20 септември 2018г.

1916 г. — Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Доктор ПЕТЪР БЕРОН

Брошурата е издадена от:

http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/ reggae/

http://www-it.fmi.uni-sofia.bg

http://www.nbu.bg

Увод

 

В основата на изобретяването на радиото стои многогодишният труд на
плеяда световноизвестни учени. Предисторията на това изобретение
ни показва как и защо се стига именно до конструкцията, с която
Маркони дадe на света безжичния телеграф, прераснал по-късно в
постижение, изключително важно и полезно за цялото човечество.
Имената на Едисон, Фарадей, Максуел, Томсън и Федерсен, Хайнрих
Херц, Оливър Лодж и Джон Хауърд, Никола Тесла са само част
от големите учени-изобретатели, експериментатори, физици и
инженери, които векове наред дават своя принос за развитието на
радиотехниката.

Днес можем с гордост да припомним думите на професор Веселин
Димитров “...редно е българите да знаят, че сред предтечите на радиото
е имало и българин - сред малцината предтечи, малцина – в световен
мащаб...”. Това е българският възрожденски учен, енциклопедистът
д-р Петър Берон. В своята седем томна “Панепистемия” (Panépistème),
наброяваща над пет хиляди страници енциклопедия бележитият
гений на своето време успява да обхване всички придобити познания
за природните, медицинските хуманитарните и философските науки. В
Том III озаглавен “Термостатика” още в далечната 1863 г. “... българинът-
учен ни разкрива идея с огромно бъдеще - идеята за безжичната
електрическа комуникация...”.

Редно е българите да знаят малко повече за този принос в световната
наука. Редно е и съгражданите ни от Европейския съюз да споделят
нашата гордост в откривателството на един феномен – безжичните
съобщения, променил драматично битието ни, променил и световното
развитие.

С финансовата подкрепа на проекта REGGAE на Европейската комисия
и българската Асоциация “Телекомуникации” и с участието на екип
от департамент “Телекомуникации” към Нов Български Университет
беше подготвена настоящата брошура. Надяваме се с тази скромна
първа стъпка да дадем импулс за едно по-сериозно и всеобхватно
изследване на творчеството на един велик българин работил и творил
в Европа през средата на 19-ти век.