Път: : Моят човек : Д

Димитър Лазаров Димитров

Дядо Димитър като войник
Дядо Димитър като войник
Дядо Димитър след войниклъка
Дядо Димитър след войниклъка
Дядо Димитър на зряла възраст
Дядо Димитър на зряла възраст
още в галерията...

Диян Венков

Започвам с писмото, което ми изпрати баба. Помолих я да ми прати някакви стари снимки на дядо и кратка биография за това къде и кога е работил. Не е в никакъв случай пълна, но съм сигурен, че е писала писмото през сълзи.

„Биография на Димитър Лазаров Димитров

Роден на 27.06.1929г. с. Ломци Търговищки ок. в бедно селско семейство. Основното си образование завършва в родното си село. Принуден от бедността и немотията още на 15 годишна възраст отива в гр. Попово и започва работа като чирак при частен майстор-дърводелец да учи занаят и получава образованието си в проф. Гимназия гр. Попово. По-късно започва работа в ПК „Петър Лазаров”. Едновременно помага на семейството в издръжката и израстването на двамата си по-малки братя, макар и с оскъдната си заплата която получаваше.

Така продължава много години на непосилен труд, грижи и пестеливост. Създава семейство на 24 годишна възраст и продължава в същия дух, с труд и грижи да си построят дом и отгледат своята единствена дъщеря.

Такъв беше моят дядо. Той не спря и след като се пенсионира да помага да се грижи и съветва своите близки.”

Димитър Лазаров Димитров е роден на 27.06.1929г. в с. Ломци в бедно семейство. Бащата е Лазар Димитров Лазаров, а майката Иванка Стефанова Лазарова. 

Димитър Лазаров (дядото на дядо ми) купува къща в с. Ломци през 1903 година. В семейството на дядо се раждат още три деца. Сестра Стефанка, която за съжаление умира, докато е бебе, и двама по-малки братя - Иван и Йордан.

Семействоте се занимава с отглеждането на коне. Децата от ранна възраст помагат в работа на полето и с отглеждането на животните.

Вторият по големина брат Иван мечтае да стане доктор, а ученето му се отдава изключително много. Прадядо ми гарантира, че ще може да се издържа като студент, макар и да са бедни.

По това време е имало някаква комисия, която не е допускала хора със здравословни проблеми да стават лекари, а той е имал проблем със сърцето. След няколко опита мечтата му е убита и се връща на село да пасе коне (колко жалко, нали? ).

Когато дядо ми е бил в казармата, се случва още една трагедия в семейството. Именно Иван умира (20 години). Докато е пасял конете, стъпва на нещо остро и се порязва, стъпвайки по мръсната земя и в конска урина кракът му гангренясва и впоследствие настъпва смърт.

Дядо за съжаление пристига час, след като е погребан, защото трябва да ходи пеш през зимата от Попово до Ломци (17 км), защото е нямало превоз.

Другият брат Йордан се занимаваше също с дърводелство, но не през целия си живот. Бил е за кратко вратар на ФК "Славия".

Той почина през 2007 г. Живееха със своята съпруга в Ломци, но в отделна къща, която бяха построили. Обичаха да играят карти с дядо, а дядо Йордан винаги казваше, че дядо не става за картоиграч - почваха да се дразнят.

В писмото на баба пише къде и кога е работил. Има един момент, който тя не е описала. На 43-годишна възраст претърпява инцидент на банциг, който го оставя лек инвалид. Прерязва си всичките пръсти на дясната ръка, като кутрето  изцяло е откъснато. За негова радост има добър доктор в Търговище, който зашива пръстите, така че да може да бъде използвана ръката за работа. Въпреки това няма как да се пенсионира с пенсия на инвалид, защото тя няма да бъде достатъчна, за да издържа семейството си. Продължава да работи като снабдител.

На 24 години се жени за баба Янка Дамянова Димитрова, родена един ден след него, но година по-късно. С нея живеят 57 години заедно, като през 1963 се ражда тяхната дъщеря Ивелина. Издържат я като студентка в Русе, където завършва през 1988 г.

Построяват заедно със съпругата си прекрасен дом в центъра на Попово, като живеят в него до 1984 г. През тази година масово се събарят къщи от държавата и се строят панелни и тухлени блокове. За тяхната къща са дадени 2 двустайни апартамента, като за единия се доплаща определена сума.

След пенсия дядо не се отказа да работи и започна да продава билети на Държавна лотария. Двамата с баба живееха на село през лятото и гледаха различни животни, плодове и зеленчуци. Прекарвал съм там доста време от лятото. През зимата идваха да живеят в Попово.

Дядо ми е разказвал една интересна история. Годината не знам, но в Пловдив ("Тримонциум") имат среща с Тодор Живков. Какво се е случило на срещата, не ми обясни, но всички получават по един часовник от Живков. Стана дума за това, защото му разглеждах часовника, който носеше непрекъснато, a на него пишеше “Made in USA” - стана ми много странно, като разбрах кой му го е дал - затова казвам, че е интересна история.

На 13 септември 2010 дядо получи инсулт, а на 30-и същия месец, почина.