Път: : Кой кой е : Б

Евгений Бакърджиев

Евгений Стефанов Бакърджиев

Роден е на 10 февруари 1955 г. в София. След 9.09.1944 г. баща му Стефан Баскърджие е репресиран. Днес (2011 г.) той е  председател на Националния съвет на СРКТ (Съюз на репресираните от комунистическия терор).

Евгений завършва ВИАС , специалност "Промишлено и гражданско строителство".

1981 - 1984 г. - проектант в Инженерно-внедрителска организация. 

1984 - 1986 г. - ръководител  на група "Конструкции". 

1986 - 1991 г. - началник на Конструктивен отдел в "Технострой". 

Член на казионното БЗНС, където го заварва 10 ноември 1989 г.

Бакърджиев тогава е на 34 години. Новата му политическата кариера започва от БЗНС в СДС на Георги Петров, т.е. от 1991 г. Първите му опити да стане депутат завършват неуспешно през 1990 г. 

1991 - 1995 г. - съветник от СДС в Общинския съвет-София,  кметски наместник на община "Изгрев" - София. През този период е в близки отношения с тогавашния кмет на София Александър Янчулев и влиза в борда на директорите на хотел "Хилтън" и на още две общински фирми. През 1995 г. ръководи предизборната кампания за кмет на Стефан Софиянски и след неговата победа е избран за председател на  Столичния общински съвет, която длъжност заема до 1997 г.

През 1996 г. е избран за ръководител на СДС в София, а след това влиза в предизборния щаб на Петър Стоянов в кампанията за президент. След избирането на Стоянов за президент Бакърджиев отказва да стане началник на неговия кабинет, но е избран за заместник-председател на СДС.

През януари-февруари 1997 г. той ръководи действията на СДС по организирането на протестите срещу кабинета на БСП, а през април ръководи предизборната кампания на СДС в цялата страна. Тогава СДС е в коалицията “Обединени демократични сили", в която влизат още – Народен съюз: БЗНС-Народен съюз и Демократическа партия, БСДП, Национално ДПС. Бакърджиев е избран за депутат от 25 избирателен район.

Напуска Народното събрание, защото става вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството. Има репутацията на "твърдата ръка" в кабинета. Доби голяма популярност с водените от него преговори с Газпром за доставката и транзит на газ за България. Един от договорите на Бакърджиев е № 643/00157629/210215 за транспортиране на природен газ през територията на Република България в Турция, Гърция, Македония и Сърбия през 1998 – 2010 г. С влизането в сила на този договор, в сравнение с преди действащите нормативни актове, България губи около $ 200 000 000 (двеста милиона долара).  Истина е, че при завръщането си от Москва Бакърджиев беше  митингово посрещнат като подписал "спасителен за родната икономика" договор и постигнал "неподражаем успех за българското правителство".

Активно подкрепя идеята на премиера Иван Костов за превръщане на СДС от съюз в партия още от 1996 г. Лично извършва реорганизацията на СДС от коалиция в партия в София, при което демонстрира решителност и специфични разбирания за партийното строителство.

Той е представител на "третата вълна" политици в СДС и политическите му приятели му викат "валяка", а враговете му от БСП - "фашист". Основен актьор при разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в София /1999 г./.

Освободен от поста вицепремиер и министър на регионалното развитие през декември 1999 г. по предложение на Костов за структурни и персонални промени в правителството на ОДС.  Връща се в парламента като депутат в 38-ото народно събрание от София. Член на комисиите по местно самоуправление и "Антимафия".

Бакърджиев е секретар на Земеделския демократичен съюз, който в края на декември влезе в опозиционната коалиция в Бургас "Съюз за демокрация", в която са членове и либералите на Желев, както и отцепилите се от тогавашното синьо ръководство основатели на СДС в Бургас и др.

Преди Националната конференция на СДС на 26-27 февруари 2000 е избран единодушно за председател на столичната структура на СДС - София. На Националната конференция е избран за член на Националния изпълнителен съвет, но се отказва от поста в изпълнение на директивите на конференцията да не се съвместяват партийни постове и заявява, че ще се отдаде само на партийната дейност като шеф на столичното СДС.
Бакърджиев имаше много силно лоби в синята партия и СДС - София бе поставила много остро въпроса специално Бакърджиев да не напуска НИС на СДС, тъй като представлява много избиратели.

Народен представител в 39-тото Народно събрание от коалицията ОДС от 5 юли до 4 декември 2001 г. Повод за напускането на парламентарната група и обявяването му за "независим" са поредица от събития.

Започва се с изявленията на бившия вътрешен министър Бонев, в които той отправи нападки за корупция, вкл. и по отношение на Бакърджиев. След това в атаката срещу него се включва посланика на България в Индия, Едвин Сугарев. Той ескалира исканията и настоява Бакърджиев, Бисеров и Цонев да напуснат СДС в името на оцеляването на партията и очистването й, тъй като събирали негативното отношение на обществото към СДС. Бакърджиев започва да дава изявления по пресата, че го клеветят и че се изпълнява политическа поръчка за омърсяването му и изхвърлянето му от партията, изключвайки поръчката да е пряко от премиера Костов.

През ноември 2001 г., няколко месеца след изборния крах на СДС и след неуспешните за Петър Стоянов президентски избори, във връзка с откритите му изявления за оставки на ръководството на СДС, е отстранен като лидер на софийската организация и изключен от СДС.

Веднага след това създава нова партия - Български демократичен съюз /радикали/.От 4 декември 2001 г до 17 юни 2005 г. - краят на 39 Народно събрание Бакърджиев е "независим". В 39-тото НС той е член на Kомисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;Комисия по европейска интеграция; Временна комисия за дейността на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 1999 година - май 2004 година; Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в Кремиковци АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002г. 

2005 – участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите парламентарни избори.

2007 - формацията му участва в различни партийни коалиции по места за кметските избори на 28 октомври.

2011 - заедно със Софиянски, Праматарски, Дилов-син сформира предизборна коалиция Общност на демократичните сили (ОДС) като издигат за кмет на София Стефан Софиянски. Сключва съюз със СДС за президентските избори.

Женен е три пъти. Ползва английски и руски език.