23 май 2019г.

Преп. Михаил Изповедник, празник на Бахайската общност, празник на разузнавателната служба

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Днес какво ще споделя

Бонка Цакова

Днес какво ще споделя - ами за именния ми ден, разбира се. Защо го празнувам днес, как го празнувах като дете , какво ми подаряваха. Едно по едно:

Празнувам го днес, а не на Благовещение през март, защото така го празнуваше баба ми Бонка - на Богоявление. По-точно го празнувахме на 19-ти януари по стар стил. На другия ден ходехме на имен ден на леля Йова.

Двете изпичахме курабийки от предния ден, а тя приготвяше сладкото от кайсии и вадеше малките чинийки от бюфета. Парче половинка от кайсия със сладкия сос и обелена костилка,ароматизирано с индрише. Това беше някогашния еквивалент на шоколадовия бонбон. Първите шоколадови бонбони видях и хапнах чак на 5 годишна възраст. Помня ги до днес - във формата на бутилчици, пълни с ликьор.

Сутринта рано в студа и дълбокия сняг двете с мама Бонка отивахме на Богоявленската служба в църквата. В ранния следобед идваха гостенките. Водеха си и внучките, та ставаше голям купон. 

Подаръците? Не бяха големи, комшийките ни носеха нещо домашно приготвено, а не купено: ушити игленици, плетени терлици, шита престилка, панделка за косите ми. А на мен, след като 19 дни по-рано Дядо Мраз ми беше донесъл големите подаръци, на именния ми ден по традиция ми подаряваха книжка - любим подарък. Още помня и пазя две от тях - "Бъди добър до смърт" от унгареца Жигмонд Мориц и "Тинко" от германеца Ервин Щритматер,Сега си давам сметка, че не са били съвсем подходящи за възрастта ми. Научих се да чета на 5 години. Друг път ще ви разкажа как.

Такива работи.