19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : П

Жорж Папазов

Лодки в бедствие, 1931-1934 г., Жорж Папазов
Лодки в бедствие, 1931-1934 г., Жорж Папазов

 

Между 10 000 и 15 000 евро струва днес творба на Жорж Папазов по аукционите. През 2004-а се навършиха 110 години от рождението на един от основателите на сюрреализма, българин по произход. Заради юбилея Националната художествена галерия до 31 януари 2005 г. показва творби на художника, собственост на държавни и частни колекции.


Авангардният творец от световна величина е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов. Макар и твърде млад, чувството му за национален дълг го мотивира да стане доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). След войните учи в Прага в Инженерно строително училище. Тогава се събужда и интересът му към изкуството. През 1918-а заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. 1920 и 1921 са годините във Виена, където младежът с неспокоен творчески дух изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. В края на 1921 г.

Папазов се установява в Берлин, а две години по-късно участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е и приятелството му с Оскар Кокошка. Към края на 1923 г. заминава за Швейцария, а на 31 декември се озовава във френската столица.

В арт люлката на Европа Папазов се отдава изцяло на изкуството си. Оттогава е и голямото му приятелство с Жул Паскен. Започват първите му експерименти в абстрактната живопис. А това го сближава с гении като Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. С тях прави и първата изложба на сюрреалистите в Париж. Той става част от Монпарнас и от прочутата Парижка школа. Годината 1926-а е особено щастлива в живота на българина - ражда се дъщеря му Мириам и той открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия "Вавен-Распай". Поканен е и отвъд Океана - в груповата изложба на Анонимното общество в Бруклин, Ню-Йорк. Следват експозиция по целия свят почти всяка година.

Независимо че работи от 1918 г. в чужбина, Жорж Папазов организира приживе четири самостоятелни изложби в България - през 1919, 1928, 1934 и 1935 година. Те навярно щяха да са много повече, ако не беше агресията на цензурата след 1944, която го държи далече от родната земя и в забрава. Тези изяви в България художникът заплаща с финансови разходи, разочарования, почти пълно неразбиране от страна на широката публика и на част от професионалната критика.

Само малцина просветени представители на интелигенцията ни виждат новите пространства в творбите му. През 1935 г. критикът Иван Попов пише: "Г-н Ж. Папазов е един от най-оригиналните автори. Интересно е, че в генерален план критиците в оценките си отричат тотално неговото изкуство. Този благороден човек, чиято живопис предизвика толкова шум, считан в чужбина не без основание за истински новатор, бидейки един от основателите на сюрреалистичната школа, е твърде малко оценен в собствената си страна. И все пак ние сме в присъствието на един неоспорим талант."

С какво Жорж Папазов шокира своите съвременници, дори новаторите? Той отхвърля ролята на видимата реалност.

Подчинява въображението на чувствата си и на подсъзнанието. Папазов е пантеист по нагласа и романтик по душа, въображаемият му свят е изграден в искрящ колорит, взаимстван от българската природа и спомените му от детството. Най-важното - той предугажда сюрреализма, преди неговото оформяне в художествено направление.

В ранния си период (1925-1929) Папазов успява да създаде напълно нова цветна образност, заредена със светлина и красота. Той прави изкуство с пълна свобода на духа по думите му: "Премахвайки от себе си всякакви изкуствени предразсъдъци, аз вярвам, че съм запазил сърцето си свободно.

От групата на сюрреалистите обаче аз се отделих. Останах индивидуалист и не се свързвам с никаква школа. Не съм нито футурист, нито сюрреалист, нито кубист, аз съм само художник". По-късно, през втория си период (1930-1950), той работи с геометрични форми - триъгълници и конуси, които за него са алегории на човешки души. А в късното си творчество се връща към фигуративната живопис.

Малко известно е, че Жорж Папазов публикува и няколко романа
 
"Паскен!...Паскен!...Аз съм!" (1932), "Братя Дренови" (1951), преиздава "Паскен!..." (1959) с нов текст и 4 илюстрации, (книгата излезе тази година и у нас), "Моят приятел Дерен" (1960), "Писма до Дерен" (1966), повестта "Поп Васил" (1968).

Останалите и съхранени картини на Жорж Папазов в България са тук, благодарение на приятелите му през годините. Те убеждават познати и богати хора да купят негови творения. Но за подкрепата и услугите около уреждането на изложбите в София Папазов щедро прави и подаръци на приятелите. Благодарение на тези хора днес има творби на художника в държавните галерии и частни колекции, останали от периода между 1929 и 1935.

През 1973 г. френският изкуствовед от български произход Андрей Наков направи първото монографично изследване на Папазов. В България едва през 1987-а излезе монографията на видния художествен критик Кирил Кръстев. А в по-близко време, през 1995-а, французинът Гастон Диил реабилитира мястото на Папазов в съвременното изкуство като новатор и блестящ колорист.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Южна Франция, където живее от 1960 г. След неговата смърт почти всяка година се правят ретроспективни изложби на твореца в целия свят - Париж, Лондон, Милано, Женева, София, Рим, Флорида. По-голяма част от картините на Папазов се съхраняват в музея "Пти пале" в Женева.


Искра Крапачева
със съдействието на Националната художествена галерия

В. “Стандарт”, 19.12.2004