Път: : Моят човек : Д

Димитър от село Баница, Серско

Гергана Демирева 

Животоописанието е на моя пра-прадядо по майчина линия. Трябва да отбележа, че то не почива на факти, удостоверени с някакви официални документи, а се е предавало като разказ през поколенията.

Моят род по майчина линия води началото си от село Баница, близо до Серес, днешна Гърция.

Пра-прадядо ми се е казвал Димитър. Бил е будно момче, а родителите му не са искали да го оставят неук, затова макар и не много богати, го изпращат да учи в началното училище в Серес.

Димитър завършва училището и има голямо желание да продължи образованието си в Солунската гимназия, но родителите му нямат средства и той е принуден да се завърне на село и скоро започва да преподава в училището в едно съседно на Баница село.  

       

 Изглед от  околностите на село Баница

 Скоро след това започва да се интересува и от комитските дела. От завършването на Руско-турската освободителна война са минали малко повече от 10 години. Извършено е Съединението с Източна Румелия, а Македония е все още турска провинция.

 Димитър активно подпомага действията на четниците и става опора при техните пътувания през Баница – помага при намирането на място за преспиване, храна и съгледване за действията на турците.

Междувременно се оженва за Мария – дъщерята на кмета – най-богатия и влиятелен човек в селото, също съмишленик на комитите.

Идва новият двадесети век. Подред се раждат трите дъщери на даскала – Петра, Анастасия и Милица.

Тук се пресичат пътищата на моя пра-прадядо и Гоце Делчев.

При едно от идванията си в селото големият македонски революционер е посрещнат от даскал Димитър и е настанен в Баница, но предателството не закъснява. Турците от гарнизона в Серес са предупредени, че в Баница има комити и че с тях е прочутият Гоце Делчев. Те бързо организират потеря и обграждат селото. Военачалникът отсяда в къщата на кмета. Димитър се измъква и опитва да предупреди Гоце Делчев, но междувременно е подгонен от турците и бяга в България.

                     

 
 Портет на Гоце Делчев          

Гоце Делчев е обграден от потерята, отказва да се предаде и загива в неравен бой. Това става на 2 май 1903 г., четири месеца преди мечтаното въстание в Македония.

Даскал Димитър се установява в София, където работи като шивач на ямурлуци.

 След погрома на Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 3 август 1903 г., е обявена амнистия и Димитър се завръща в Баница.

Надеждите на българите в Македония са помръкнали. Споменът от ужасяващите погроми при потушаването на въстанието са още болезнено пресни.

Задава се нова опасност. Обезвереният български народ е лесна плячка на гръкоманите. Тяхното влияние основно се разпростира с помощта на православната църква – като в нея и литургията, и песнопенията се водят не на български, а на гръцки език

Затова влиятелните хора в Баница вземат решение да се изпрати човек, който да получи сан свещеник, за да води всички служби в църквата в селото на български език.

Изборът пада върху Димитър – първо, защото е бил най-учен, и второ, защото е доказал, че е истински българин.

Даскалът е изпратен в Серес и след шест месеца се завръша в Баница като свещеник.

Премеждията и ожесточената борба с гръкоманите подкопават здравето на поп Димитър. По време на жътва ляга да си почине под сянакта на един голям орех, заспива, след което се разболява от пневмония и през пролетта на 1909 г. почива. Тогава е само на 39 години.

След края на Балканската война неговата вдовица заедно с трите си дъщери бяга в България, заедно с хиляди други бежанци от Македония и Беломорска Тракия.

Това е животоописанието на моя пра-прадядо Димитър от село Баница. То е бурно и изпълнено с премеждия, каквото е времето, в което е живял.