Европа – нещата започват да се разпадат

 

Кризата в еврозоната не просто се завърна. Тя се появи отново в много по-опасна форма. Този път въпросите са по-фундаментални - 24 април 2012,  Би Би Си


Вече открито се изразяват съмнения за цялата стратегия на съкращаване на разходите, създадена от Германия и подкрепена от чиновниците в ЕС.

Френските избори разкриват грешките. Ако кандидатът на социалистите Франсоа Оланд спечели, той няма да е само първият победител от левия политически спектър във Франция за последните 17 години. Той вече заяви, че ще оспори германското лидерство в управлението на дълговата криза.

Оланд смята, че икономиите преди всичко разрушават части на Европа. Да, дефицитите трябва да бъдат намалени, но неговият приоритет ще бъде икономическият ръст. Той отправи своето послание не само към френските граждани, но и към останалата част на Европа. Оланд иска да насочи Европа по пътя на икономическия растеж и заетостта. Не беше изненадващо, че говорителят на Ангела Меркел заяви, че канцлерът все още подкрепя президента Никола Саркози.

За известен период от време кризата бе ограничена предимно в южноевропейски страни, като Испания, Италия, Гърция и Португалия. Сега обаче, тя се разпространи и в центъра.

Холандското правителство, което подкрепяше строгите икономии, се срина. Кабинетът имаше затруднения да изпълни своите цели за дефицита. Правителството не можа да постигне споразумение по мерките за бюджетни съкращения, нужни, за да се изпълнят целите, поставени от ЕС.

Крайнодесният политик Херт Вилдерс заяви: „Ние не искаме нашите пенсионери да страдат заради диктаторите в Брюксел”. Така, Холандия се носи по течението, очаквайки избори през септември и страхувайки се, че може да изгуби своя максимален рейтинг „ААА”.

Падането на холандското правителство разклаща основите на пакта, договорен през декември, който трябва да наложи по-строга бюджетна дисциплина в еврозоната. Това беше големият проект на Ангела Меркел, за да се гарантира, че лошата дисциплина и прекалените разходи никога повече няма да причиняват проблеми във валутния съюз. Това пакт вече не изглежда стабилен.
Испанците оспориха целите на ЕС за намаляване на дефицита. Сега и холандците. Франсоа Оланд обеща да предоговори пакта, ако бъде избран за президент на Франция, и да наблегне на икономическия ръст. Недостатъкът на пакта е, че политиците и правителствата в крайна сметка ще слушат своите избиратели.

Германците получиха съкрушителен удар. Външният министър заяви, че пактът трябва да остане. „Това, за което се договорихме в Европа за преодоляване на дълговата криза, остава в сила”, каза Гидо Вестервеле. „Не може всичко да зависи от изборни резултати”. Това разбира се, е част от проблема, тъй като електоратът иска гласът му да има значение.

Европейската икономика отслабва. Дори в Германия има рязък спад на промишленото производство. Испания официално отново изпадна в рецесия. Въпреки намаляването на дефицитите, нивата на дълга се увеличават. Безработицата расте.

Всичко това налага въпроса – дали стратегията за намаляване на дефицитите и задълбочаване на структурните реформи за стимулиране на ръста работи?
В цяла Европа има признаци на бунт. Във Франция 6,5 милиона души гласуваха за крайнодесния кандидат Марин льо Пен. Над 30% от френските избиратели подкрепиха кандидати, които отхвърлят мерките за съкращения и са враждебно настроени към Брюксел. Усещането е за дълбоко недоволство към основните партии. Елитът се опитва да контролира ситуацията.

В деня, в който французите ще гласуват на втори тур за президент – 6 май, гърците ще избират парламент. Мнозинството от новоизбраните гръцки депутати може също да оспорят условията на втория спасителен пакет, поставени от ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Проблемът е следният – единственото лекарство е вътрешна девалвация, намаляване на заплатите и пенсиите с надеждата, че конкурентоспособността с Германия може да бъде възстановена. За мнозина това означа години на трудности и съкращения на разходите. Това трудно се приема от гражданите.

Предстоят много трудни дни. Преди няколко месеца Германия доминираше решенията в Европа. Сега тя е много по-изолирана. Дълговете и дефицитите трябва да бъдат намалени, но съкращенията на бюджетите и социалните програми водят до възмущение с непредвидими последици. Нещата започват да се разпадат.

/Агенция "Фокус"/