

ЦАРИБРОДСКА ОБЩИНА заема площ от 48 074 хектара. Според последното преброяване на населението в общината живеят 13 448 души, в самия град - 7 273 души. В рамките на общината влизат 42 села. Заети са към 5 000 души, незаети - над 1 000. Броят на пенсионерите в общината е 3 500 души. Социална помощ получават само 51 лица, щото и личните доходи на заетите в общината са едни от най-ниските в Сърбия. В периода между 1948-1981 г. от общината са се изселили 7 910 души, което ще рече цял един град. В същия период в общината са се заселили само 1 400 души.
Царибродска община е красив планински район, заобиколен с гъсти гори и планински склонове. Особено впечатляващи в това отношение са тези на Стара планина. Районът обхваща териториалното пространство в горното течение на река Нишава, Височица и на една част от Ерма. От запад и югозапад общината граничи с Пиротска и Бабушнишка общини, в рамките на които от 1960 г. насам влизат и 9 царибродски села.

Град Цариброд се намира на 450 м надморска височина на левия бряг на река Нишава. Фактът, че градът се намира в граничния пояс, който не случайно в продължение на седем и повече десетилетия е символизирал най-непроходимата граница в Европа, ни дава основание за твърдението, че този край нарочно е държан в изолация и икономическа изостаналост, въпреки благоприятното му местоположение и природните ресурси, с които разполага.  
Цариброд се намира на международния път между Западна Европа и Близкия Изток. Самият град и неговата околност открай време са били интересни за пътеписци, историци, журналисти, ботаници, изследователи. За Цариброд и неговото минало има доста сведения в историческите и пътеписни книги, някои от които и ние ползвахме за наше сведение. Местоположението му го прави известен и привлекателен градец, особено в края на миналия век, когато е и провъзгласен за град. Вече в началото на този век Цариброд става културно-просветно средище, но и занаятчийски център на цялата тогавашна околия.

Общината разполага с пространни ливади, които обхващат площ от 5 600 хектара, пасбища - 12 300 хектара и гори - 15 000 хектара. Неплодородната почва в общината възлиза на 2 219 хектара площ. Регионалните територии на общината имат свои названия, каквито са Забърдие, Висок, Дерекул, Нишавски селища и те обхващат общо 42 сила. Не всички села обаче са свързани с добри пътища с Цариброд. Една част от селата не само че нямат асфалтирани пътища, които да ги свързват с града, но до ден днешен нямат и пряка рейсова линия. Такива са например селата: Петърлаш, Драговита, Бански дол, Скървеница, Петачинци, Сливница, Верзар, Борово и др.
БОСИЛЕГРАДСКА ОБЩИНА е другата с преобладаващо българско население погранична община в Сърбия, която заема 57 091 хектара площ. В рамките на общината влизат 36 села с общо 11 600 души население, от които 2 447 живеят в града. Общината има 3 899 домакинства. Броят на селскостопанските домакинства в общината възлиза на 2 771. Броят на пенсионерите в общината е към 1 400 души. В обществения и частния сектор работят 2 300 души, към 1 000 души търсят работа. 60 % от незаетите са под 30-годишна възраст. Помощ за социално слаби на територията на общината получават 64 лица.
Босилеградско захваща една част от планинската област Краище, която се простира от двете страни на югославско-българската граница. В югославската част Краището захваща планините Варденик, Доганица, Дукат, Тлъмино, Гложка планина и Босилградска котловина. В структурно отношение, планините са част от областта Краище. Областта според Енциклопедичния речник КЮСТЕНДИЛ представлява "сложна мозайка от планински ридове и долини", нещо, което е твърде характерно за Босилеградския край.
Босилеградският край се отличава още и със сурова природа, неплодородна почва, липса на сносни съобщения и изключително планински релеф. От останалата част на Сърбия за разлика от Цариброд, той е откъснат с планинските масиви Бесна кобила, Власина и Страшер.
Най-високият връх в този планински изостанал и изолиран район е планината Бесна кобила с 1 936 м. надморска височина. Затова в зимния период Босилеград и по 6 месеца е откъснат от света, особено ако се имат предвид завеяните и непроходими пътища през този планински масив.
Босилеградската котловина е с дължина 5,5 км., средна широчина 1,5 км. и 730 м надморска височина. Растителността в общината в миналото е немилостиво изсичана за увеличение на обработваемите площи, които са били толкова необходими за препитаване на населението в този беден и недостъпен край.

Районът на Босилеград до 1918 г., когато излиза книгата на българския учен и краевед Йордан Захариев "Кюстендилско Краище", е почти непознат и за самите българи. За историческото минало на Босилеград се знае твърде малко. Цялото описание на този край - географско, етнографско и историческо, се дължи преди всичко на краеведа Йордан Захариев, роден и израснал в Босилеград. За съжаление днес в Босилеград къщата на Йордан Захариев е полуразрушена, въпреки че с архитектурния си вид и историческата си стойност отдавна е трябвало да бъде превъната в етнографски музей на този край.

За днешното положение на населението в този отдалечен от света район се знае твърде малко. От време на време в сръбската преса се пише главно за икономическата изостаналост на района, а в българската - в зависимост от повода за посещение на журналистите. Хуманитарни помощи не се изпращат в този район, населението даже не знае какво означава това понятие. В следствие на лошите пътища в общината до голям брой села трудно се стига с обикновено превозно средство. Най-трудно обаче до тях се стига в зимния период.