19 септември 2019г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Забравих точната дума

Забравих точната дума, но става въпрос за премерен риск, например: Умирате от жажда, дават ви 100 бутилки вода, два казуса. В единия има една бутилка, която е отровна, в другия - с мръсна вода, която предизвиква тежко разстройство, но не смъртоносно.

Шансът и в двата случая е едно на сто, но в първия последиците не си струват риска. И човек мери риска, не вероятността.

Същият аргумент е валиден и при вярата, колкото и просташко да звучи. Не е ли така? Дори да има шанс едно на сто за съществуването на Бог, рискът да се нахакаш тогава за вечни времена в ада, не си струва тези 70-80 години евтин атеизъм. Като в този случай дори не си толкова жаден, пак си живееш живота на земята, просто малко по-умерено и смирено.

Вчера спорихме с приятели по темата, та се сетих...

----------------------------------------------------------------------------------------------

С бакшиша ползвам старото правило: 10% за обяд и между 12% и 15% за вечеря. Според мен е ясно - тези хора търчат и ти прислужват, а заплатите им са малки, разчитат на бакшиша. Ако си направил сметка от 10 лева, левче е ок, не е много работата, но ако е 100, явно са ти носили и отсервирали повече, затова трябва да е процент от сметката. Вечер е по-висок, защото са по-натоварени.

И как така има хора, за които бакшишът е просто закръгляне? Сметката е примерно 167.50, те оставят 170 и викат - ми нали оставихме? Това момиче ти принася и отнася три часа, търпи ти просташките шеги, дебелата ти жена пет пъти го връща за салатата, щото е нервна и иска кюфтета, но си изкарва диетичния стрес на сервитьорката, тоя до теб яде като прасе, омазал цялата покривка, а милото ви дете чупи трета саксия, обаче ти - два лева бакшиш, и даже с размах, щедро вика абе закръгли ги, няма проблем, да оставим нещо на момичето. 

Мисля, че в трудовия кодекс за сервитьори трябва да пише ясно, че на гадни клиенти може да се изплюеш в супата, заедно с цялата смяна колеги.
То и да не пише, те си плюят, сигурен съм :)

В града-герой казваме, че никога не се караш с човек, който ти слага храна в устата :)