Екзотиката на Западните покрайнини

Българите от Западните покрайнини принадлежат етнографски към районите западно от София, където се намират българските градове Трън, Кюстендил и Радомир.

Най-разпространеният антропологически тип и от двете страни на границата се характеризира с относително острите черти на лицето, средния ръст и стройната, суха конструкция на тялото. До възстановяването на българската държава през 1878 г. тези земи са доста изостанали в социално-икономическо отношение и според балканските мерки. Така например в Босилеград от онова време все още има остатъци от архаичното, турско, полуфеодално земевладение със значителен процент малоимотно или безимотно население, докато в повечето други български райони селяните са собственици на обработваната от тях земя. До края на миналия век в Западните покрайнини се среща и т.нар. задруга, когато родове от по 30-40 души живеят и обработват имотите си заедно - явление широко разпространено сред тогавашните сърби, но съвсем анахронично за България. От друга страна, Цариброд се намира на големия път от Европа през Белград, София и Пловдив за Истанбул, така че в него винаги се е чувствал пулсът на голямата международна търговия. Множество европейски пътешественици от периода XV-XVIII в. са ни оставили картинни описания от района на Цариброд, включително на обичаите, народните носии и фолклора на местните жители. Всички те специално подчертават изключителната чистота на българските къщи от тук, та чак до Турска Тракия. Особено впечатление им правят жените - с техните красиви народни носии, целите обкичени с украшения и с високи по лакът и половина шапки, които им придават вид на "същински принцеси".

Записаните през миналия век предания и легенди, приказки и песни разказват романтични истории за тайнствени езера и непревзимаеми крепости, за непобедими юнаци и страшни чудовища. Особено силна е вярата в самодивите - митични русокоси девици, които често вършат злини. Недалеч от Босилеград има обширна местност, която хората се страхували да обработват, защото смятали, че там се събират за своите танци и оргии самодивите. За Босилеградско се отнася и първото документално свидетелство (средата на XIII в.) за хусарите - в случая най-обикновени разбойници, които чрез сръбско и унгарско посредничество се "превъплъщават" в познатата из цяла Европа едноименна лека кавалерия.

Особен интерес представлява местният диалект от двете страни на днешната българо-сръбска граница. Той прелива плавно в другите български говори на юг и север, изток и запад, но същевременно се отличава с ред екзотични особености, много от които имат аналози в сръбския език. На първо място това са остатъците от падежи. Подобни остатъци се срещат извънредно рядко в някои други български райони. Но за разлика от останалите славянски езици (в които, както и през средновековието, има по 6-7 падежа) в българските диалекти и в литературния език господства аналитизмът.

-------------------------------------------------------------

Още за Западните покрайнини - материали по проекта "Социална харта на българското национално малцинство в Сърбия с анализ на социалните, демографските, икономическите и човешките проблеми на населението край границата" на Хуманитарна организация "СОЛИДАРНОСТ", спонсориран от Фондация "Отворено общество", Белград

По-нова публикация от Мариана Христова в Media Times Review   -

http://www.mediatimesreview.com/january2008/zapadni_pokraynini.php

Както и 
 http://bg-bg.facebook.com/note.php?note_id=103555923025216