21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Диктатура на пролетариата

ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА – Това е основното политическо разбиране в комунизма, върху което се изгражда тоталитарната държава. След извършването на въоръжената социалистическа революция, за да се изпълни комунистическият проект, т.е. за да се “построи комунизма”, се установява политическо господство “на работническата класа и всички трудещи се” под ръководството на комунистическата партия. Задачите на диктатурата на пролетариата са:

- “премахване на експлоатацията на човек от човека” .

 Експлоатацията, в комунистическото разбиране, е процесът, при който собственикът на средствата за производство става собственик на произведения продукт. За да се премахне експлоатацията, се експроприира заварената от революцията частна собственост и се ликвидират възможностите за каквато и да е частна стопанска инициатива. Премахва се пазарът като механизъм, отнемат се пазарно-регулативните функции на парите.

- “премахване на класовия гнет”.

Буржоазията (общността на собствениците на средствата за производство) се премахва като класа. Нейните представители и техните семейства са  подложени на репресии – принуда за емигриране, отнемане на жилище, изселване, интерниране, забрана за упражняване на професия, затваряне в затвор или лагер. В резултат на това се провежда всеобхватна, непрекъсната борба срещу всички прояви на индивидуализъм, защото индивидуализмът се разглежда като неизбежно свързан с - егоизъм, алчност, печалбарство, кариеризъм, горделивост, желание за разкош, презрение към другите... Всички тези качества подтикват човека към буржоазност. Те са коренно противоположни на основните морални норми на комунизма - скромност, колективизъм, човек за човека е другар и брат.   

- “премахване на националния гнет”

Нацията се разглежда като зло. Формирование възникнало в резултат на капитализма. Нациите се стремят да се наложат една над друга. Те са в конкуренция за територии, население и природни ресурси. Нацията подтиска инородците. Тя поражда войните.  Ценен е интернационализма. Основния лозунг на комунизма е отрицание на нациите: "Пролетарии от всички страни съединявайте се". Има класи, които имат общ, наднационален интерес. 

-"премахване на законите и на тяхно място е политическата целесъобразност"

-гражданската война и външните сблъсъци са постоянни

-превъзпитаване на населението чрез сила

-военизиране на обществото

-селяните са опасна класа

-военна дисциплина и строга субординация

 

*       *      *

Понятието диктатура на пролетариата е създадено от Маркс, доразвито от Ленин и приложено на практика от Сталин.

"Диктатурата на пролетариата - казва Сталин - е неограничено от закона и опиращо се върху насилието господство на пролетариата над буржоазията" (т.2, стр. 33). За него "преходът от капитализма към комунизма трябва да се разгледа не като мимолетен период, състоящ се от редица "най-революционни" актове и декрети, а като цяла историческа епоха, изпълнена с граждански войни и външни сблъсквания" (т. 2, стр. 31). Този период е нужен "за да се даде възможност на пролетариата, първо - да се възпита и за­кали като сила, способна да управлява страната, второ - да превъзпита и преобрази дребнобуржоазните слоеве в посока, която осигурява организирането на социалистическото общество (т.2, стр. 31).

Сталин цитира Ленин: "При диктатурата на пролетариата ще трябва да се превъзпитат милиони селяни и дребни стопани, стотици хиляди служещи, чиновници, буржоазни интелигенти, да се подчинят те всички на пролетарската дър­жава и на пролетарското ръководство" (т.2, стр. 31).

Ос­новните понятия са - ликвидиране, смазване, разрушаване, принуждаване, превъзпитаване, борба, насилия, сила, сломя­ване, организиране, сплотяване и пр. Провъзгласява се, че диктатурата на пролетариата не е "организация на реда, а ор­ганизация на войната". (т.2, стр. 24).

Стратегията и тактиката на комунистическата партия, в опозиция и управляваща, се описва с думите на армейска част: основни сили, посока на главния удар, близък резерв, вероятен резерв, план на разположение на силите, съсредоточаване на главните сили, настъпление, авангард, уязвим пункт на противника, загубване на темпо, загубване на курса, маневриране с резервите, правилно отстъп­ление, извеждане на авангарда изпод удара, събиране на сили, преминаване в настъпление и пр.

Самата компартия е мислена като щаб. "Работническата класа без революционна партия - това е армия без щаб. Партията е боен щаб на пролетариата" (т.2, стр. 74) - казва Сталин и както показа историята, това не важи само за конкретен период, когато партията е принудена да води въоръ­жена борба, то важи и в мирното строителство.

"През периода на социалистическото строителство - пише Йосиф Висарионович - особено бие на очи мирната, организа­торската, културната работа на диктатурата, революционната законност и т.н." (т. 2, стр. 132). Но за да не би да се под­цени "революционната законност", Сталин продължава: "Съвсем не следва, че насилствената страна на диктатурата е отпад­нала или че може да отпадне през строителния период" (т.2, стр. 132). Тя не може да отпадне, защото класовата борба "при диктатурата на пролетариата, става още по-ожесточена, отколкото преди диктатурата на пролетариата" (т.2, стр. 256). И обяснението за тази работа е много просто: "социализмът расте по-бързо от капиталистическите елементи, поради това относителното тегло на капиталистическите елементи пада, капиталистическите елементи чувствуват смъртната опасност и засилват съпротивата си" (т.2, стр. 258). Особено опасни са селяните , които са "последната капиталистическа класа" (т.2, стр. 261). В социалистическото строителство не бива да има никаква "стихийност" (т.2, стр. 312-313). Например по въпроса за отношението град - село трябва да има строго управление: "Социалистическият град трябва да води след себе си дребнос­топанското село, като насажда в селото колхози и совхози и като преобразува селото по нов, социалистически начин" (т.2, стр. 313).

Най-важното в социалистическото строителство е силата. Да решим и да го направим. Сталин казва: "Няма такива крепости, които болшевиките не биха могли да превземат. Ние решихме ред най-трудни задачи. Ние съборихме капитализма. Ние взехме властта. Ние построихме крупна социалистическа индустрия. Ние насочихме средняка по социалистически път. От гледище на строителството ние вече извършихме най-важното. Остана ни не много: да изучим техниката, да усвоим науката. И когато направим това, ние ще развием такива темпове, за които не смеем сега да мечтаем. И ние ще постигнем това, ако истински го пожелаем" (т.2, стр. 370).

А за да направим каквото пожелаем, трябва да се орга­низираме начело с партията. Тя е "олицетворение на дисци­плина и организираност"(т.2, стр. 76) и "се ръководи от един център" (т.2, стр. 77). Центърът е ЦК, който реализира "единство на властта" (чл.5 на българската конституция от 1974 г.) Създава се безпрецедентна  деспотична сила.

Тя разчита на "желязната дисциплина на партията", която е "немислима без единство на волята, без пълно и безусловно единство на действията на всички партийни членове"(т.2, стр. 81). На страната на този център са и многобройните органи­зации на пролетариата, които "трябва да работят в една посока, защото те обслужват една класа, пролетарската класа. (т.2, стр. 78). Те са "трансмисии" или "лостове" в системата на пролетарската диктатура" (т.2, стр. 133).

До рухването на комунизма създаденият от Сталин модел на диктатура на пролетариата беше само модернизиран и омекотяван.