25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

ЗАПОВЯДАЙТЕ

Калин Терзийски

ЗАПОВЯДАЙТЕ

Когато написах - тук - във фейсбук - че съм издал нова книга с разкази в едно от най-добрите издателства за българска литература - Лексикон - и че се радвам да работя с тях, че отново пиша - след период в който нямах издатели (пък и бях зает с фермерство :) и пътувания в чужбина - за представяне на преведените в Швейцария, Австрия и Германия мои книги...

Не можах да отида за съжаление и до Москва, където в същото време издадоха романа ми Лудост...но така де - като написах това с искреното и добро желание да споделя радостта си с хората и да зарадвам някои от тях, поне тия, които харесват това, което пиша - а те поне доскоро бяха много (докато медиите не направиха всичко възможно да ме представят в най-лоша светлина с характерното си безцеремонно, алчно и малоумно бездушие - след като десет години бях помагал на същите тия медии - с хиляди участия - в десетки телевизии и вестници, списания и сайтове - безкористно) - и ето - този човек - аз - започнах да изглеждам в очите на много хора, които нито ме познават, нито са чели нещо от мен, нито са чели книга въобще- да изглеждам като нещо, което не съм.

Тези хора нито са ме виждали, нито живеят с мен, нито знаят с какво се занимава и какво съм направил и правя в живота си. От тях -след публикуването на това мое добродушно съобщение получих десетки коментари. Те варираха от Жалко за таланта до - Оставете я тая мърша, гаден алкохолик, заради такива като него напуснах България. Наричаха ме пропаднал тип, некадърник, псевдоталант, самозван писател, жалък боклук, измислен драскач и как ли още не. Но най-вече - алкохолик. Което според мнозина явно е наистина най-подходящия начин да излееш злобата си към някого. Според мен това е някаква нелепост - то е като да кажеш на някой със злоба и с желание да го обидиш жестоко, че е диабетик. Но как да обясня това на злобните? Както и да е. 

Искам да кажа това: Злобата, мизерната и дребнава жестокост на тия, които обичат да мразят и друго не умеят и не правят в жалките си животи...те не могат да спрат тоя, който върви напред. 

Да.

На 2 февруари заповядайте в клуб Мазе в 19.00, за да ви разкажа - на вас, които имате и други неща освен злоба в себе си, които имате все още любов, мъдрост и уважение към другите - да ви разкажа нови мои истории. За себе си, за света и за други смешни неща. Може и да не са много смешни. Но може пък и да са. Живи да сме!

ПП На всички, които коментират това, което публикувам сега с: Стига си хленчил и стига си ни занимавай със себе си - ще кажа: Никога не хленча, просто понякога се възмущавам от злобата на нищожествата; а и не занимавам никого със себе си. Защото това е Моят Дневник. Да.